Спорният Петер Хандке
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спорният Петер Хандке

Reuters

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Петър Денчев
4535 прочитания

Reuters

© Christian Hartmann


Изненадващото за мнозина решение на Нобеловия комитет да присъди награда за литература на Петер Хандке, австрийски писател, поет и драматург, провокира само за няколко часа вълна от негативни реакции не само в страните от бивша Югославия, но и от двете страни на Атлантическия океан.

Хандке е роден през 1942 г. в Каринтия (южна провинция на Австрия) по време на Втората световна война от майка словенка и баща германец. Един от най-ярките представители на съвременната австрийска литература, изградил своето име като необичаен разказвач, който пише в разнородни жанрове. Той е и съсценарист на известния филм на Вим Вендерс "Криле на желанието". На български език са преведени неговите произведения "Кратко писмо за дълга раздяла", "Левачката", "Луси в гората и онези неща", както и много театрални пиеси.

Мотивите на шведската академия за присъждането на тазгодишната Нобелова награда за литература на Хандке се концентрират върху въздействащото му творчество, "което с езикова изобретателност е изследвало периферията и спецификата на човешкия опит".

Въпреки аргументите изборът предизвика международно възмущение, а новината бързо придоби политически оттенък. Петер Хандке е нескрит противник на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г., които доведоха до Временната административна мисия на ООН в Косово, а по-късно и до обявяването на независимост от новородената държавата. Не само това, но той прави и няколко публични жеста като демонстрация на просръбската си позиция - заминава за самата Югославия по време на бомбардировките, връща пълната сума на Бюхнеровата награда и, най-трудното за преглъщане - накрая дори присъства на погребението на съдения за геноцид и престъпления срещу човечеството в Хага Слободан Милошевич, където изрича думите: "Не зная истината. Но виждам. Слушам. Чувствам. Помня. Затова съм тук, близо до Югославия, близо до Сърбия, близо до Слободан Милошевич."

И в по-ранни години Хандке не е чужд на скандалите - през 2006 г., когато трябва да получи наградата "Хайне", журито гласува в съотношение 12:5 в негова полза, но поради политическо противопоставяне той отказва наградата с писмо.

Хандке отдавна се интересува от темата Югославия и така написва "Моравска нощ", "Зимно пътуване по поречието на реките Дунав, Сава, Морава и Дрина или справедливост за Сърбия", "Земя на думите: Пътешествие през Каринтия, Словения, Фриаул, Истрия и Далмация" и др.

Според Мария Ендрева, доцент в катедрата по германистика и скандинавистика в Софийския университет и автор на доклада "Справедливост за Сърбия" на Петер Хандке, литература, политика и медии в скандала за наградата "Хайне", противоречията са много повече в медийните изяви на Петер Хандке, отколкото в творчеството му. Нейната хипотеза е, че Хандке иска да покаже едностранчивостта на представата, която медиите създават за войните в бивша Югославия. Според нея писателят си навлича врагове в опита си да коригира оптиката, представяйки и друга гледна точка - като изгражда поетичен образ на Югославия, който обаче не може да бъде буквално отнесен към социалните реалности на бившата федерация. Съществуват и мнения, че Хандке е не съвсем правилно разбиран, такова мнение споделя и самият Вим Вендерс през 2011 г. по време на Сараевския кино фестивал.

Новината за Нобеловата награда на Хандке беше посрещната от Американския ПЕН център, най-старата организация за защита на човешките права и най-старата международна литературна организация, с думите "втрещени сме". Потресени от избора на автор, който "употребява своя публичен глас да подкопава историческата истина и да подпомага подбудители на геноцид като бившия сръбски президент Слободан Милошевич и лидера на босненските сърби Радован Караджич."

Не закъсняха и реакциите от Босна и Херцеговина. Желко Комшич, който в момента председателства тричленната институция президентство на БиХ заяви, че ще изпрати протестна нота до Нобеловия комитет, подчертавайки, че дават награда на човек, който отрича военни престъпления: "Представете си, че след Втората световна война давате награда на някого, който отрича съществуването на холокоста. Това е напълно недопустимо и противоречи на всички морални норми." На противоположната страна президентът на Република Сръбска, съставна част от федерацията Босна и Херцеговина, Милорад Додик честити наградата на австрийския автор, изтъквайки, че е получил явно доказателство, че "справедливостта не е напълно изгубена".

Множество са реакциите в социалните медии - косовската журналистка Уна Хайдари изрази мнението, че онези, които подкрепят Нобеловата награда за Хандке, са обида за журналистиката. Посланичката на Косово в САЩ Вльора Читаку цитира Хандке в Twitter: "Понякога бих искал да съм православен свещеник, който се бори за Косово", а след това добавя и: "В свят, пълен с блестящи писатели, Нобеловият комитет реши да награди един пропагандатор на етническата омраза и насилие. Нещо жестоко се обърка!" Асоциацията на жертвите от войната в Босна също определи награждаването на австрийския писател като "разочароващо и шокиращо", имайки предвид това, че той отрича масовите убийства в Сребреница и подкрепя онези, които са извършвали военни престъпления по време на войната от 1992-1995 г.

Скандалът около наградата на Хандке идва след като през април миналата година трима от членовете на Шведската академия подадоха оставка заради разследване по обвинения в сексуално насилие и тормоз, а тогава награден не беше излъчен. Редом с Хандке за миналата година (2018) награда получава и полската писателка Олга Токарчук.

Но освен настръхналите реакции случаят "Хандке" за пореден път повдига множество въпроси от друго естество. На първо място - какъв инструмент представляват наградите за изкуство и култура и на кого служат в действителност? Аналогиите с други проблемни казуси с личностите на известни писатели от миналото като Кнут Хамсун, Луи-Фердинан Селин и Езра Паунд не спират да се въртят в пространството и да напомнят, че събития от този порядък не са нещо ново.

Хандке, който неведнъж е бил упрекван, че греши в оценките си за една опустошителна война, смесвайки литература и политика, не променя своите възгледи, напротив - упорито държи на тях. Самият той споделя, че сърбите го харесват заради жестовете му, но всъщност не се интересуват от неговото творчество. Дали всичко това е жестока самореклама или същинска позиция? Какъвто и да е отговорът, той едва ли е достоен за най-престижната награда в света.

Пред австрийското радио ORF Петер Хандке заяви, че няма да говори с медии по темата за изказванията си през 90-те години и политическите си пристрастия. "Имаше 50 журналисти пред портата на градината ми - всички те ме питаха едни и същи въпроси, от нито един не чух да е чел моя книга или да знаят какво съм написал. Пита се само какви ще са световните реакции. Реакции към реакции към реакции. Аз съм писател, работата ми лежи върху постигнатото от Толстой, Омир, Сервантес. Оставете ме намира и не ми задавайте такива въпроси."

Изненадващото за мнозина решение на Нобеловия комитет да присъди награда за литература на Петер Хандке, австрийски писател, поет и драматург, провокира само за няколко часа вълна от негативни реакции не само в страните от бивша Югославия, но и от двете страни на Атлантическия океан.

Хандке е роден през 1942 г. в Каринтия (южна провинция на Австрия) по време на Втората световна война от майка словенка и баща германец. Един от най-ярките представители на съвременната австрийска литература, изградил своето име като необичаен разказвач, който пише в разнородни жанрове. Той е и съсценарист на известния филм на Вим Вендерс "Криле на желанието". На български език са преведени неговите произведения "Кратко писмо за дълга раздяла", "Левачката", "Луси в гората и онези неща", както и много театрални пиеси.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK