В какъвто и момент да се срещнете с Даниела Костова (р. 1974), тя ще е усмихната и готова за разговор. Винаги любопитна да слуша, разглежда, обсъжда и експериментира, Даниела не пропуска възможност да претвори различни житейски ситуации в практиката си на художник или да създаде ново артистично партньорство.
След завършването на Националната художествена академия в София заминава за САЩ, където учи дигитално изкуство в Политехническия институт Ренселар (RPI), щата Ню Йорк. От 12 години живее в Бруклин, където смело включва свои близки като детето, съпруга си или момичето, което помага с гледането на дъщеря й, във фотографии, които свързват визуални елементи от обикновено несъвместими светове, едновременно сериозно и със закачка. Най-мащабният й реализиран проект досега е по покана на Виенското застрахователно дружество, което това лято покри външната фасада на историческата сграда "Рингтурм", където е седалището на концерна, с нейна фотография.

Арт инсталацията "Мечти за бъдещето" във Виена е с площ 4000 кв.м, представлява общо 30 щамповани мрежести ленти с ширина около три метра и дължина до 63 м. Бебето космонавт от фотографията, върху чийто скафандър символично е кацнал бял гълъб с разперени криле, е 6-месечната дъщеря на Даниела Костова.
Освен творческата си практика и многобройните изложби в Европа, САЩ и Азия Даниела също така курира изложби на съвременни творци и подкрепя млади автори чрез редица програми за художници имигранти.
Като какъв човек се определяте?
Неспокоен.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Изкуството и способността му да извисява човек над ежедневното.
Любимият ви момент от деня?
Сутрин, изгревът.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да запазя фокуса (да не се разсейвам).
Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?
Аз съм художник, но вече не рисувам, а съчетавам нещата около мен: предмети, хора, места реални и измислени. Децата често се включват в моите работи, използвам техния сват и въображение. Колажите, които правя, са толкова големи, че могат да влязат в тях и да се заиграят като на детска площадка.
Как си почивате?
Труден въпрос, работя по него. Според мен единственият начин да си починеш е да накараш мозъка да не работи, да не мисли и претака, а да се рее и разтвори в нещата около теб медитация един вид, трудно я постигам. Иначе обичам да карам колело, да правя йога, ако остане време.
Какво ви зарежда?
Изложба, среща с интересен човек, художник, архитект, човек с идеи. Много обичам да посещавам ателиета, да вляза в процеса на един творец. И, разбира се, да пътувам и откривам нови места и поведения.
Какво ви разсмива?
Комедианти, котки
Какво ви натъжава?
Бедността и нищетата особено на старите хора, самотата, липсата на състрадание, самодоволството.
Какво ви вбесява?
Липсата на толерантност, жестокостта. Политическото безумие.
Личност, на която се възхищавате?
Много са, известни и неизвестни, повечето жени, художничкиЛуис Буржуа, Кара Уокър, Taня Бругера...
Кое свое качество харесвате най-много?
Обичам да помагам, когато мога. Вярвам в доброто.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Нерешителността, съмненията.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да лекувам неизлечими болести.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Направих и подарих мое произведение на приятел. Получих много удобен матрак.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Фейсбук, NYT, Hyperallergic, Scary Mommy.
Къде бихте искали да живеете?
На луната не знам, навсякъде и никъде.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Хавра" на Захари Карабашлиев.
Най-интересното място, на което сте били?
Мексико.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.
В какъвто и момент да се срещнете с Даниела Костова (р. 1974), тя ще е усмихната и готова за разговор. Винаги любопитна да слуша, разглежда, обсъжда и експериментира, Даниела не пропуска възможност да претвори различни житейски ситуации в практиката си на художник или да създаде ново артистично партньорство.
След завършването на Националната художествена академия в София заминава за САЩ, където учи дигитално изкуство в Политехническия институт Ренселар (RPI), щата Ню Йорк. От 12 години живее в Бруклин, където смело включва свои близки като детето, съпруга си или момичето, което помага с гледането на дъщеря й, във фотографии, които свързват визуални елементи от обикновено несъвместими светове, едновременно сериозно и със закачка. Най-мащабният й реализиран проект досега е по покана на Виенското застрахователно дружество, което това лято покри външната фасада на историческата сграда "Рингтурм", където е седалището на концерна, с нейна фотография.

0 коментара