От Маракеш до Париж и обратно

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

Светослав Тодоров
2652 прочитания

© Яна Лозева


Махи Бинбин говори за всичко с усмивка и силен смях: независимо дали разказва как кошмарите често вдъхновяват картините му, как брат му е стоял 20 години в затвора като жертва на диктаторския режим в Мароко, как е успял да стане учител по математика в Париж, след като израства в бедно семейство, в което той е едно от седемте деца.

Бинбин е роден в Маракеш през 1959 г., а талантът в математиката го води в Париж през 1980 г. "Образованието беше от огромно значение за майка ми." В началото на 90-те той започва да показва картините си, а първият му роман, Le sommeil de l'esclave, излиза през 1992 г.

Както във визуалното му изкуство, така и в книгите му имигрантските преживявания и съдбата на бежанеца имат централно място. Между 1994 и 1999 г. е в Ню Йорк, където има все по-големи успехи като художник - негови картини са част от колекцията на "Гугенхайм". След падането на режима на крал Хасан II той работи и живее между Мароко и Франция. "Върнах се с голяма надежда, много мароканци го направиха. Но промяната не се оказа толкова бърза, колкото моето поколение очакваше, след малко свобода във въздуха някои неща се завърнаха към стария модел."

Прозата му става по-известна на международно ниво, когато излиза филмът "Конете на бога" (2011, показван и в България), екранизация по романа му The Stars of Sidi Moumen. В него Бинбин описва репресивността на управлението в Мароко и събитията, които водят до поредицата от самоубийствени атентати през 2003 г. в Казабланка, отнели живота на 45 души. Събитията се случват, докато Бинбин отново прави Маракеш свой дом.

"Филмът имаше голям успех и с режисьора Набил Аюш решихме да направим нещо за хората, на чийто гръб изкарахме толкова пари. През 2013 г. в Сиди Мумен - градът, в който снимахме, започнахме учебен център, в който децата да се усъвършенстват, да учат езици, да могат да имат досег с изкуството, да придобият по-добри умения, с които да се реализират", казва Бинбин, който бяга от думата "активист" и предпочита да мисли за социалната си дейност в страната като продължение на креативната му работа.

За него по-достъпното образование и разширяване на мирогледа е най-добрата противоотрова срещу тенденцията радикализирани групи да намират благодатна почва в лесни за манипулиране, отчаяни и бедни млади хора. Той също така се надява проектът да има своя принос и в либерализирането на нравите - като баща на три дъщери, пораснали във Франция, той иска те да се чувстват все по-свободни в Мароко.

"Оттогава отворихме още няколко центъра, като във всеки има по хиляда деца. Напоследък срещаме повече институционална подкрепа, но това дойде, след като няколко години се оправяхме напълно сами." Изводите на Бинбин звучат близко до чувствата на ангажираните творци не само в най-консервативните държави: "Държавата не ни обича, тъй като вижда дейността и изкуството ни като лоша реклама на страната - често съм критикуван, че представям само лошата страна на Мароко навън. Не всички разбират, че критикувам страната, защото я обичам."

Махи Бинбин беше един от гостите на последното издание на Софийския международен литературен фестивал. Фокусът на форума беше към френскоезичната литература. Новият роман на Бинбин, посветеният на историите на няколко жени в Маракеш Rue du Pardon ("Улицата на прошката"), излезе на френски език през 2019 г.

Махи Бинбин говори за всичко с усмивка и силен смях: независимо дали разказва как кошмарите често вдъхновяват картините му, как брат му е стоял 20 години в затвора като жертва на диктаторския режим в Мароко, как е успял да стане учител по математика в Париж, след като израства в бедно семейство, в което той е едно от седемте деца.

Бинбин е роден в Маракеш през 1959 г., а талантът в математиката го води в Париж през 1980 г. "Образованието беше от огромно значение за майка ми." В началото на 90-те той започва да показва картините си, а първият му роман, Le sommeil de l'esclave, излиза през 1992 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал