С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 ное 2019, 8:15, 2769 прочитания

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Няма какво да сложим преди името на Дубравка Угрешич освен "писателка". Може би "писателка в изгнание". След разпадането на Югославия и опълчването й срещу националистическите настроения в обявилата независимост през 1991 г. Хърватия тя напуска Загреб. Оттогава живее в Амстердам, а международният успех на книгите й допълнително я прави гражданка на света и все по-анонимна у дома.

Три години след последното й гостуване в София тя отново е тук, за да приеме титлата доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Дубравка Угрешич посвети почетното звание на майка си, българка от Варна, тъй като тя е имала "непоколебима и наивна вяра", че знанието прави света по-добър. В нейния живот тя вижда съществуване, рамкирано от разруха - първо от Втората световна война, после от конфликтите в Югославия през 90-те.


Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина и отрасва в Загреб, тогава в Югославия. Майка й емигрира, за да бъде заедно с баща й, хърватски моряк. Той не е от четящите. На сутринта след награждаването Дубравка си спомня как веднъж той се връща вкъщи с "Майка" на Максим Горки, роман за революцията в Русия от 1905 г., тъй като помислил, че това е книга със семейни съвети.

"Днес децата имат много възможности за развлечение. А аз помня всичко, което ме е впечатлило за първи път като дете - книги, американските филми... Помня първия си портокал. От малка имах достъп до неща, които бяха за възрастни - например местната библиотекарка ми даде "Метаморфозата" на Кафка, когато бях на десет, тъй като сюжетът звучал забавно. Не знам дали беше за добро - моето детство беше сбъркано, хаотично." Тя описва първия момент, в който се е почувствала аутсайдер, когато в детството й се подиграват, че е наполовина българка.

Дали намира настоящето ни за твърде инфантилно? "Да, има подобно явление. В момента като че ли живеем в едно незряло време, не смеем да остареем. Малките искат да приличат на 30-годишните, но и възрастните също. Това се вижда и в публична фигура като Грета Тунберг, на която иначе симпатизирам - няма по-подходящ човек, който да говори за екологичните проблеми, тя е отвъд познатия модел."



Завръщането на Дубравка Угрешич е и завръщане за прозата й в българските книжарници. Тази година под знака на "Колибри" излязоха сборниците "Баба Яга снесла яйца" (едно от есетата е посветено на породило смесени чувства пътуване към Варна), "Форсиране на романа река" и най-новата й книга "Лисица". Книгите подчертават най-добрите й качества като публицист - от привидно незначителни ситуации и ежедневни случки тя прави заключения за света, в който живеем.

Дали когато четем есетата трябва да си представяме задължително нея, или има елемент на художественост при разказвача? "В крайна сметка дали нещо е автобиография или не няма особено значение", казва тя с усмивка. "Все пак една книга може да е представена като мемоар, а да е пълна с лъжи."

В речта си тя също така синтезира с няколко изречения как разпадането на Югославия означава не само независимост за страни като Хърватия, но и раждането на нови зависимости:

"Бивши комунисти се превърнаха в антикомунисти, атеисти – във вярващи, разумни дотогава люде – в стръвни националисти, психиатри – в убийци, писатели – в слуги на новите режими", каза Угрешич на български в аулата на университета. "Страхът от изключване се превърна в алиби за съучастие в масови убийства, в опожаряване на десетки хиляди къщи, в плячкосване, грабеж, кражби, палене на книги, унищожаване на културно наследство и фабрикуване на лъжи. Осъзнавайки, че съществува само съгласие и несъгласие, излизане от кръга и оставане в него, съпротива и приспособяване, съучастие и отказ от сътрудничество, подадох молба за напускане на Философския факултет в Загреб и с репутацията на враг на народа, предателка и вещица поех в емиграция."

Дали този рефлекс към промяна на позицията, за да си по-близо до властта, е нещо, което според нея е имало пик през 90-те, или по-скоро този процес никога не е спирал? "Това е просто природата на човека - да е част от стадо, да не бъде изключен, казва тя. Това дори лежи в глобалния маркетинг - важно е да имаме една и съща фланелка, да се включим в нещо, над което пише "това е само за вас", въпреки че ни прави еднакви."

Тези мисли звучат близо до няколко реда от "Лисица": "Всички ние сме бележки под линия, мнозина от нас никога няма да получат шанса да бъдат прочетени, всички водим непрекъсната, жестока борба за своя живот, за живота си на бележки под линия, за правото да се задържим на повърхността, преди да са потънали, независимо от всичките си неистови усилия."

След като е станала свидетелка как бързо се променят разбиранията, тя вижда как лесно те могат да се променят и за литературата. "Не би могло да има литературна справедливост, тъй като цялата система на литературата е нарушена, изначално имаме един европейски и мъжки канон. Вече в университетите масово литературата е комбинирана, върви в пакет с филмови науки или културология. Наблюдава се една релативизация на вкуса, тъй като няма арбитри на вкуса. Кой може да го наложи, кой чете критиката?", пита тя риторично.

"Замислям се как тонове и тонове книги, написани в Югославия, сега са прах след разпадането на страната. Струва ми се, че има едно мислене в посока "моят вкус - това съм аз". Живеем в културата на консенсуса и компромиса - хората се страхуват да кажат, че нещо не е велико, ако всички около тях мислят, че е велико."

Няма как да не я попитаме за Нобеловите награди. Новите лауреати обърнаха погледите към Източна Европа: победители за 2019 г. са полската авторка Олга Токарчук и австро-словенският писател, драматург и сценарист Петер Хандке, който през 90-те години се обявява в подкрепа на югославския президент Слободан Милошевич, впоследствие осъден за престъпления срещу човечеството.

"Нобеловите награди имат символичен статус - за една секунда те превръщат литературата в световно събитие, само по себе си нещо много важно", казва Угрешич. "Страшно е това, което се случва с Хандке. Не обичам лова на вещици, особено когато писателите са вещиците. Изпатих си от него за нещо много по-невинно и от 30 години съм persona non grata в Хърватия. Разбира се, всичко около Хандке е ясно, лесно може да осъдим пристрастията му към Милошевич. Но ролята му като оправдаващ политиката на Милошевич е символична в по-широката картина на нещата, защото много от убийците от войната в Босна са на свобода и те никога не са били осъждани за престъпленията си. Осъждаме писателя, не убийците."

Променя ли се отношението към нея в Хърватия, след като вече са минали почти три десетилетия? "Който е в медиите, съществува, който не е, не съществува. Както стана дума по-рано, като има нова система, появява се нов канон. Така че отношението на Хърватия към мен не става по-различно. Това са вечни неприятелства."

Ако Нобеловите награди връщат литература в новините за секунда, то Дубравка Угрешич върна чувството, че автор може лесно да артикулира проблемите на близкото минало и настоящето на български език. С тази подробност, че тя не е нито оттук, нито оттам.

Капитал #45

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (8 - 14 ноември). В броя ще прочетете още:

- 30 години след 10-ти: Каква я мислехме, каква стана
- Да копаеш дъното за Доган
- Сбогом, кабели

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Звуковата терапия на Стейси Кент Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

6 дек 2019, 1645 прочитания

20 въпроса: Красимир Георгиев 20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

6 дек 2019, 2683 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10