Вярно с оригинала

Илюстрация Увеличаване Автор: Мишел Каза Смаляване

"С мен се свързаха Лео Кастели и съпругата му, които притежаваха известни галерии в Ню Йорк и Париж, и ми казаха, че ще ми изпратят едно момче, обещаващ художник, да му помогна с нови техники. Момчето беше Анди Уорхол", разказва французинът Мишел Каза - най-добрият репродуктор на художествени произведения и експерт по ситопечат, специално за "Капитал". С Каза се срещаме в София, където след минути ще представи новата книга "Ситопечат. Основни стъпки в печатната технология".

Технологията на ситопечата придобива популярност след Първата световна война, когато и се усъвършенства. Различава се от офсетовия печат главно по вида на използвания междинен преносител - вместо печатна форма или плака тук се използва шаблон, изработен от дребноструктурно сито. Броят на точките играе решаваща роля за качеството - "те не би трябвало да се виждат, освен ако оригиналът не е нарочно направен на точки, като някои произведения на представителя на попарта Уорхол например", обяснява Мишел Каза. Именно той създава дубликат на известната работа с водка Absolut. "Обадиха ми се преди около тридесет години с молба да създам точно копие на оригинала на Уорхол, защото неговото произведение е пътувало навсякъде по света, където са имали събития и арт инсталации, но цената му вече беше милиони долари и се страхуваха да продължат да го транспортират", спомня си Каза. Той изработва абсолютно идентично факсимиле и оттогава насам то пътува по света, а оригиналът с цветните бутилки водка на Анди Уорхол е заключен в сейф.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Илюстрация Увеличаване Смаляване

През годините французинът е работил много често с Анди Уорхол - "той направи десет постера за парфюма на Chanel, но без да иска тяхното разрешение, съдиха се няколко години, накрая стигнаха до споразумение да използват неговия дизайн безплатно". Именно с този дизайн десетилетия наред след това Chanel поръчват на Каза копия на ситопечат. През дългото им сътрудничество Каза е посещавал често Уорхол в Ню Йорк, помагал му е да изгради своя собствена работилница по ситопечат в САЩ, впоследствие той изгражда цели пет работилници, където е създавал картини посредством ситопечат. "Анди ми каза, че съм твърде добър да печатам за него и ще се пробва сам, докато се усъвършенства", спомня си Каза. Дали попарт изкуството, което Уорхол създава посредством ситопечат, е било критикувано по онова време заради масовостта си - "да, но той искаше да демократизира изкуството, да го направи по-достъпно и популярно, дори бих казал да го нормализира". Той е продавал една своя сериграфия за 200 000 долара - инвеститорите не биха могли да си върнат парите, затова са го молили за 700 броя на една сериграфия и той се е съгласявал - "той демистифицира изкуството". За да се отличат оригиналните сериграфии произведения, направени чрез ситопечат, от адаптираните или от копията, първо условие е художникът да присъства на изработката и да помага на печатаря, създават се само определен брой - например 10, 50, 100. Уорхол е бил изключение с неговите 700 броя от тиража.

Всяко посещение на Каза при Уорхол завършва с обикаляне на най-интересните ъндърграунд клубове на Ню Йорк заедно с цялата свита на Уорхол - "той излизаше винаги с голяма тумба от 20 момчета и партитата бяха наистина луди". Освен младите, влюбени в него момчета Уорхол е имал и постоянна компания от артисти, спонсорирал е нюйоркско ъндърграунд списание. Всички те са били шокирани от ранната му и внезапна смърт на 58-годишна възраст.



Освен оригиналните сериграфии като на Анди Уорхол съществуват и адаптирани сериграфи - "това са художници, които ми изпращат творбите си и често без дори да ги срещна на живо, аз сам ги адаптирам или интерпретирам за ситопечата, превръщайки се в хамелеон", казва Каза. За финландския художник Кай Щенвал например, прочул се с вариациите си на Доналд Дък, изготвя такива адаптирани сериграфи в продължение на петнадесет години, без никога да се срещнат на живо.

Освен с Анди Уорхол и Кай Щенвал Мишел Каза е работил и със Салвадор Дали, Хуан Миро, Марк Шагал и много други изтъкнати художници. Именно едно от произведенията на Дали е пример за това върху колко много различни материали може да се отпечатва с технологията. Една от най-популярните му творби е върху агнешка кожа, за конкретния принт са били необходими 4000 агнета, защото се ползва само определена част от кожата им, а точно тази порода се отглежда само в Централна Франция. "Със Салвадор Дали се срещнах през 1974 г., когато ме помоли да отпечатам за него произведения върху кашмир", спомня си Мишел Каза. Той е печатал и върху метални плоскости за Пако Рабан, които дизайнерът е използвал за моделите си. "Именно чрез техниката на ситопечата му помогнах да реализира революционните си за времето идеи в дизайна - освен метал Пако използваше пластмаса и хартия за пищните си модели", разкрива Каза. Дизайнерът е използвал архитектурното си образование, за да създава оригинални модели в модния дизайн.

Френският президент Жак Ширак също е поверил създаването на всички официални поздравителни картички на президентството на Мишел Каза в продължение на 25 години. Той е печатал и за топ брандове като Chanel, Rochas, Dior, Lancôme, Louis Vuitton, Chopard - "луксозните шалове Hermes все още се произвеждат само чрез ситопечат".

Каза е имал огромно влияние върху развитието на ситопечата и е един от основателите на организацията на ситопечатарите FESPA. През 70-те години членуват няколко представители от Западна Европа и единствената страна от социалистическия блок e Чехословакия - "на среща с нас пристигнаха трима души: за единия знаехме, че е дизайнер, другият - президент на тяхната асоциация, но третият не можехме да разберем кой е и защо е на нашето заседание. Оказа се агент на държавна сигурност, който ги придружава, за да не избягат, и същевременно ни шпионира. Много се забавлявахме". По това време чехите и словаците са много напред с технологията, използвайки я главно за печат върху популярните чешки порцелан и кристал. Приносът на Мишел Каза в световен мащаб е участието му в създаването на UV печата и мастилата за него. Той е един от създателите на стохастичния растер и е бил председател на Френската и Американската асоциация на ситопечатарите.

Книгата, която Мишел Каза представи в София - "Ситопечат. Основни стъпки в печатната технология", е в съавторство с Надежда Георгиевa и Милен и Даниел Сарандеви. Тя е наръчник с полезни инструкции както за специалисти, така и за съвсем начинаещи любители и крафтъри, които имат желание да пробват нещо различно.

Ситопечатът не губи от чара си с годините, а дори става все по-популярен, може би защото напоследък и в България, както и по света се възражда интересът към занаятчийските изделия, дизайнери и художници го използват, за да продават платнени торби, тениски или аксесоари и бижута със свои собствени оригинални рисунки.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

"Ситопечатът предоставя почти неограничени възможности за отпечатване върху разнообразни материали. Слоят мастило, който остава върху изделието, е много по-висок, наситен и ярък, много по-издръжлив във времето в сравнение с дигиталните отпечатъци например, а лимитираните серии имат стойност на произведения на изкуството, а не на техни репродукции. Ако човек се научи сам да прави и ситошаблоните си, цената за изработка на малки тиражи остава ниска и прави технологията изключително подходяща за независими художници и занаятчии", обобщава Надежда Георгиева, илюстраторка, графична дизайнерка и създателка на Sito Studio, ателие, което предлага обучения в сферата на ситопечата.