Новият брой: Накъде след вота
Close

So 2010s: Петър Денчев

"Време е да запомним, че миналото не е лична собственост, бъдещето принадлежи на всички."

Десетилетията през ХХ имат различен почерк и дух, но ХХI век започва с колебание в идентичността си. Прогнозите за бъдещето трудно се откъсват от ежедневните проблеми, личните и световните кризи понякога са свързани, винтидж носталгията превзема поп културата. От друга страна живеем в свят, който може да опознаем информационно и физически все по-лесно - макар и с цената смартфонът да следи всяка наша крачка. Отминаващото десетилетие, трудно произносимите 2010-те, изостри крайностите в политиката и обществото, изостри и очакванията към бъдещето, сега ограничени до скептични прогнози. Какво всъщност (не) научихме през последното десетилетие? Как ще го запомним и можем ли още да говорим за страховете си в един все повече визуален свят?

В поредицата от есета за последните десет години и как те се отразяват върху начина ни на живот участват личности, които гравитират около няколко професии и имат задълбочен поглед как те се свързват с като че ли все по-променливото настояще: Еми Барух (журналистка, организатор на фестивала "Фотофабрика"), Петър Денчев (писател и театрален режисьор), Йоанна Елми (журналистка, драматуржка), Стефан Иванов (поет и драматург), Вера Млечевска (куратор на съвременно изкуство), Георги Тенев (писател и режисьор), Албена Шкодрова (журналистка, писателка).

Съвсем наскоро се улових в една заблуда. Когато някой ми говореше за нещо, което се е случило преди десет години, аз автоматично си представях 2000-а година. Струва ми се някак абсурдно, мога да претендирам за невинен, да кажем, че не съм се ориентирал добре, но в крайна сметка вината е в мен. Защо ли? Защото участвам в едно общо положение - така че заслужавам ситуацията, която сам създавам в съзнанието си (или пък съм просто приел). И така - реших да проверя дали само аз възприемам нещата в тази инерция и се оказа, че не е така. Автоматично много мои познати и приятели прехвърляха периода от десет години с начало 1.01.2000 г. Много, много сериозна заблуда. Следва да обясня откъде идва тази клопка на ума, от която следва още един времеви и логически парадокс: как стана така, че последното десетилетие на XX век се оказа незавършено? То не приключи на 1 януари 2000 г., нито на 11 септември 2001-а. И какво общо има това с изминаващото, приключващо десетилетие на 31.12.2019 г.?


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    inquirer avatar :-|
    inquirer
    • + 1

    Поколението Х слизало от сцената, моля?? Нека само да отбележа, че родените през 1980 г. са едва 39-40 годишни. При средна продължителност на живота в БГ от 70+ години, ми се струва малко рано за “слизане от сцената”... Или това е поредната провинциална дискриминация на възрастова основа, или да го кажа “ейджизъм”, та да ме разберете.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал