Един мъж, една камера, много награди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един мъж, една камера, много награди

Кадър от "Ялда, нощ за прошка"

Един мъж, една камера, много награди

Операторът Юлиан Атанасов за работата си с иранския режисьор Масуд Бакши по "Ялда, нощ за прошка"

2413 прочитания

Кадър от "Ялда, нощ за прошка"

© © JBA Production


Сред силните български следи на тазгодишния фестивал Берлинале беше участието на оператора Юлиан Атанасов с иранския филм "Ялда, нощ за прошка". Европейската премиера на филма в Берлин беше само месец след като получи Голямата награда на журито на престижния форум "Сънданс" в Щатите. "Ялда" ще бъде показан у нас първо на "София филм фест".

Действието се развива в нощта на зимното слънцестоене, наричана Ялда, когато в Иран по зороастрийска традиция се иска прошка. Главната героиня Мириам е девойка, обвинена в убийството на много по-възрастния си съпруг. Тя може да бъде помилвана, ако дъщерята на починалия й прости. Особеното е, че това става в телевизионно предаване на живо, докато зрителите гласуват с SMS за или против спасяването на Мириам.

Макар да звучи като антиутопия от бъдещето, сюжетът стъпва върху реално телевизионно шоу в Иран. Това е вторият филм на режисьора Масуд Бакши, който критикува съвременното иранско общество. "Първият му филм се казва "Уважавано семейство" и е забранен в Иран", разказва ни Юлиан Атанасов в Берлин. "Даже не просто забранен. Той е обявен за несъществуващ. На представянето в Иран "Ялда" беше наречен "дебют" на режисьора."

Снимките на "Ялда" са предшествани от няколкогодишна битка с иранската цензура за получаване на разрешителни. "Моето участие във филма започна сравнително късно, когато цялата черна работа вече беше приключила", казва Юлиан. Черната работа включва не само разрешенията, но и финансирането, което се осъществява чрез международна копродукция. Юлиан е препоръчан на режисьора от германските копродуценти. "Имахме изключително дълги разговори по скайп", разказва операторът. "Аз бях в Гърция, той в Иран. Прекарахме часове, обсъждайки естетиката на филма - кой какво си представя и очаква. Неговите първи мисли бяха, че не иска да работим по стандартния начин, в различни крупности и тотално покриване на мизансцена. Идеята му беше за продължителни кадри, в които камерата е близо до героите и намира своето място, без да прекъсва мизансцена на актьорите. Затова избрахме прост, но продуктивен начин на работа. Оставяхме актьорите да напълнят пространството и да изиграят ролята, както те я чувстват, след което структурирахме всичко. Бих го нарекъл структурирана импровизация."

Юлиан Атанасов и Масуд Бакши на снимачната площадка
Фотограф: Сомайе Джафари

Дали е трудно да се снима на език, който не владееш? "Не, отговаря Юлиан. Понякога се замислям дали това даже не помага. Аз поне доста инстинктивно следвам актьорите. Мога да реагирам спрямо техните реакции, без да разбирам какво казват в конкретен момент. Особеното в случая с "Ялда" беше, че оставяхме актьорите да репетират изключително дълго. Понякога по няколко часа, цялата сцена от началото до края. Имах чувството, че те не познават идеята за техническа репетиция - раздаваха се емоционално от начало до край, отново и отново. Беше истински лукс."

Така филмът получава желаните органични, продължителни кадри, които пренасят емоцията с голяма дълбочина към зрителя. The Hollywood Reporter определя работата на Юлиан Атанасов като "елегантен разкош". Макар че зрителят също като героите е затворен на телевизионния сет, той получава необикновено пряк поглед към противоречията в иранското съвремие. "Никога досега не се бях сблъсквал с общество с толкова много слоеве", допълва Юлиан. "Като не говоря само за финансови съсловия или касти. Става дума за общество, изградено от абсолютни противоположности - силно религиозни хора наред с нерелигиозни, хора с образование наред с абсолютно неуки, местни хора до афганистански бежанци. Правеше ми впечатление, че има голям брой високообразовани жени, които с нищо не се различаваха от тези в Европа. Но най-интересното е, че имах усещане как всички крайно противоположни в светогледа си хора живеят по изключително хармоничен начин, с голям взаимен респект. Нещо, което за Европа ми се струва немислимо. Поне на този етап. Въпреки трудностите в процеса на работа и различията в манталитета престоят ми в Иран много ме обогати и ми помогна да се чувствам по-свободен в начина си на работа."

В края на разговора се връщаме към България и с поглед към началото на пътя на Юлиан към операторството. "Когато завършвах училище, реших, че ми се занимава с фотография. Баща ми беше фотограф. Докато беше жив, почти не се интересувах от фотографията като изкуство. Имах интерес към техническия процес. Помагах му в лабораторията, проявявах снимки... Проявяването за мене беше толкова близко и естествено, колкото ходенето на училище. Имахме малка спретната лаборатория под апартамента, в който живеехме, почти съм израсъл в нея. Артистичният интерес се появи доста по-късно, нямам спомен как се пренасочи към кино. Може би отново с корен в семейството. Майка ми имаше необикновена работа - работеше около десет години в киното в Кюстендил. Всяка седмица ходеше в София, гледаше филми, пишеше анотации за тях и после съставяше програмата на киното. И аз ходех с нея в Бояна - страшна привилегия. Изгледах хиляди филми като малък. Желанието ми да се обърна към операторството дойде органично и спонтанно."

Така от гледането на филми Юлиан преминава към създаването им. Заснети от него международни филми печелят редица награди в цял свят. Снима с режисьорите Камен Калев, Илиян Метев, Оливър Ян, Мелиса Йонел. "Гледам на себе си като на страшен късметлия. Просто повечето хора, с които съм работил, са рядкост. Хора с много лична и много силна визия. Един оператор не може да се развие пълноценно без плътна работа с режисьорите."

Сред силните български следи на тазгодишния фестивал Берлинале беше участието на оператора Юлиан Атанасов с иранския филм "Ялда, нощ за прошка". Европейската премиера на филма в Берлин беше само месец след като получи Голямата награда на журито на престижния форум "Сънданс" в Щатите. "Ялда" ще бъде показан у нас първо на "София филм фест".

Действието се развива в нощта на зимното слънцестоене, наричана Ялда, когато в Иран по зороастрийска традиция се иска прошка. Главната героиня Мириам е девойка, обвинена в убийството на много по-възрастния си съпруг. Тя може да бъде помилвана, ако дъщерята на починалия й прости. Особеното е, че това става в телевизионно предаване на живо, докато зрителите гласуват с SMS за или против спасяването на Мириам.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    "Един мъж, една камера" е нещо като запазена марка за журналиста Симеон Идакиев, който много години обикаляше света по този начин и ни го представяше в предаването "Атлас". Така че малко по-творчески подход, моля.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK