Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

Електронният изпълнител Стефан Голдман мисли за музика 24 часа в денонощието. Роден е в Берлин през 1978 г. в българско-германско семейство, започва да издава музика през 2001 г., а шест години по-късно създава лейбъла Macro. Композирането, световните турнета, издаването и ремиксирането са всъщност само част от това, което прави: той е автор на есета за дигитализацията в музиката, има книга за използването на подложки (presets), през годините участва в многобройни уъркшопове, а през 2012 г. излиза документалният филм за него Parameter.

По един или друг начин България има често присъствие в проектите му (един от първите му псевдоними е Simitli), редовно има изяви тук. Но локалните влияния този път пускат по-дълбоки корени. Най-новият му албум носи любопитното заглавие "Вейки" и е вдъхновен от неравноделния ритъм в българската фолклорна музика. Голдман предизвиква разбиранията ни за електронна музика и влиянието на народната, без да намесва етнически мотиви, без да й предава екзотична опаковка, а като поставя в нов контекст есенцията й. Едно от водещите германски музикални издания, Musik Express, намира паралели с детройтското техно на 80-те, но отбелязва, че сложната ритмичност кара албума да звучи по неповторим начин.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina
    • - 1
    • + 1

    Има ли въобще някаква "нормална", слушаема, mainstream популярна музика създадена някога в Берлин??? Всичко е някакъв алтернативен, underground, индустриален, експериментален, гей-секс-клуб, електронен, drug-fucked, техно, "Fickmusik" shit. А най-интересното е, че в Берлин това се възприема за Kunst. Но един травматизиран град с нелека история, създава такъв вид "изкуство".

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал