С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 ное 2019, 8:45, 2052 прочитания

Velvet November

30 години след Нежната революция чешките дисиденти, социолози, историци правят равносметка на фона на протести

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"За съжаление гледаме на миналото ни в комунистическия режим твърде изопачено, защото днес ни се струва толкова абсурдно, че ни кара да се смеем. Като че ли забравяме, че той прекършваше хората", каза Петър Плацек - историк, публицист и дисидент, по време на дискусия в София, посветена на тридесет години от Нежната революция в Чехословакия. Той работи в Института за изследване на тоталитарните режими, а повод за неговото гостуване е тридесет години от Нежната революция в Чехословакия и поредицата от дискусии в Чешкия център.

Преди 1989 г. Петър Плацак се занимава със самиздат и пише за различни емигрантски списания, постоянно е бил разпитван след нелепо недоразумение, докато още е в техникума. Баща му е участвал в съпротивата срещу нацистите. Оттогава му е останал пистолет, който не е работел. Един ден ученикът Петър решава да го вземе и да го занесе в техникума, където се надява да го поправят в някой от техническите часове. По ирония на съдбата точно в същия ден има обир на бензиностанция с пистолет, някой от съучениците му виждат оръжието в шкафчето, подава донос и пристигат полицаи. Те веднага разбират, че няма как с него да се стреля, но откриват в училищното шкафче есе, в което е написал, че въобще не му пука за комунизма. Започват безкрайни разпити в Държавна сигурност, чак до падането на режима. През 1985 г., когато в Прага се провежда Спартакиадата (формат на спортно състезание, което набира популярност в СССР и ГДР), има серийни убийства на жени. Това, което прави полицията, вместо да търси убиеца, е да започне пак да преследва хора, които са против режима:"Четирима от ДС нахълтаха вкъщи, отведоха ме и ме разпитваха с часове", спомня си Петър Плацак.


Илюстрация



Плацек участва в дисидентска група, която се обявява едновременно като анархистична и като промонархистка – "само за да ядосваме комунистите искахме да възстановим Чешкото кралство, но те не разбираха от ирония и хумор". Това, което най-много го е дразнело по време на комунизма освен липсата на какъвто и да било хумор, е лъжата. "Живеехме перманентното и постоянно в лъжа от сутрин до вечер. Беше шизофреничен свят, в който бяхме принудени да се държим по определен начин публично и по съвсем друг начин в личния си живот." На този фон Петър успява да участва в издаването на дисидентски вестник.

Той участва усилено в организирането на мирната студентска демонстрация на 17 ноември 1989 г. в Прага, която е била грубо нападната от милицията и властта. Следват серия от протести, проведени до края на декември. На 20 ноември броят на мирно протестиращите в Прага нараства от 200 000 до половин милион. Виждайки какво се случва, Чехословашката комунистическа партия обявява на 28 ноември, че ще отстъпи водещата си роля в политическата власт. На 10 декември социалистическият президент Густав Хусак назначава първото предимно несоциалистическо правителство в Чехословакия след 1948 г. и подава оставка. Вацлав Хавел става президент на тогавашна Чехословакия на 29 декември 1989 г.



Днес, тридесет години след Нежната революция в Чехия има отново протести, около които се цитират цифри за над 300 000 участници – най-вече срещу управлението на министър-председателя Андрей Бабиш. Покрай демонстрациите се заговори и за разочарованието на чехите тридесет години след падането на комунистическия режим.

Социологът и философ Вацлав Белохрадски, който е вторият гост на дискусиите в Чешкия център по повод 30 години от Нежната революция, разделя чехите приветствали смяната на режима през 1989 г., на пет групи и съответно тяхното разочарование зависи от това в коя група попадат. Той самият е бил емигрант в Италия и дълго време сътрудничи на чешките задгранични издателства и списания, както и на чешките дисиденти. В Италия работи и като лектор по социология в Генуа, преподава и политическа социология в Триест. Освен в Чехия и Италия публикува трудовете си и във Великобритания, САЩ и Канада.

"Според мен най-важно е какъв е бил хоризонтът на очакване през 1989 г. и всяка от петте групи имаше различни очаквания", казва пред "Капитал" Вацлав Белохрадски. Според него първата група са дисидентите, които смело се съпротивляваха на системата, втората група са антикомунистите, които са антикомунисти в една посткомунистическа атмосфера, третата е на националистите, или хората, за които най-важен е националният суверенитет, четвъртата са хората, които очакват да им бъдат реституирани имоти, и петата е групата на приватизаторите. "Най-разочаровани са дисидентите, те имаха твърде много очаквания, още тогава Вацлав Хавел казваше, че стандартната демокрация няма да реши проблемите на посткомунистическите държави. Част от чехите са разочаровани днес, защото възприеха по наивен начин капитализма – само като висок жизнен стандарт на живот", казва Белохрадски.

Илюстрация



Той споделя, че самият той не е разочарован в такъв аспект, защото е знаел какво чака страната му по време на прехода. "Аз съм наясно, че чехите са се сформирали в голяма степен като неполитическа нация – ако политиката означава да се правят рационални компромиси, то ние не умеем да правим такава. Демокрацията е търсене на компромис, а не лозунги – правда, любов, морал", казва Вацлав Белохрадски. Той допълва, че комунизмът си е отишъл, но причините за неговото възникване може би не.

Все пак и професор Белохрадски изживява своите разочарования, но те са свързани с международната политика. "Вярвах, че след разпадането на двуполюсния модел на световните сили през 1989 г. светът ще се отърве от големите военни трагедии, които се случваха в голяма част заради войната за влияние между източния и западния блок. Това не се случи – живеем в постдвуполюсен модел". Според него опасността от ядрена война не е изчезнала. А това, което най-много застрашава демокрациите днес, е липсата на традиционното публично пространство, което е необходимо, за да се сформират мненията на мнозинството в една традиционна демокрация. "Днес публичното пространство е заменено от социални мрежи и именно в тази виртуална среда се образува неочаквано мнозинство. Това е феномен – образува се мнозинство, което няма авторитет", казва Вацлава Белохрадски. Доказателство за това според него са протестите срещу изборите, които правят мнозинствата без авторитет – изборът на американския президент Доналд Тръмп, Брекзит, протестите на жълтите жилетки. "Мненията, които се сформират в традиционното обществено пространство, са продукт на дълга история, традиция и дебати, съответно са мнения на базата на рационални съзнателни решения, докато мненията сформирани бързо и емоционално в социалните мрежи, са продукт на подсъзнанието."

Като професор в Италия и участващ често в публични дебати Вацлав Белохрадски е получавал всякакви имейли по повод изказани от него мнения – най-често го нападат заради мнението му, че бежанците не са опасни и трябва да им бъде даден шанс в Европа. "Когато отговорих на един такъв имейл с документи, разказващи историята на една добре интегрирала се бежанка – със собствен бизнес, отворила работни места за десетки хора, не получих разбиране. Жената, която беше против бежанците, не си промени мнението, каза, че повече не иска да обсъжда", казва Белохрадски. Получил е от нея съобщение, че всеки има право на мнение и няма никога да си го промени. "Днес хората много често бъркат вкус с мнение – вкусовете не се променят, но мненията би трябвало да се правят на базата на познания и рационално решение и да могат да се променят."

Илюстрация



Единствената надежда според него за бъдещето на демокрацията е да се възстанови по някакъв начин публичното пространство, в което да може по рационален начин да се формира мнозинство, което да е припознавано като легитимно. Или както още журналистът Уолтър Липман пише в началото през XX век, че за да пребъде демокрацията, гражданите трябва да са информирани, да взимат информиран избор и да познават контекста.

Цялата програма на оставащите събития - прожекции, изложби и дискусии по повод тридесет години от Нежната революция, можете да видите на страницата на Чешкия център: www.sofia.czechcentres.cz

Капитал #48

Текстът е част от брой 48 на седмичния Капитал (29 ноември - 5 декември). В броя ще прочетете още:

След срещата Борисов - Тръмп: Винаги с Америка, винаги с Русия
Има ли спасение за "Топлофикация София"
АПИ: Абонамент за 1 млрд. лв.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Не без сестра ми Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

13 дек 2019, 414 прочитания

20 въпроса: Даниел Ненчев 20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

13 дек 2019, 478 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10