20 въпроса: Даниела Костова

В какъвто и момент да се срещнете с Даниела Костова (р. 1974), тя ще е усмихната и готова за разговор. Винаги любопитна да слуша, разглежда, обсъжда и експериментира, Даниела не пропуска възможност да претвори различни житейски ситуации в практиката си на художник или да създаде ново артистично партньорство.

След завършването на Националната художествена академия в София заминава за САЩ, където учи дигитално изкуство в Политехническия институт Ренселар (RPI), щата Ню Йорк. От 12 години живее в Бруклин, където смело включва свои близки като детето, съпруга си или момичето, което помага с гледането на дъщеря й, във фотографии, които свързват визуални елементи от обикновено несъвместими светове, едновременно сериозно и със закачка. Най-мащабният й реализиран проект досега е по покана на Виенското застрахователно дружество, което това лято покри външната фасада на историческата сграда "Рингтурм", където е седалището на концерна, с нейна фотография.

Арт инсталацията "Мечти за бъдещето" във Виена е с площ 4000 кв.м, представлява общо 30 щамповани мрежести ленти с ширина около три метра и дължина до 63 м. Бебето космонавт от фотографията, върху чийто скафандър символично е кацнал бял гълъб с разперени криле, е 6-месечната дъщеря на Даниела Костова.

Освен творческата си практика и многобройните изложби в Европа, САЩ и Азия Даниела също така курира изложби на съвременни творци и подкрепя млади автори чрез редица програми за художници имигранти.

Като какъв човек се определяте?

Неспокоен.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Изкуството и способността му да извисява човек над ежедневното.

Любимият ви момент от деня?

Сутрин, изгревът.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да запазя фокуса (да не се разсейвам).

Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?

Аз съм художник, но вече не рисувам, а съчетавам нещата около мен: предмети, хора, места реални и измислени. Децата често се включват в моите работи, използвам техния сват и въображение. Колажите, които правя, са толкова големи, че могат да влязат в тях и да се заиграят като на детска площадка.

Как си почивате?

Труден въпрос, работя по него. Според мен единственият начин да си починеш е да накараш мозъка да не работи, да не мисли и претака, а да се рее и разтвори в нещата около теб медитация един вид, трудно я постигам. Иначе обичам да карам колело, да правя йога, ако остане време.

Какво ви зарежда?

Изложба, среща с интересен човек, художник, архитект, човек с идеи. Много обичам да посещавам ателиета, да вляза в процеса на един творец. И, разбира се, да пътувам и откривам нови места и поведения.