С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 14 ное 2019, 9:32, 4214 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Поетът и активист Николай Атанасов почина на 41 години в САЩ, където живееше от почти две десетилетия. Години след дебюта си в българската литература той остава един от най-нестандартните, искрени и провокативни гласове в съвременната българска поезия, отвъд всякакво статукво. Този факт беше рядко отбелязван преди смъртта му, около която всички обстоятелствата засега са неизвестни.

Николай Атанасов е роден на 8 януари 1978 г. в Плевен. Отраства в село Мартен, близо до Русе. "Беше измъчено дете и в дома си, и в училище. Много чувствителен, още тогава", спомня си Евгени Богданов, видеограф, тогава един от малкото му приятели от ученическите години в ООУ "Братя Миладинови" в Русе. Николай започва да учи там след пети клас, а Евгени е сред единиците, които споделят интересите му към кино и музика. "Не помня да сме говорили за литература всъщност. Беше огромен фен на Майкъл и Джанет Джаксън. Когато в училище направиха група за танци, Николай беше единственото момче в нея." Той все още пази ръкописи, дадени му от Атанасов, когато започват да учат в София.


Николай следва българска филология в Софийския университет. През 1999 г. излиза първата му стихосбирка, "Ябълка" (изд. "Свободно поетическо общество"). Превеждан е на английски, немски, чешки, словенски, унгарски и хърватски.



През 2000 г. той заминава за САЩ, където учи английска литература в "Брауърд колидж", щата Флорида. Не се е връщал никога в България след заминаването си, но географското разстояние не създава дистанция от езика: той продължава да пише и публикува на български. През 2007 г. излиза "Органични форми" (изд. "Алтера"), а през 2011 г. - "Манифестация" ("Алтера"). Преди две години и книгата от избрана и нова поезия "Евангелие от Евнух" (изд. Black Flamingo). Междувременно стиховете му намират място в англоезични издания, а сред хората, които почетоха паметта му, е и свързаният с България американски писател Гарт Грийнуел.



Въпреки че не е познат на широката публика, смъртта на Николай Атанасов беше мигновено отразена в литературната общност и познавалите го от активистката му дейност, а стиховете му заживяха нов живот покрай цитирането им онлайн. В спомените на приятели и съмишленици той оставя впечатление на отдаден и талантлив, но също така раним и непредсказуем човек. Животът в САЩ го е поставял пред нови и нови изпитания. В разговори с приятели той казва, че се чувства неприспособим към консуматорската култура там, но мисълта за връщане в България го изпълва със страх.



Атанасов ще бъде запомнен и като един от първите ЛГБТ активисти в България във време далеч от първите Pride събития. Член е на "Джемини", първата организация за защита на сексуалните малцинства. Моника Писанкънева, един от най-дългогодишните ЛГБТ активисти в страната, определя писането му като "първата многоизмерна гей идентичност в българската литературна традиция".

Травматичното детство и юношество, белязано от насилие от мъжките фигури в семейството и неприемането на сексуалността му от майка му, имат огромно присъствие в текстовете му.

"Израснах в беден работнически квартал, където години наред виждах жени с посинени очи, докато мъжете им си оставаха непокътнати. Затова и побеснявам всеки път, когато някой самозванец обяви феминизма за старомоден", казва Атанасов в интервю с поета и съвременен артист Ясен Василев за Public Republic от 2009 г., един от малкото обширни разговори с него. В същото интервю той казва: "Трябва да разберем, че някои от различията ни са непреодолими, и трябва да ги уважаваме, защото иначе стигаме до недопустимата алтернатива на насилието. Не можем да се тупаме в гърдите, че зачитаме човешките права, когато омаловажаваме различията си и приемаме само сходствата."

От разстояние той помага на каузите на ЛГБТ обществото и в годините след заминаването си. Голяма част от коментарите под новината за смъртта му подсказаха, че дискриминацията, от която е избягал, е все още жива и опасна.

През 2000 г. Николай е гост-редактор на брой на "Литературен вестник", посветен изцяло на ЛГБТ литературата и темите. Тогава в екипа на вестника е писателят Георги Господинов, цитиран от Атанасов като позитивно влияние в живота му. Господинов определя Атанасов като "радикален и талантлив, радикално талантлив" поет. "Помня, че броят беше много силен, за пръв път се отваряха към българската публика литературни и други текстове по темата. Николай го направи сам, цялата заслуга е негова." Той описва Атанасов като "невъзможен" в локалния контекст заради поезията си. "Тя е директно, болезнено свързана с премълчани травми в българското семейство и общество."

"За мен стиховете на Николай Атанасов са едно от най-смелите и потресни проговаряния в българската литература, най-новата и изобщо", казва филоложката и преводач Биляна Курташева, помагала с част от преводите в същия брой на "Литературен вестник". "Показват безпощадно ясно онова срастване на предразсъдъци, страх, насилие и кич, което е наше всекидневие – от кухните и спалните до класните стаи, от околовръстното до Парламента и Църквата, от телевизора до форумите и обратно. Стиховете му могат да преобърнат света на всеки, дори да се е окопал агресивно в предполагаемата си "нормалност". Вижте само онези думи, изречени от устата на майка, на българска майка в едно негово стихотворение: "Предпочитам синът ми да е убиец, отколкото гаден педераст." После да си говорим за ценности и да плюем прайд събитията."

И до днес тя преподава и запознава част от стиховете му на студентите си. "Книгата му "Органични форми" трябва да се преподава в училище – първо на учителите, "Манифестация" – да се раздава на входа на Народното събрание. Останалото е – четене."



"Ники е голяма личност и човек, живял много преди времето си", казва общественикът Виктор Лилов, съосновател на издателството Black Flamingo Publishing, последното, работило с Атанасов. Лилов се свързва с Атанасов с идеята да преведе романа Giovanni's Room на Джеймс Болдуин, но впоследствие разговорите завиват в друга посока. Последно са си писали в края на април, когато са обсъждали идеята за ново и допълнено издание на последната му книга. "Изключително ерудиран и интелигентен човек, това личи от първата му публикувана поезия. Той остава един от малкото открити гей автори в България и неговата откритост до голяма степен подрежда в линия, в един нов канон други автори, за които се предполага, че са гей, но никога не са го казвали."

Лилов е и в контакт със семейството му и казва, че въпреки трудностите в отношенията през годините майка му е приела сина си. "Николай е можел да бъде какъвто си поиска, но той никога не е искал нищо за себе си – според мен е бил фокусиран единствено върху мечтата хората да се обичат и той да има правото да обича и да бъде обичан."


Илюстрация



"Изумително е как повечето от най-близките му приятели никога не се бяха срещали с него извън екрана на компютъра, телефона, таблета...", казва Надежда Радулова, редактор на две от книгите му.

"Защото за разлика от мнозина, които заминават и изчезват, поетът, активният гражданин, приятелят, човекът Николай Атанасов не престана да живее тук и с нас. Толкова силно беше неговото присъствие в отсъствието. Година след година той ни изпращаше своите манифестни, магнетични, болезнени, експлозивни текстове. Пращаше музика и филми, книги за приятелите си, каски за участниците в "София прайд", материали за страниците на "Литературен вестник", "Култура", "Алтера", пращаше непрестанни въпроси, гняв, възторг, ентусиазъм, подкрепа. Физически се отдалечаваше, а ни ставаше все по-близък, някак опасно близък. Раздаваше се и изискваше от нас – да не мълчим, да поемаме рискове, да не се унасяме в люлката на малките си животи. Сега Ники е безкрайно далеч, но съм сигурна, че ще продължи да е тук, да присъства, да ни дразни и да ни обича, да променя света и езика ни през поезията, която остави. Отдавна е доказал, че го може."

Сред авторите, с които Атанасов поддържа връзка през годините, е и Марин Бодаков. Той описва Николай като "щедър и подкрепящ приятел". "У Николай Атанасов имаше огромно количество справедлив гняв, но в стихотворенията си той го изрази с изключителна прецизност", казва Бодаков. "През последните години често ми пращаше за съхранение текстове, които да "отбележа със звезда" в пощата си. "Ако изчезна някой ден" - това беше обяснението му. И изчезваше все по-често. За все по-дълго време. Завинаги."

На 5 декември от 19 ч. в "Книгата" Лилов и Надежда Радулова ще организират четене в памет на поета.
Голяма част от творбите на Атанасов са онлайн на liternet.bg
Две стихотворения, публикувани в "Капитал" през 2006 г., може да прочетете тук.
"Тази вечер силуетът й се извива към небесата
като иронична въпросителна, като укор,
като прозрение, внезапно заискряло в ликра.

После се спуска над зрителите с послание,
небрежно свито от филм на Алмодовар:
Лека нощ... и не забравяйте - казва тя,
и гласът й вибрира през сърцата в стерео -
че всички ние сме толкова по-истински,
колкото повече се доближаваме
до мечтите си."

(от "Мис Америка")

Капитал #46

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (15 - 21 ноември). В броя ще прочетете още:

- Малките в голямата игра за София
- Прав ли е Макрон в апокалиптичните си оценки за НАТО и ЕС?
- Раждането на 5G в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Звуковата терапия на Стейси Кент Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

6 дек 2019, 313 прочитания

20 въпроса: Красимир Георгиев 20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

6 дек 2019, 425 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Още от Капитал
Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

Криворазбраната категоризация на AirBnB

Валери Симеонов и Менда Стоянова предложиха първо категоризация, а после само регистрация на апартаментите в платформите

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10