Ах, тази неокласика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ах, тази неокласика

Ах, тази неокласика

Пианистката Мария Каракушева за нуждата да си композитор на собствената си съдба

Светослав Тодоров
3982 прочитания

© Цветелина Белутова


"Пълно е с мотивиращи цитати "Не се отказвай!". Не знам как се отказваш, дори си мисля, че имам фобия от самата мисъл за отказване", гласи един от последните статуси на пианистката и композиторка Мария Каракушева.

Тя не изглежда като човек, който би изоставил идея: независимо по какво работи, тя знае какви ще са следващите няколко хода. У нея има здравословна амбиция и перфекционизъм, който не изключва спонтанност. Всеки път, когато говори за работата си, тя го прави с изречения, които вече са минавали през ума й – у нея няма колебание коя е тя като артист или какво точно се опитва да предаде на публиката. Резултатът от тази фокусираност е първият й самостоятелен албум.

На 30 октомври в Music Jam тя ще представи Hearteclipse, девет композиции, вдъхновени от постепенната й увереност не само като музикант, но и като автор. Албумът е от малкото български примери за неокласика и твърде възможно първият, който е създаден от жена тук – привличането на внимание към жените творци в страната за нея е кауза и се надява кампанията около проекта да започне разговор за това.

Освен представянето му концертът ще предложи втора част, в която тя ще подели сцената с електронния артист Иван Шопов. Срещаме Мария по време на кратка визита в студиото му, за да довършат някои от версиите на композициите, преди да последват още репетиции. "Ще ти обърна едно пиано в началото, за засилка", казва Иван на трудно разкодируем музикантски език. И двамата мислят за музиката визуално – той си я представя като цветове, тя винаги вижда композициите като кратки филми и картини.

Мария Каракушева и Иван Шопов
Автор: Цветелина Белутова

За нея е изключително важно да не се повтаря. "Всяко събитие трябва да е специално, да надгражда концепцията на предишното. Публиката те оценява най-много, когато не й предложиш нещо преекспонирано", казва Мария като че ли в контраст с установеното разбиране, че аудиторията реагира топло, когато й се предложи нещо много добре утвърдено. Родена е през 1985 г., свири на пиано от петгодишна, а на дванадесет прави първия си солов концерт. Както на сцената, така и в студиото тя има любопитство да експериментира във всякакви посоки. "В един идеален свят денят ми щеше да е 52 часа."

Но кога Мария разбира, че може да не е само изпълнител на чужда музика? Благодарна е на класическото си образование и дисциплината, която е придобила, но добре познава риска то да те остави без никакво свободно време за мислене отвъд нормите. Подобно излизане от комфортната зона се случва преди десет години, когато участва в първия си кросоувър проект - заедно с диджея и основател на "Метрополис" Ясен Петров тя прави формата Classic in the House, в който те съчетават електронна и класическа музика. Следва Classic in the Jazz с Момчил Атанасов, а най-голяма свобода в преаранжирането тя има в Grace on Air, проект, в който изпълнява добре познати песни заедно с оперната певица Пламена Гиргинова.

"Когато изолираш вокала, все едно пишеш напълно различна музика от оригиналната, така че тогава с единия крак стъпих в идеята да направя нещо авторско", казва Мария, която намира в композирането и пълно себереализиране. "В този процес съм 110% себе си, включително на сцената. Всеки пианист изпълнява едно произведения по различен начин, а когато свириш нещо, което си написал, пресъздаваш наистина цялата палитра от емоции."

След премиерата на Hearteclipse Мария ще насочи усилията си към идея, която я вълнува от известно време – организация от жени, която да помага на други жени в реализирането на креативните им планове. Повече за менторската инициатива ще стане ясно в близките месеци.

Това, че неокласиката е сравнително непозната като автори и концепция на широката публика, тя определя като "нож с две остриета" - може да донесе както непредубедени реакции, така и неразбиране. "Подсъзнателно с албума може би съм направила нещо, което на мен ми липсва. Като цяло мисля, че на българската сцена има нужда от повече разнообразие, повече алтернатива, повече неща отвъд общия шум, казва Мария. Не искам да създавам произведения самоцелно, те трябва да докосват публиката." Публиката е дума, която споменава често. Колко често мисли за нея, докато работи в студиото? "Да, мисля за нея, тъй като в случая аз не съм само композитор, но и изпълнител на музиката."

Част от "самообразованието" й през годините е слушането на все повече съвременни композитори – Ерик Сати (1886-1925), който й е пример за силата на минимализма в музиката, Лудовико Ейнауди, Нилс Фрам, а последното й откритие е Илдур Гунадотир, създала саундтрака към "Жокера". Казва, че никога не е страдала от някакъв консерватизъм и не е мислила модерните изразни средства за по-нисшестоящи. "Точно обратното." В работата с хора отвъд класическата рамка тя вижда възможност да внесе нови елементи в работата си и различно мислене. "Трябва да се спускаме по вълната на това, което ни вълнува. Все пак трябва да сме в тон с времето, което живеем. Като всяко нещо класиката също еволюира."

Мария Каракушева представя Hearteclipse заедно с Иван Шопов, Quarto Quartet и визуалния артист Петко Танчев на 30 октомври в клуб Music Jam от 20 ч.

"Пълно е с мотивиращи цитати "Не се отказвай!". Не знам как се отказваш, дори си мисля, че имам фобия от самата мисъл за отказване", гласи един от последните статуси на пианистката и композиторка Мария Каракушева.

Тя не изглежда като човек, който би изоставил идея: независимо по какво работи, тя знае какви ще са следващите няколко хода. У нея има здравословна амбиция и перфекционизъм, който не изключва спонтанност. Всеки път, когато говори за работата си, тя го прави с изречения, които вече са минавали през ума й – у нея няма колебание коя е тя като артист или какво точно се опитва да предаде на публиката. Резултатът от тази фокусираност е първият й самостоятелен албум.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK