Никола Матийо: Винаги заменяме една аристокрация с друга
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Никола Матийо: Винаги заменяме една аристокрация с друга

Никола Матийо: Винаги заменяме една аристокрация с друга

Писателят и носител на "Гонкур" за онази Франция, която рядко виждаме

Светослав Тодоров
2707 прочитания

© Едуар Копей


Понякога корицата не лъже. Ако си мислите, че книга с цветовете на френското знаме и обем от 500 страници ще ви покаже един различен ъгъл към страната и ще ви накара продължително да съпреживеете историите на героите му - да, това е точно така.

"А след тях и децата им" на френския писател Никола Матийо разбуни духовете през 2018 г. и донесе на автора една от най-уважаваните награди за литература в страната - "Гонкур". Романът е фокусиран върху последствията от деиндустриализацията на Франция, довела до колапса на работническата класа. Работниците се оказват непотребни за обществото в зората на 90-те години, а децата, които трябва да изхранват, израстват на улицата в обстановка на безвремие. Книгата е частично вдъхновена от детството на автора именно в обеднялата източна част на Франция - той е роден в малкия град Епинал през 1978 г.

"Льо Монд" определя творбата като може би най-впечатляващия френски роман на социална тема през последните години и книга, която със сигурност президентът Еманюел Макрон, критикуван за политиката му към по-уязвимите в обществото, би трябвало да прочете.

Преди "А след тях и децата им" Матийо дебютира с трилъра Aux animaux la guerre (2014), който телевизия France 3 превръща в сериал, а най-новата му книга е Rose Royal (2019), която надниква в живота на 50-годишна парижанка.

Писателят гостува в София за българското издание на "А след тях и децата им", което е в книжарниците под знака на "Парадокс" и с превод от Владимир Сунгарски.

Какво взехте и какво оставихте от детството си в хода на писането на романа?

Създаването на една книга винаги заема от житейския опит. Като един от героите и аз постоянно се провалях с момичетата, като друг - и аз пушех доста трева в гимназията, а като трети - и аз бях често сред момчетата, които показваха самочувствие чрез моторите си. Преживяванията на тийнейджърите в книгата не са ми чужди. Освен тези спомени на книгата вероятно се отразява и опитът ми като сценарист. Романът е много нечиста форма, може да понесе всички възможни влияния.

В биографията ви към "А след тях и децата им" пише, че сте искали да станете писател още когато сте били на 14 години. Първият ви роман излиза, когато сте на 36. Колко неуспешни опита за дебют имаше между тези години?

Мисля, че се врекох на писането още когато бях на 7! Отне време да намеря стила си, диапазона в писането си. Не произхождам от среда, в която да се занимаваш с нещо артистично е нормално или очаквано. Предполагам, това също е повлияло.

По какъв начин?

Липсата на примери около мен ме изпълваше със съмнения в способностите ми, и то в продължение на години. Трудно ми беше да прескоча психологическата граница и да помисля за писането като нещо повече от странно хоби. Чичо ми е искал да стане художник, но моят дядо му е попречил. Майка ми винаги ме е подкрепяла, може би за да не остана и аз с чувство на нереализираност.

Какво от Франция често остава скрито за чуждия поглед?

От гледна точка на чужденеца страната изглежда като сравнително просперираща. Но не всички французи са в Париж и те изпитват множество социални трудности, расизмът е все още много силно явление при нас. Въпреки идеала за "свобода, равенство, братство" имаме едно много йерархично общество, което независимо от революциите, които е преживяло, винаги заменя една аристокрация с друга.

А какво открихте за себе си в хода да създаването на романа?

Осъзнах, че съм по-силен, отколкото предполагах. Докато пишех книгата, преминах през синдром на прегаряне, раждане на дете, развод, финансови проблеми, три премествания. Така че да завърша "А след тях и децата им" беше като да си поема въздух след дълго плуване.

В такъв случай храни ли се креативността ви от конфликта?

Да, все пак човекът не се замисля дълбоко и не създава нови неща от добра воля. Трябва да има усилие, предизвикателство, нещо, което да го дърпа към себеизразяването.

Още съвременна френскoeзична литература на български:

Бернар Коман - "Всичко отминава"

Издателство СОНМ

Сборникът на швейцарския писател, също така издател и съавтор на фотокнига с Лу Рийд, показва как в кратка форма се синтезират сложни съдби и истории. Както и други заглавия на СОНМ, така и това е придружено от илюстрации на Борис Праматаров.

Мишел Уелбек - "Серотонин"

Издателство "Факел еспрес"

След фурора си миналата година романът на Уелбек ще остане актуален и през тази - той е номиниран за престижната награда International Man Booker.

Делфин дьо Виган - "Но и аз"

Издателство "Колибри"

Един от първите романи на популярната френска писателка е вече в българските книжарници. Книгата разказва за срещата на трима тийнейджъри на различна възраст и от различни социални слоеве.

Дени Терио - "Странните преживелици на един пощальон"

Издателство "Лист"

Краткият роман ни отвежда към ежедневието на млад, но свит и интровертен пощальон от Монреал, чийто живот се променя, когато започва да следи кореспонденцията между мъж и жена, които си пишат в хайку стихове.

Понякога корицата не лъже. Ако си мислите, че книга с цветовете на френското знаме и обем от 500 страници ще ви покаже един различен ъгъл към страната и ще ви накара продължително да съпреживеете историите на героите му - да, това е точно така.

"А след тях и децата им" на френския писател Никола Матийо разбуни духовете през 2018 г. и донесе на автора една от най-уважаваните награди за литература в страната - "Гонкур". Романът е фокусиран върху последствията от деиндустриализацията на Франция, довела до колапса на работническата класа. Работниците се оказват непотребни за обществото в зората на 90-те години, а децата, които трябва да изхранват, израстват на улицата в обстановка на безвремие. Книгата е частично вдъхновена от детството на автора именно в обеднялата източна част на Франция - той е роден в малкия град Епинал през 1978 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK