С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 25 окт 2019, 9:02, 4246 прочитания

Негативните емоции разболяват

Започва Седмицата на емоционалната интелигентност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Емоционалната интелигентност е ключова за поддържане на здравословна връзка със средата и трайно благополучие. Така смята д-р Антонина Кардашева, която през януари 2019 г. учреди Фондацията за развитие на емоционална интелигентност (ФРЕИ) с мисия да създаде общност от професионалисти, готови да разпространяват експертното знание за емоциите и да подкрепят всеки, който иска да учи и да се развива. "Нашата цел е да осигуряваме солидно и достоверно знание и въз основа на това да изграждаме и внедряваме практически инструменти и методи за оценка и изследване на ЕИ", допълва Кардашева.

Непознаването на собствените емоционални процеси, намалената приспособимост, честите междуличностни и социални конфликти правят темата особено актуална у нас. Ето защо ФРЕИ организира Есенна седмица на емоционалната интелигентност. Тя започва на 29 октомври в София и акцентът е върху две събития: втора международна конференция на тема Emotional Intelligence – Smart Strategy For Health и тридневно сертификационно професионално обучение.


Лектори от България и чужбина ще обсъждат теми като връзката между емоционалната интелигентност и психосоматиката, стрес и синдром на прегаряне, стратегии за здраве. Ще се говори за причините за ендокринни заболявания и стерилитет при младите хора, както и за "разболяващите емоции" под влиянието на медии и токсичност в професионалните отношения.

Форумът ще запознае участниците с ефективни стратегии и практики в прилагането на емоционалната интелигентност във всички сфери на обществения живот.

Повече информация за Седмицата на емоционалната интелигентност на www.foundation-ei.org



Д-р Антонина Кардашева: Негативните емоции разболяват
психолог и психотерапевт, учредител и изпълнителен директор на Фондация за развитие на емоционалната интелигентност в България, преподавател в Нов български университет

Какво е емоционална интелигентност?

Емоционалната интелигентност е организирана уникална за всеки човек система от осъзнати емоции, способности, компетентности и личностни характеристики. Емоционалната интелигентност е комплексното знание на човека за механизма и процесите, по които той чрез емоциите си управлява себе си, поведението си и взаимодейства с другите. Всеки човек има различна степен на емоционална интелигентност. Тя се определя от генетичната унаследеност от родители, от ниво на осъзнатост, от придобити умения и развити способности през периоди на учене. Тя не е константа. Емоционалната интелигентност е модел на осъзната емоционална саморегулация и не може да се копира, а е нужно да се самоизгради.

Защо тази тема е толкова актуална днес?

Темата за емоционалната интелигентност е много актуална поради няколко причини – намалената критичност на хората към собствените им емоционални процеси и зачестяването на междуличностни и социални конфликти; намалената адаптация и спонтанните решения за смяна на работа; социалната криза в процесите на взимане на решения – лични и професионални, поради намалена емоционална устойчивост; повишаването на стресовите емоционални реакции и посттравматични стресови разстройства; мащабно навлизащата ера на дигиталността с все по-бързо развиващия се изкуствен интелект.

Именно знанието за емоционалната интелигентност може да помогне на хората да научат още за емоциите си, за себе си и другите, да разберат, осъзнаят, развият или трансформират емоционалните си процеси, за да ги използват при взимането на социално значими решения.

Има различни научни направления и методи за изследване на емоционалната интелигентност. По кои от тях работите вие?

Емоционалната интелигентност е обект на изследване повече от 30 години. Възприемана е като способност, като компетентност, като личностна черта или като съчетание от тях. Това разграничава и методите за изследване. Емоционалната интелигентност се изследва чрез въпросници за самооценъчни скали, за оценка на лицева експресия, за постижения и измерване на опит с емоционални преживявания. Моите предпочитания са в областта на индивидуалните различия на хората и личностните им черти. В тази връзка през 2012 г. стандартизирах и адаптирах за България световноизвестния метод за изследване на емоционалната интелигентност като личностна черта – TEIQue, създаден от проф. Ейдриън Фърнам и проф. Константин Петридес. Той се използва на български език вече 7 години. Първият български авторски метод за изследване на емоционалната интелигентност вече е факт – KREIS. В съавторство с проф. Мария Радославова създадохме метод, в който се опитахме да интегрираме различни подходи в един цялостен тест. Желанието ни беше да използваме концептуалното знание и да създадем инструментариум за изследването му, а резултатите от него да имат практическо приложение.

Защо е нужен специфичен тест за България?

Всеки метод за изследване на личността или нейна характеристика, състояние или процес трябва да е на езика на изследваното лице. Създаването на метод е процес, в който се взимат предвид народопсихологични характеристики, социални влияния и взаимоотношения, ценности и вярвания. Извеждат се норми за съответната група.

Иначе данните се изкривяват и нивото на достоверност е много ниско.

Именно това беше и мотивацията ни да създадем първия български метод, който е съобразен с факторите, които имат отношение към емоционалните процеси на българина.

Какво е нивото на ЕИ в България?

Всеки човек има ниво на емоционална интелигентност. Част от нея се унаследява, а останалата се развива в социалното ни взаимодействие и процес на учене.

Данните за увеличаващи се депресии, повишени нива на стрес и психосоматика говорят за вероятно по-ниска емоционална интелигентност. Емоциите на българина са рефлексия на мисловните модели, а те доста често са тромави, статични, предразсъдъчни. Разбира се, че мисленето е и проекция на факторите, които влияят на неговия живот. Българинът е негативно реактивен поради многото неконтролируеми обстоятелства, с които е принуден да се съобразява. Негативните емоции разболяват личността, защото са израз на незадоволени потребности, завишени претенции и нереалистични цели, и се проявяват чрез физиологична симптоматика.

Предстои до дни да публикуваме данните от първия български метод за изследване на емоционалната интелигентност и ще дадем прогнозна информация за нивото й за България.

Интервюто взе Ирина Чонгарова-Арон, член на Британската асоциация на психотерапевтите и психологическите съветници

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да бъдеш Дубравка Угрешич Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

8 ное 2019, 1763 прочитания

20 въпроса: Христо Христозов 20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

8 ное 2019, 3222 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
България state of mind

Колекционерът и бивш посланик на Швейцария Гауденц Б. Руф за състоянието на изкуството и обществените промени у нас

Още от Капитал
Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10