20 въпроса: Рубен Лазарев
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Рубен Лазарев

20 въпроса: Рубен Лазарев

Съсобственик и мениджър на подаръчния магазин Elephant

4009 прочитания

© Валентин Даневски


Рубен Лазарев е съсобственик и мениджър на един от най-добрите подаръчни магазини в София, Elephant - място, което харесваме не само заради придирчивата селекция от предложения за подаръци, винтидж списания, комикси и книги, но и заради рядката атмосфера на цивилизованост и грижа за клиента. Плановете на "Елефант букстор" ООД да предложи франчайз и да копира успешния си модел в два столични мола през 2020 г. бяха временно осуетени от корона кризата.

Преди да придобие своя дял в Elephant една година след създаването й през 2012 г., Рубен дълги години се занимава с разработване на нови търговски обекти в едни от най-големите български вериги книжарници.

Освен с книги и добър вкус напоследък свързваме името на Рубен Лазарев с гражданска активност - през есента на миналата година той създаде група, защитаваща интересите на обитателите (хора и бизнеси) на ул. "Цар Иван Шишман" в навечерието на големия ремонт, който се очаква да започне там в средата на този месец.

Като какъв човек се определяте?

С щедър характер, което често се бърка с глупост и може да доведе до поредица разочарования у отсрещния.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В успеха като начин на живот и в дълбинната истина на крилатата мисъл на Илф и Петров, че "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се".

Любимият ви момент от деня?

Ранната сутрин от изгрев слънце нататък. Тогава животът е толкова обещаващ!

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Задържането на фокуса. С годините това се превърна в ползотворно изпитание.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Реалността на децата често е далеч от патоса на възрастните. Това, че първостепенната ни задача е да създаваме у клиента дългосрочно усещане за щастие и задоволеност (което впрочем не е далеч от истината), като че ли не достига до моята дъщеря по начина, по който бих искал. Странно.

Как си почивате?

Чета. Четенето е най-добрата почивка за моя мозък, което означава, че през последните години за съжаление почивам доста по-рядко. Другото неопровержимо клише е вечерното (направо нощното) отпускане пред някое от любимите ми 6 предавания, най-важните 4 от които са по History Channel. Крада от времето си, за да почивам.

Какво ви зарежда?

Пътуванията, музиката, резултатите от работата ми. Аз съм класически градски турист с всички произлизащи от това особености. Смяната на културния климат и съответното урбанистично разнообразие е това, с което най-добре утолявам глада си за идеи. Работата пък е важна част от моята идентичност и определено е катализатор на енергия. А музиката - че това е самата ми душа!

Какво ви разсмива?

Най-вече аз самият. Вероятно единственото, което конкурира вътрешния ми глас, са книгите и сценариите - но не и тези от живота.

Какво ви натъжава?

Много неща. Но ще спомена единствено човешката ограниченост, когато се сблъсквам с нея фронтално. Първо тя ме кара да се чувствам тъжен, след това - отхвърлен. Тръгна ли си, рядко се връщам.

Какво ви вбесява?

Отношението на масата и на конкретните индивиди към културното и историческото наследство. Подмяната на ценностите и традициите с тяхното изпразнено от съдържание гротескно подобие. Най- обичам да ми говорят за традиции. Просто обожавам. Нещо, от което се гнуся пък (дори не знам дали все още се вбесявам), е малодушието във всичките му разновидности.

Личност, на която се възхищавате?

Не се сещам за конкретна такава. Това не пречи да прекланям глава пред факта на безкористната саможертва. Всеки акт на саможертвата заслужава уважение по подразбиране.

Кое свое качество харесвате най-много?

Само едно?! Затруднявате ме. Добронамереността. Упорито се старая да не я изгубя по пътя. Професионалният ми живот е обвързан с комуникацията. Доволен съм, че едно от нещата, което успявам да предавам с удоволствие нататък, е умението да виждаш събеседника to the core, да чувстваш хората, да умееш да се сливаш с тях.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Мързела. Работя по въпроса, откакто съм го припознал като пречка. Отдавна беше, доколкото си спомням.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Хъм. Ето това ще ви го спестя :-)

Последният подарък, който направихте/получихте?

Често правя подаръци и не помня за кого беше последният. С получаването нещата стоят иначе.

Звучи като нонсенс, че, бидейки човек, занимаващ се професионално с изкуството да се намират правилните подаръчни идеи, рядко ги получавам. Да не кажа - почти никога. Придирчив съм и това разумно отказва хората да рискуват. От друга страна, не празнувам рождения си ден (не и в общоприетия смисъл), което допълнително усложнява традиционалистите. На желаещите да ми връчат подарък бих казал същото, което казвам на колегите - изборът ви за подарък трябва да бъде перфектен. Ако няма да предизвикате световъртеж и желание да ви прегърнат - по-добре не започвайте.

Да правиш подаръци е едно от най-вълшебните изживявания. Човекът, който някога запали у мен този огън на споделянето, е баба ми: подаръкът е вид добро, което сгъваш като хартиено корабче и пускаш надолу по реката със смиреното съзнание, че то е редно да не се върне обратно. Да чакаш доброто да бъде върнато е като да искаш потокът да обърне посоката си заради теб. Ако търсиш благоденствие - най-добре е да се обърнеш самият ти. Не чакай промяната - бъди промяна.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Без да броим сайта на "Елефант" и социалните ни мрежи, в които прекарвам денонощието си:
1. Instagram. Колкото и банално да звучи. Тук са по-голямата част от хората и организациите, от активността на които се интересувам. 2. Facebook, където почти не следвам хора, а прехвърлям новинарските и "развлекателни" абонаменти.

3. www.messynessychic.com Блогът, към който имам най-силни сантименти.

Къде бихте искали да живеете?

На много места едновременно. Едно от тях несъмнено е София, поне докато не е изгубила окончателно своя облик. Също така по местата, с които е свързана фамилната ни история и където са минавали различните периоди от детството ми. Мястото, където бих се преместил да живея заради природата, времето и архитектурата, без всяко съмнение е континенталният бряг на Ламанша и островите на северозапад чак до Атлантика.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Две са, понеже обикновено чета няколко паралелно. "Да живееш нататък" на Нарине Абгарян и "Гневът и гордостта" на Ориана Фалачи.

Най-интересното място, на което сте били?

Токио. Едно от малкото места, където няма да ми доскучае да се завръщам. Не съм сигурен дали бе просто "интересно", но определено е най-омиротворяващият град.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Животът е кратък. Старая се да го живея така, че към края да имам колкото може по-малко причини да изпитвам срам или съжаление.

Рубен Лазарев е съсобственик и мениджър на един от най-добрите подаръчни магазини в София, Elephant - място, което харесваме не само заради придирчивата селекция от предложения за подаръци, винтидж списания, комикси и книги, но и заради рядката атмосфера на цивилизованост и грижа за клиента. Плановете на "Елефант букстор" ООД да предложи франчайз и да копира успешния си модел в два столични мола през 2020 г. бяха временно осуетени от корона кризата.

Преди да придобие своя дял в Elephant една година след създаването й през 2012 г., Рубен дълги години се занимава с разработване на нови търговски обекти в едни от най-големите български вериги книжарници.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател

    Много интересна личност е г-н Лазарев (каквито са по принцип и всички останали в тази рубрика). За него знам от няколко години, дори мисля, че съм го виждал на живо в една книжарница в центъра на столицата ни. Поздравявам го за предприемчивостта му и за нюха да отсява важното. Има поразителна визуална прилика с един варненски комик - Димитър Кирязов - Ванката.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK