С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 14 ное 2019, 9:32, 4379 прочитания

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Поетът и активист Николай Атанасов почина на 41 години в САЩ, където живееше от почти две десетилетия. Години след дебюта си в българската литература той остава един от най-нестандартните, искрени и провокативни гласове в съвременната българска поезия, отвъд всякакво статукво. Този факт беше рядко отбелязван преди смъртта му, около която всички обстоятелствата засега са неизвестни.

Николай Атанасов е роден на 8 януари 1978 г. в Плевен. Отраства в село Мартен, близо до Русе. "Беше измъчено дете и в дома си, и в училище. Много чувствителен, още тогава", спомня си Евгени Богданов, видеограф, тогава един от малкото му приятели от ученическите години в ООУ "Братя Миладинови" в Русе. Николай започва да учи там след пети клас, а Евгени е сред единиците, които споделят интересите му към кино и музика. "Не помня да сме говорили за литература всъщност. Беше огромен фен на Майкъл и Джанет Джаксън. Когато в училище направиха група за танци, Николай беше единственото момче в нея." Той все още пази ръкописи, дадени му от Атанасов, когато започват да учат в София.


Николай следва българска филология в Софийския университет. През 1999 г. излиза първата му стихосбирка, "Ябълка" (изд. "Свободно поетическо общество"). Превеждан е на английски, немски, чешки, словенски, унгарски и хърватски.



През 2000 г. той заминава за САЩ, където учи английска литература в "Брауърд колидж", щата Флорида. Не се е връщал никога в България след заминаването си, но географското разстояние не създава дистанция от езика: той продължава да пише и публикува на български. През 2007 г. излиза "Органични форми" (изд. "Алтера"), а през 2011 г. - "Манифестация" ("Алтера"). Преди две години и книгата от избрана и нова поезия "Евангелие от Евнух" (изд. Black Flamingo). Междувременно стиховете му намират място в англоезични издания, а сред хората, които почетоха паметта му, е и свързаният с България американски писател Гарт Грийнуел.



Въпреки че не е познат на широката публика, смъртта на Николай Атанасов беше мигновено отразена в литературната общност и познавалите го от активистката му дейност, а стиховете му заживяха нов живот покрай цитирането им онлайн. В спомените на приятели и съмишленици той оставя впечатление на отдаден и талантлив, но също така раним и непредсказуем човек. Животът в САЩ го е поставял пред нови и нови изпитания. В разговори с приятели той казва, че се чувства неприспособим към консуматорската култура там, но мисълта за връщане в България го изпълва със страх.



Атанасов ще бъде запомнен и като един от първите ЛГБТ активисти в България във време далеч от първите Pride събития. Член е на "Джемини", първата организация за защита на сексуалните малцинства. Моника Писанкънева, един от най-дългогодишните ЛГБТ активисти в страната, определя писането му като "първата многоизмерна гей идентичност в българската литературна традиция".

Травматичното детство и юношество, белязано от насилие от мъжките фигури в семейството и неприемането на сексуалността му от майка му, имат огромно присъствие в текстовете му.

"Израснах в беден работнически квартал, където години наред виждах жени с посинени очи, докато мъжете им си оставаха непокътнати. Затова и побеснявам всеки път, когато някой самозванец обяви феминизма за старомоден", казва Атанасов в интервю с поета и съвременен артист Ясен Василев за Public Republic от 2009 г., един от малкото обширни разговори с него. В същото интервю той казва: "Трябва да разберем, че някои от различията ни са непреодолими, и трябва да ги уважаваме, защото иначе стигаме до недопустимата алтернатива на насилието. Не можем да се тупаме в гърдите, че зачитаме човешките права, когато омаловажаваме различията си и приемаме само сходствата."

От разстояние той помага на каузите на ЛГБТ обществото и в годините след заминаването си. Голяма част от коментарите под новината за смъртта му подсказаха, че дискриминацията, от която е избягал, е все още жива и опасна.

През 2000 г. Николай е гост-редактор на брой на "Литературен вестник", посветен изцяло на ЛГБТ литературата и темите. Тогава в екипа на вестника е писателят Георги Господинов, цитиран от Атанасов като позитивно влияние в живота му. Господинов определя Атанасов като "радикален и талантлив, радикално талантлив" поет. "Помня, че броят беше много силен, за пръв път се отваряха към българската публика литературни и други текстове по темата. Николай го направи сам, цялата заслуга е негова." Той описва Атанасов като "невъзможен" в локалния контекст заради поезията си. "Тя е директно, болезнено свързана с премълчани травми в българското семейство и общество."

"За мен стиховете на Николай Атанасов са едно от най-смелите и потресни проговаряния в българската литература, най-новата и изобщо", казва филоложката и преводач Биляна Курташева, помагала с част от преводите в същия брой на "Литературен вестник". "Показват безпощадно ясно онова срастване на предразсъдъци, страх, насилие и кич, което е наше всекидневие – от кухните и спалните до класните стаи, от околовръстното до Парламента и Църквата, от телевизора до форумите и обратно. Стиховете му могат да преобърнат света на всеки, дори да се е окопал агресивно в предполагаемата си "нормалност". Вижте само онези думи, изречени от устата на майка, на българска майка в едно негово стихотворение: "Предпочитам синът ми да е убиец, отколкото гаден педераст." После да си говорим за ценности и да плюем прайд събитията."

И до днес тя преподава и запознава част от стиховете му на студентите си. "Книгата му "Органични форми" трябва да се преподава в училище – първо на учителите, "Манифестация" – да се раздава на входа на Народното събрание. Останалото е – четене."



"Ники е голяма личност и човек, живял много преди времето си", казва общественикът Виктор Лилов, съосновател на издателството Black Flamingo Publishing, последното, работило с Атанасов. Лилов се свързва с Атанасов с идеята да преведе романа Giovanni's Room на Джеймс Болдуин, но впоследствие разговорите завиват в друга посока. Последно са си писали в края на април, когато са обсъждали идеята за ново и допълнено издание на последната му книга. "Изключително ерудиран и интелигентен човек, това личи от първата му публикувана поезия. Той остава един от малкото открити гей автори в България и неговата откритост до голяма степен подрежда в линия, в един нов канон други автори, за които се предполага, че са гей, но никога не са го казвали."

Лилов е и в контакт със семейството му и казва, че въпреки трудностите в отношенията през годините майка му е приела сина си. "Николай е можел да бъде какъвто си поиска, но той никога не е искал нищо за себе си – според мен е бил фокусиран единствено върху мечтата хората да се обичат и той да има правото да обича и да бъде обичан."


Илюстрация



"Изумително е как повечето от най-близките му приятели никога не се бяха срещали с него извън екрана на компютъра, телефона, таблета...", казва Надежда Радулова, редактор на две от книгите му.

"Защото за разлика от мнозина, които заминават и изчезват, поетът, активният гражданин, приятелят, човекът Николай Атанасов не престана да живее тук и с нас. Толкова силно беше неговото присъствие в отсъствието. Година след година той ни изпращаше своите манифестни, магнетични, болезнени, експлозивни текстове. Пращаше музика и филми, книги за приятелите си, каски за участниците в "София прайд", материали за страниците на "Литературен вестник", "Култура", "Алтера", пращаше непрестанни въпроси, гняв, възторг, ентусиазъм, подкрепа. Физически се отдалечаваше, а ни ставаше все по-близък, някак опасно близък. Раздаваше се и изискваше от нас – да не мълчим, да поемаме рискове, да не се унасяме в люлката на малките си животи. Сега Ники е безкрайно далеч, но съм сигурна, че ще продължи да е тук, да присъства, да ни дразни и да ни обича, да променя света и езика ни през поезията, която остави. Отдавна е доказал, че го може."

Сред авторите, с които Атанасов поддържа връзка през годините, е и Марин Бодаков. Той описва Николай като "щедър и подкрепящ приятел". "У Николай Атанасов имаше огромно количество справедлив гняв, но в стихотворенията си той го изрази с изключителна прецизност", казва Бодаков. "През последните години често ми пращаше за съхранение текстове, които да "отбележа със звезда" в пощата си. "Ако изчезна някой ден" - това беше обяснението му. И изчезваше все по-често. За все по-дълго време. Завинаги."

На 5 декември от 19 ч. в "Книгата" Лилов и Надежда Радулова ще организират четене в памет на поета.
Голяма част от творбите на Атанасов са онлайн на liternet.bg
Две стихотворения, публикувани в "Капитал" през 2006 г., може да прочетете тук.
"Тази вечер силуетът й се извива към небесата
като иронична въпросителна, като укор,
като прозрение, внезапно заискряло в ликра.

После се спуска над зрителите с послание,
небрежно свито от филм на Алмодовар:
Лека нощ... и не забравяйте - казва тя,
и гласът й вибрира през сърцата в стерео -
че всички ние сме толкова по-истински,
колкото повече се доближаваме
до мечтите си."

(от "Мис Америка")

Капитал #46

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (15 - 21 ноември). В броя ще прочетете още:

- Малките в голямата игра за София
- Прав ли е Макрон в апокалиптичните си оценки за НАТО и ЕС?
- Раждането на 5G в България

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Звуковата терапия на Стейси Кент Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

6 дек 2019, 1557 прочитания

20 въпроса: Красимир Георгиев 20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

6 дек 2019, 2534 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10