С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 яну 2020, 8:00, 8867 прочитания

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Хората наоколо са различни по възраст, външен вид, облекло, варират от обичайните лица из клубовете до познати, които не си виждал от години. Тази разнородна група от слушатели, която рядко се събира на едно място, е в "Терминал 1", за да види Руши Видинлиев. От три години той отново е на сцена и припомня колко много спомени на цяло едно поколение са обвързани с песни като "Всичко се връща", "Ти беше", "Хотел **", "Лъжи ме".

През 2019 и 2020 г. Руши е едновременно отдаден на музиката и на киното. Той е една от малкото останали личности в българското пространство, при които дългогодишната популярност и качеството вървят ръка за ръка. Отчасти защото не позволява да бъде част от фона.


След четвъртия албум, отбелязалият творчески завой към по-експериментално звучене Post Sleep (2008), той реши да се впусне в непознатото: отдаде се на роли в киното и режисиране на видеоклипове и ограничи медийните изяви до минимум.




Миналата година той издаде няколко песни след повече от десетгодишна пауза – завърна се с баладата "Несъвършен", последвана от миниалбума "Психо", който обединява няколко песни, около които Видинлиев не създава шум, а по-скоро оставя да бъдат намерени.



Завръщането не се оказа за сметка на киното. Той има роли в три нови филма - и трите екранизации, които надникват в българската реалност през различни ъгли - "Снимка с Юки" на Лъчезар Аврамов по разказа на Мирослав Пенков, "Времето е наше" на Петър Попзлатев по романа "Разруха" на Владимир Зарев, а на 24 януари е премиерата на "18% сиво" на Виктор Чучков–син по едноименната книга на Захари Карабашлиев, един от романите с най-устойчива популярност сред българските читатели.

Филмът рамкира едно десетилетие, което започна с първата значима роля на Видинлиев в киното – черната комедия с нео ноар влияния "Цветът на хамелеона" (2012) на Емил Христов.


Илюстрация



Сега Руши, вече на 39 години, се чувства значително по-уверен като актьор: "Много по-склонен съм да греша и да рискувам. Така откривам неща, които не съм подозирал, че мога да играя." Премереността в изявите личи и по поведението му: говори тихо и като че ли проверява дали отговор от едно или две изречения би бил достатъчен. Казва, че не чувства колебания в коя посока да отдаде усилията си.

"В музиката аз движа нещата, в киното винаги минавам през кастинг и не мога да предвидя какво ще се случи. Но да играя е най-голямото ми желание. Много ми харесва екипната работа, това, че всеки е важен в реализацията и че като всичко свърши, мога да го забравя и да продължа напред. Харесва ми, че киното отговаря на въпроса "какъв мога да съм аз, ако не съм себе си". То разчита на голям екип и сложна комуникация. Трябва да си хем гъвкав, хем абсолютно категоричен как и защо искаш да разкажеш нещо. То не търпи прояви на суета, несигурност и неподготвеност."

Илюстрация



Руши заминава за Ню Йорк десетина дни след като завършва снимките по "Цветът на хамелеона". Там следва магистратура по късометражно кино. "Още на първия ден един от преподавателите ни каза, че не вижда смисъл да сме там, че това е много труден бизнес и освен ако не сме напълно сигурни, че искаме да се занимаваме с това, по-добре да прекъснем." Какво го е накарало да бъде сигурен, че иска да продължи? "Може би това, че имах и друго занимание и не е задължително да гоня кариера. А и енергията на града беше много креативна, това само по себе си ме мотивираше достатъчно." От престоя в Ню Йорк се раждат късият филм We Kid (2013) и клипът Cash на Ape Man (2015), проект на част от членовете на Gravity Co. През годините той е режисьор на няколко музикални клипа на доста разностилни групи: "Остава", Airbag, Dead Man's Hat, Smallman.

В малкото му интервюта през последните десет години прозира желание за дистанция от музиката и ориентиране към киното и режисурата. Какво го е върнало на сцената? "Приключвахме "Снимка с Юки", когато получих покана да направя концерт след около осем години пауза. Не е мислено като тържествено завръщане, даже се съмнявах, че ще дойдат много хора. Но концертът се разпродаде за един ден и направихме още два."

Тогава на сцената той усеща "лекота, каквато преди нямах. Не беше нужно да съм поп звезда в конвенционалния смисъл. Продължиха да ни канят за събития и подновявах аранжиментите и сетлиста, докато накрая не направихме и нови парчета. Отнасям се към всеки следващ лайв като да е последен и може би точно оттам идва зарядът."

Илюстрация



Той има реалистична представа за това къде се позиционира музиката му към днешен момент. "Много от коментарите на феновете са, че им липсва "златното време" на българския поп, тоест и носталгията е двигател. Малко като да си видиш снимка от абитуриентския бал. Няма как към днешна дата да изпея Il ritmo del mio Cuore без доза ирония и може би хората се идентифицират и с това. Разбира се, иска ми се да вярвам, че въздействащите мелодии и текстове остават извън времето, но да не се увличаме."

Паузата в края на миналото десетилетие е само отчасти свързана с факта, че последният албум не резонира с широката публика. "Наивно вярвах, че щом години наред ме въртят по радиата, би трябвало всички да скочат на борда с мен. Разбира се, не се случи. Но това, че албумът нямаше комерсиален успех, подчерта още повече онова, което исках да кажа с него. Някой го беше нарекъл "красиво самоубийство", това страшно ми допада."

Креативните завои са също така реакция на духа на времето и самокритичност: "Наистина имах нужда от промяна. Беше време, в което ММ изчезна, навлязоха риалити шоута, които родиха своите нови звезди, и не се чувствах комфортно да съм част от тази вълна. Участията ми също бяха започнали да стават механични и някак повърхностни, далеч от някогашните ми мечти за спектакли и шоу, със сигурност доста далеч от образованието ми", казва Руши, който в края на 90-те, след като завършва колеж в Единбург, учи кино и театър в Бристол. "Не бих променил нищо. Post Sleep се хареса на една нова публика, зад него застана и голяма компания. Така че по-скоро го отчитам като успех, а паузата – като съвсем съзнателно намерение. Започнах да пътувам повече и намерих смисъл и удовлетворение в снимането. Както и в анонимността. В България не е чак толкова трудно да станеш известен, много бързо се заживява в балон, а тази затвореност успива, което е смърт за идеите и развитието на един артист."



Руши възприема като късмет това, че е от последното поколение, което израства без интернет. "Когато харесвахме нещо, наистина трябваше да положим усилия да го потърсим, да стигнем до него. Това правеше интересите ни някак по-магични. Сега всичко е страшно динамично и сякаш за еднократна употреба." Липсва му чувството за общност, която преди това е усещал. "Когато започнах да правя музика, платформата за връзка с феновете беше ММ. Но независимо от промените и силата на социалките днес продължавам да мисля, че музиката и артистът са най-важни. Не вярвам, че има пиар или селфи на света, които могат да спасят песен или филм, които не докосват."

Днес, когато като че ли комерсиалното звучене и ъндърграундът в България са по-раздалечени от всякога, Руши Видинлиев е повече алтернатива на популярната музика, отколкото нейно лице. "Заради дигиталните платформи и начина, по който консумираме музика, границите са неясни. Днес има и некомерсиална поп музика, нечувано преди – поп беше равно на комерс. А що се отнася до разделението на жанровете в България, мисля, че е въпрос на време отношението да се промени. Може би още държим на старите представи за "ние" и "те" от несигурност", казва той.

"Старите парчета са по-скоро в ничия земя. Някога принадлежаха на широката публика, но понеже през годините не поддържах шума около тях и себе си като изпълнител, кръгът значително се стесни. А новите са създадени, за да бъдат изпълнявани на живо. Затова и не сме се напъвали прекалено много да ги промотираме, да снимаме клипове и т.н. Ако направим трак с друг потенциал, ситуацията ще е различна." За него е важно един проект да не се промотира като нещо, което не е. "Един хит се познава още при първия микс. И трябва да знаеш какво имаш в ръцете си, къде ти е силата. Нелепо е да разгласяваш нещо като блокбастър, при положение че продукцията е лоу-фай или нишова."



Той също така не вижда устойчив модел, който да не изисква твърде големи компромиси: "Няма смисъл да инвестираш в песни, ако не се върне инвестицията. Това са правилата на играта и трябва да намериш начин да се впишеш в нея, без да компрометираш себе си като артист. Трябва да намериш златната среда, защото музиката не е само арт, но и бизнес. Не може да си извън играта и да се наричаш артист само защото си извън нея." Идея, по която ще работи повече през тази година, е сценичен проект ("не точно мюзикъл"), който съчетава текст и музика.

Промяната в погледа към музиката през годините е провокирана от промяната у него като слушател – казва, че в началото е залитал по стандартния поп и рядко е ходил на концерти, докато сега е доста по-отворен към различните аспекти на музиката като жанрове и преживяване. Какво слуша сега? "Като цяло много меланхолични неща", усмихва се почти виновно. "Като дойдат гости вкъщи, се чудя какво да им пусна, че да не убия настроението."

Илюстрация



В "18% сиво" Карабашлиев пише: "Така или иначе истинските промени са невидими, останалите просто не си заслужават лишенията." Като че ли това описва добре пътя на Руши, но той намира малко паралели между живота си в различните страни и историята на главния герой. "И на мен ми е било трудно да се адаптирам на някои места и имам наблюдения върху хора, зарязали всичко и избрали живот другаде. Но моят случай е различен, пътувам от малък, без тежестта на мигрантските подбуди. Обикновено хората заминават по икономически причини. Но филмът не е фокусиран около тази тематика. По-скоро този опит е още една пречка за героя да порасне." А пред Руши Видинлиев като че ли пречките за порастването са все по-малко.

"Психо" EP е онлайн в стрийминг платформите. "18% сиво" е по кината от 24 януари.


Капитал #2

Текстът е част от брой 2 на седмичния Капитал (17 - 23 януари). В броя ще прочетете още:

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Капка Тодорова 20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

28 фев 2020, 811 прочитания

20 въпроса: Юрий Вълковски 20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

21 фев 2020, 4701 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 15545 прочитания

28 фев 2020, 5315 прочитания

28 фев 2020, 2991 прочитания

28 фев 2020, 2706 прочитания

28 фев 2020, 2416 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

Още от Капитал
Сбогом, Lafka

Очакването на пазара е веригата да заработи като място за продажба на продуктите на държавния тотализатор

Барселонска треска

Какво стана ясно за разследването на испанските власти, което се занимава и с Бойко Борисов, и докъде може да стигне то

Потупване по рамото от Брюксел

С нетрадиционно позитивен доклад за икономическите дисбаланси Европейската комисия даде още един тласък на България по пътя към еврото

Къде изчезна вносът

Данните от статистиката за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10