С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 ное 2019, 9:00, 3039 прочитания

Тънка бяла линия

"Забранената" книга за наркотрафика в Галисия, която се превърна в символ на борбата за свобода на словото, излиза на български

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През септември 2015 г. в Испания излиза от печат книгата Farina (буквалният превод е "брашно", но заглавието на български е "Бял прах"). В нея авторът, испанският журналист Начо Каретеро разказва за наркотрафика в родната си Галисия, автономна област в Североизточна Испания, откъдето през 80-те години на ХХ век навлиза голяма част от дрогата в Европа.

За да напише "Бял прах", Каретеро стъпва върху предишни журналистически разследвания и всякакви материали, свързани с темата, като актуализира архивните сведения със свои собствени източници и находки. Той превръща вече съществуващия материал в четивно произведение, което някои определят жанрово като романизирано журналистическо есе. Добавя азбучен показател със споменатите в историята хора и места и дава осъвременена информация за това с какво се занимават някои от наркобосовете към днешна дата.


"Бял прах" започва да се продава много добре и се превръща в основен източник на приходи за малкото независимо издателство Libros del K.O.

Продажбите на "Бял прах" надхвърлят внушителния за нехудожествена литература тираж от тридесет хиляди бройки. По историята започва да се снима и телевизионен сериал До 22 февруари 2018 г., когато книгата е забранена от съда, след иск от страна на Хосе Алфредо Беа Гондар, бивш кмет на селището О Грове в Галисия. Той е споменат като участник в операция по разтоварване на наркотици, а искът му в размер на половин милион евро е за уронване на престижа.

След временната забрана на книгата (като превантивна мярка, докато излезе съдебното решение) нови екземпляри не може да бъдат печатани, а издателството е задължено да изтегли от пазара вече разпространените книги. Забранената книга се превръща в новина за всички водещи испански и световни медии ("Капитал" писа за това през юли 2018 г.) и води до безпрецедентен отзвук от страна на гражданското общество в Испания. Забраната, която е отменена от съда на 22 юни 2018 г., всъщност постига обратното. Общият тираж вече надхвърля сто хиляди бройки, книгата е допечатвана вече петнайсет пъти, а към нея проявяват интерес издателства от все повече страни.



"Бял прах", издадена на български от "Вакон" (превод Свидна Михайлова, редактор Ана Парашикова-Аролска), е на пазара от 4 ноември, цена 21 лв.)



Q&A: Начо Каретеро

Начо Каретеро е роден в Ла Коруня, Испания през 1981 г. В началото на своята журналистическа кариера работи в редакциите на различни вестници, но скоро избира свободната практика. Автор е на репортажи за геноцида в Руанда, за епидемията от ебола в Африка, за войната в Сирия. В момента работи като разследващ журналист в най-влиятелния испански всекидневник El Pais.

Защо се насочихте към тази история и защо избрахте стил и ритъм, по-близки до трилъра, отколкото до журналистическото есе?

Аз съм от Галисия, израснах с новини за разтоварване на наркотици, включително и на плажа, на който летувахме. Още в юношеските години ми се струваше, че тази история трябва да бъде използвана в културен и журналистически аспект, вместо да си остане табу, от което се срамуваме. Вярно е, че става въпрос за черна глава от историята на Галисия, но този вид истории са богати на много литературни възможности. Търсех романизиран разказ с черно чувство за хумор, анекдоти, снимки на наркобосове, карти на територии и инфографики с обяснения как точно се извършва трафикът на дрога. Дълги години подобен подход се смяташе за "олекотяващ" подобна сериозна тема. Книгата действително прилича на трилър, но почива изцяло на журналистически труд. Всичко е реално, цялата информация е проверена и документирана.

Как работихте с тази информация?

Започнах от много богат и качествен медиен архив. Много добри журналисти са информирали по темата за наркотрафика в Галисия през 80-те години на ХХ век. След като събрах много материал, структурирах идеята за книгата и се свързах с хората, с които исках да говоря: журналисти, съдии, прокурори, полицаи, съседи, граждани и разбира се, контрабандисти и наркотрафиканти. Нуждаех се от всички гласове в хора, за да направя историята пълна. С някои общувах директно, други ми предаваха информация чрез посредници.

Разказвате за широко разпространената наркокултура в Галисия през 80-те години. Какво се е променило оттогава?

В определени кръгове тази култура все още е жива, но в момента се възприема като криминална дейност. Линията, разделяща обществото и наркотрафика, сега е далеч по-дебела, отколкото преди години. Наркотрафикът, разбира се, продължава да съществува, но съжителството му с политиката и властта не е както преди. През Галисия вече не влиза 80% от кокаина в Европа, както тогава, защото и наркотрафикът, подобно на други дейности, се глобализира и вече има много повече "входни врати", като например средиземноморските пристанища Валенсия, Барселона, Алхесирас, където влизат много контейнери. Галисия обаче си остава специализирана в преноса на големи количества. Когато има разтоварване на три, пет или повече тона кокаин, обикновено става там.

С какво Галисия се оказва толкова привлекателна за този бизнес?

Тя е отдалечена географски зона на полуострова със сложна за контрол брегова ивица, граничеща с Португалия. В същото време в онези години е икономически по-изостанала, заради което контрабандата там винаги е била нещо нормално. В началото става въпрос за стоки от първа необходимост, лекарства, бензин, после тютюн. Хората виждат как тази дейност дава поминък и носи богатство. Контрабандистите са добре приети в обществото, оттам идва и културата на толерантност у населението към тяхната дейност. Когато те се насочват към наркотрафика, вече има много поколения развита дейност, на която хората гледат с добро око. Дори и политиците гравитират към тях и това им носи изборни гласове. Когато в началото на 80-те години колумбийските наркокартели търсят как да вкарат наркотиците в Европа, им хрумва Галисия, защото там намират вече добре разработена инфраструктура и опит, включително и социално одобрение. Връзката се осъществява чрез каналите за пране на пари. Големи контрабандисти от Галисия като Сито Минянко перат парите си в Панама, колумбийските картели също. Там установяват контакт. Отношенията им се задълбочават и в затвора, където известно време лежат заедно наркотрафиканти от Галисия и Колумбия. Това сътрудничество се ражда доста лесно и естествено.

В книгата казвате, че в онези години Галисия е напът да стане "новата Сицилия"?

Всъщност го казват съдии, полицаи, журналисти. Наркотрафикът започва да прониква в институциите и политическата системата и да ги контролира. Полицейската операция "Некора" (вид морски рак - бел. ред.) през 1990 г. осуетява до известна степен това настъпление, държавата реагира и слага спирачка. Дотогава наркотрафикантите действат при пълна безнаказаност. Без тази операция наркотрафикът вероятно щеше да разшири влиянието си в цялата гражданска, политическа и социална мрежа.

А какво води до операция "Некора" и до спирането на "октопода"?

Най-вече обществото в Галисия начело с майките, които виждат как децата им започват да умират от наркотици. Те започват да посочват и изобличават наркотрафикантите, отиват в домовете им, присъстват като свидетели в съдебни процеси срещу тях. Хората започват все по-открито да се противопоставят и заявяват, че не желаят повече наркотрафикантите да бъдат господарите на Галисия. Това доведе до реакция от страна и на политиците. Въпреки че наркотрафикът продължава да съществува и след това, ситуацията се променя коренно. Слага се край на безнаказаността, атмосферата се хигиенизира донякъде. На наркобосовете вече им се налага да се крият, не могат да демонстрират богатството си, както преди.

Забележим ли е наркотрафикът днес?

Не е толкова демонстративен, както преди тридесет години, но продължава да среща известно обществено одобрение. Има огромно количество фирми, хотели, ресторанти, барове, магазини които са финансирани с пари от наркотиците. Вилягарсия например е град със само четиридесет хиляди жители, където има скъпи бутици и автокъщи на всички луксозни марки автомобили. Служители в туристическите агенции споделят, че всяка седмица някой плаща самолетни билети до Колумбия с пари с неясен произход.

Изпитвахте ли страх, докато работехте по темата?

Истината е, че се хвърлих да пиша смело, без много да се замислям. В Галисия е имало насилие, уреждане на сметки, убийства, но все пак ситуацията там е несравнима по бруталност с други криминални явления. Като италианската или мексиканската мафия например, където ако натиснеш определени бутони, си осъден на смърт. Имаше някои явни и индиректни заплахи, но да кажем, че моят живот не е бил застрашен в нито един момент.

След публикуването на книгата ви през 2015 г. каква беше реакцията от страна на споменатите в нея хора, включително и наркобосове?

Някои от тях определено не бяха доволни. Любопитно е обаче, че на други им хареса, защото са с много силно его и обичат да се пише за тях. А имаше и такива, които дори се ядосаха, че не са споменати.

През 2018 г. книгата ви беше забранена от испански съд. Как научихте за това?

Бях на работа тук във вестника. Обади ми се един от съдружниците на издателството с новината за издадената забрана. Първо бях в шок, прозвуча ми като някаква нелепа шега. После отидох да говоря с един от моите шефове. Новината веднага беше публикувана в "Ел Паис", след това беше разпространена и от агенция EFE.

Какво се случи след това?

Забраната на книга е толкова изключително събитие, че в случая дори няма значение коя е конкретната книга. "Забранената" история вече е интересна сама по себе си. Много хора си купиха книгата, защото я бяха забранили, а не защото ги интересува темата. Аз като автор и издателството напълно загубихме контрола върху "Бял прах". Книгата се превърна в политически инструмент, в протест срещу цензурата, на моменти даже в социално движение. Новината за случващото се беше разпространена в много държави.

В този смисъл доколко силният интерес в общественото пространство и в медиите се обърна във ваша полза?

Нямаме намерение да сме лицемери по темата. Забраната на книгата се превърна в неволна и нетърсена, но в същото време гигантска маркетингова кампания. Интересът към нея, включително и продажбите, нараснаха, но не това направи книгата успешна. Тя тръгна много добре на пазара още от самото начало. До забраната се бяха продали близо четиридесет хиляди бройки. Дори и телевизионният сериал по нея вече беше готов. Поставете се на мое място. С много труд и усилие съм написал една история, която се харесва на читателите и се продава по-добре, отколкото изобщо някога бих могъл да мечтая. И изведнъж се появява някакъв господин, който предявява иск и съдията го уважава. Това беше много фрустриращо и за мен като автор, и за издателството. На всичкото отгоре той ходеше по телевизии, даваше интервюта, провокираше ни. Беа Гондар настояваше, че е уронено достойнството му от твърдения, които бяха перфектно документирани, както по-късно беше установено и от съда. Изведнъж обаче се оказахме изправени пред едно необяснимо и нечувано съдебно решение, което аз лично смятам за съдебна грешка. За радост в Испания това е изключение. Хората и медиите открито се възмутиха и отказаха да толерират подобна забрана.

Спомняте ли си други примери на забранени книги?

Аз принадлежа на поколение в Испания, което няма дори и представа, че книги могат да бъдат забранявани. Мисля, че от установяването на демокрацията в Испания това се е случвало шест-седем пъти с неоторизирани биографии, пълни с измислици и клевети, целящи да съсипят определен човек. Но да бъде забранена книга само заради един малък детайл - три реда от над триста страници, при това проверена и в голяма степен неоспорима информация, е изключително драстична мярка.

Получихте почти единодушна подкрепа от страна на издатели, медии, на гражданското общество. Книгата ви се превърна в символ на свободата на словото. Имаше ли някой, който не ви подкрепи?

Истината е, че никой не беше съгласен с подобна крайна мярка. Иначе някои политически партии се възползваха в зависимост от собствените си интереси. Левите партии и особено борещите се за независимост в Каталуня използваха феномена, за да критикуват авторитаризма и съдебната система на централната власт. Що се отнася до медиите, тези от по-десния спектър предпочетоха по-скоро да запазят тишина. Много политици и съдии ми се обадиха неофициално, за да ме подкрепят и да ме окуражат, че всичко ще свърши добре за нас.

Случвало ли ви се е нещо подобно с друг ваш репортаж?

Част от всекидневието на журналиста е някой да не е доволен от начина на поднасяне на новината, от заглавието, избраните цитати и т.н. Възможно е дори шефът ти да не публикува твой репортаж по някакви съображения, но нещо толкова грубо никога не ми се беше случвало.

Интервюто взе Ивайло Харалампиев, Мадрид

Капитал #44

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (1 - 7 ноември). В броя ще прочетете още:

- Местните избори: Искахме промяна, но нямахме желание
- Бюджет 2020: Всички да са доволни
- Невъзможната продажба на ЧЕЗ

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да бъдеш Дубравка Угрешич Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

8 ное 2019, 1754 прочитания

20 въпроса: Орлин Тодоров 20 въпроса: Орлин Тодоров

Психотерапевтът е съставител на наскоро излязлата от печат книга "Психоанализа в България: тук и сега"

1 ное 2019, 5449 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10