Какви бяха първите ви организационни стъпки, след като разбрахте, че фестивалът трябва да се отложи?

Няма да крия, беше драматично и свръхнапрегнато. До сутринта на 8 март фестивалът се готвеше 100%. Двата формата на програмите бяха готови, каталогът беше отпечатан без кориците му. Самолетните билети на 90% от гостите (над 330 за тази година) - купени. Външната реклама още може да се види на някои билбордове в София. Всички филми, за които се плащат права - платени; 80% от филмите - преведени и субтитрирани. Готвехме се в условията на задаваща се пандемия. Започнахме да действаме спрямо указанията на Световната здравна организация. Направихме кризисен щаб и стратегия как да действаме с ясен план и мерки, които да предприемем.

Ако разкажа какво съм направил час по час от 8 март сутринта до 12 март, когато трябваше да започне програмата на фестивала, ще напиша с лекота книга. Дори само да сложа на хартия имейлите, които съм пратил, заедно с всичките ми послания и музикални поздрави за разведряване на четящия...

До 7 март вечерта планирахме всичко, както обикновено, и лично проверявах дали приятелите ми са получили покани за филмите, на които ги канех. Личният момент при мен е много важен. Дотогава само един от близките ми приятели и гост на фестивала, кинорежисьор, ми каза, че държавата му препоръчва хората над 60 години да не пътуват. Разбираемо.

На 8 март сутринта станах много рано и в 9:31 ч. завърших мейл до колегите ми, в който бях описал няколко варианта за провеждането на "София Филм Фест" и "София Мийтингс". Преди да изпратя мейла, включих телевизора и гледах директното заседание на Министерския съвет, на което се обсъждаше взимането на извънредни мерки. Тогава министърът на културата Боил Банов предложи да се спрат всички масови културни събития. Решение, което не се прие по-късно еднозначно от културните среди, но зад което аз стоя изцяло и заслужава аплодисменти. Съответно промених финала на имейла към колегите ми, казах им, че се очакват заповеди и решения от най-високо държавно ниво, и ги поздравих с песента Always Look On the Bright Side of Life. Това стана в 11:31 същия ден.

След това трябваше да съм много концентриран и да взимам бързи решения, първото от които беше да спра фестивала и "София Мийтингс". Трябваше да уведомим всичките ни партньори - от националните институции през програма "Творческа Европа медиа" до всеки отделен гост. На 9 март излезе и официалното ни обръщение към медиите. Всичко това три дни преди откриването на фестивала.

Преди да навлязат заповедите на Министерството на здравеопазването, витаеше ли във въздуха усещането, че "София Филм Фест" няма да се проведе, както е планиран?

Не сме имали план Б. Берлинският фестивал се реализира стопроцентово, както беше планиран, наградите се раздадоха на 29 февруари. Добре си спомням деня, когато научих за първите обявени случаи в Италия, беше 24 февруари. Тогава на българския щанд се срещнах с американския продуцент Джим Старк, който е член на международното жури в София. Той сподели, че е неясно неговото пътуване, макар че вече имаше билет. Планирахме да пътуваме из България заедно и да посетим изданията в Пловдив и Варна, включително Рилския манастир и Банско, след 22 март.

Въпреки това нищо не се усещаше в Берлин с изключение на липсата на хора от Китай. В съседна Сърбия по това време течеше и най-големият фестивал в страната - Белградският Фест. Започна и завърши по план, на 8 март. Включително един от най-важните ни гости тази година - канадският режисьор Атом Егоян, беше гост на Белград. "София Филм Фест" е първият голям фестивал в Европа, който беше отложен. Часове и дни след нас се отложиха много други киносъбития, стигна се и до прецедента да се отложи фестивалът в Кан, след това европейското по футбол, а по-късно и олимпиадата в Токио.

Какви финансови загуби носи отлагането на събитието и до каква степен те ще дадат продължителен ефект върху провеждането му?

Имаме разбиране от всички партньори при създалата се ситуация. Почти нямаме случай някой да се отметне от поетия ангажимент. От ниво Европейски съюз и националните институции, до културните институти и частните спонсори. От вече направените разходи има такива, които не могат да се възстановят. Това са около 250 000 лева. За да направим фестивала в мащаба, в който е подготвен, ще очакваме компенсации на тези разходи. Това са разходи за невъзстановени самолетни билети, дизайн и печат на неизползваеми промоционни материали, външна реклама, хонорари на екип за подготовката, която ще трябва да се рестартира отново (за справка, екипът на фестивала е от около 150 души, без допълнителните 120 доброволци).

В зависимост от това как ще се компенсират направените разходи (след като бъдат признати от спонсорите) и при запазване на договорените параметри с всичките ни партньори ще бъде предвиден и форматът на 24-ия "София Филм Фест". Направили сме разчети и на възможните загуби до края на годината. Ситуацията е драматична и е въпрос на оцеляване.

Повечето европейски държави обявиха сериозни мерки за подпомагане на културния сектор от настъпилия шок. В Западна Европа и Америка развързаха кесиите, но взеха късни решения с цената на хиляди заразени и човешки животи. Уверен съм, че държавата ни, която реагира адекватно в световен план на ситуацията с приоритетна грижа за живота и здравето на хората, ще защити своята култура и няма да позволи постижения на световно равнище да се сринат, защото това са постижения на България, резултат на близо 30-годишни извънредни усилия на един изключително посветен екип.

Стефан Китанов до Тери Джоунс (1942-2020) от "Монти Пайтън" през 2015

Преглед на оригинала

Какви са най-актуалните планове около тазгодишното издание?

Трябваше да намерим дати, съобразени с международния календар на филмовите фестивали, както и да не пречим на други важни национални събития, най-вече свързани с киното. Първоначално избрахме месец юни за провеждането на "София Филм Фест" и "София Мийтингс". С удължаване на извънредното положение отложихме откриването на фестивала за 24 септември с основни дати до 4 октомври и прожекции до 18 октомври. Имахме безпрецедентно толерантно отношение от страна на НДК и фестивала Master of Art, които ни осигуриха нужните дати за сметка на коригиране на планирани от тях събития.

Очаквам в такъв дух да си партнират всички културни събития в България. Имаше обсъждания за преместване на културни събития за 2021. Нека е ясно: 24-ти "София Филм Фест" може да го има само през 2020 с филмите, които са селектирани и съответните автори, които ги представят. Това са филми от 2019 основно. През 2021 актуалните филми ще бъдат тези с премиери през 2020.

Тук ще кажа нещо много важно. Някои фестивали по света, а и у нас, приемат онлайн платформи, за да ги има. За мен кинофестивалите са място на срещи между публиката и създателите на филмите в тъмната зала, осветена от белия екран, на който се прожектират движещи се изображения. А след прожекцията има разговор. Q&A. Това е! Нищо не може да замени живия контакт и съпреживяване на хора, споделящи едно нещо в един момент на едно място - прекрасен филм. Дано това не се промени!

Предполагам, че това е най-голямото изпитание, пред което екипът на фестивала се е изправял. И все пак има ли други издания на фестивала, проведени въпреки трудна и заплашителна ситуация?

Имало е тежки моменти, с оттегляне на финансиране в последния момент на вече направен фестивал, с фестивал в условия на световна икономическа криза, дори началото беше след Жан-Виденовата зима през 1996 г. Но 8 март 2020 ще го запомним. Има и креативни моменти. След като свърших с необходимите организационни операции по спирането и отлагането на фестивала, ми хрумна идеята да направим нещо различно и актуално. Така се роди въображаемият Дневник на 24-ия "София Филм Фест". Нарекох го "Представи си" (Imagine). С нашия дневник на сайта на фестивала представяме акцент на всеки ден, започвайки от въображаемото откриване.

Срещнах невероятен отклик на всички автори на български филми, които изпратиха специални видеообръщения. Включиха се и хора от журитата, специални гости като Атом Егоян и Милчо Манчевски, приятели на фестивала като Вим Вендерс и Леван Когуашвили. Написах писмо до Рита Уилсън и Том Ханкс, с което споделихме филма на Иглика Трифонова "Писмо до Америка", песента "Пуста младост" в специалното изпълнение на Марияна Павлова и песента на "Кауфман проджект" "Родопска легенда" (бел.авт. - двамата бяха диагностицирани с коронавирус по време на снимки в Австралия, а част от семейството на Рита Уилсън е с български корени).

Намеренията ми са да продължим с дневника и след фестивалните дни, да споделим някои от късометражните филми, участвали в Наградата на Jameson през годините, за което имам съгласие на режисьорите им. Така и поне петима от нашия екип има какво да правят доста активно всеки ден. Ще има и още идеи...

През последните седмици препоръките за филми са сред начините хората в момента да уплътнят времето си или да получат друг ъгъл към живота, встрани от новинарския поток. Кои заглавия бихте препоръчал за време като сегашното?

"Писмо до Америка" на Иглика Трифонова, "Сенки в рая", "Момичето от кибритената фабрика" и "Наех наемен убиец" на Аки Каурисмаки - изключително кино, направено с вяра, надежда и любов към човека. Филмите на Чарли Чаплин - The Adventurer, или известен още като "Чарли беглец", The Cure, известен също като "Чарли на минерални бани", "Тихата улица", "Циркът", "Хлапето", "Треска за злато", "Светлините на големия град" - поздравявам читателите на "Капитал" с откъса между 11.23 и 14.56 минути. "Животът на Брайън според Монти Пайтън" на Тери Джоунс. "Кошмари преди Коледа" на Тим Бъртън. "Невероятната съдба на Амели Пулен" на Жан-Пиер Жьоне, "Буена виста соушъл клъб", "Солта на земята", "Париж, щата Тексас" и "Криле на желанието" на Вим Вендерс.

И разбира се, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев. В очакване на мига, когато "Пак ще се прегърнем" - тук си пускам парчето на ФСБ, след което си подсвирквам с уста, весело.