След няколко години, прекарани в ролята на декоративна съпруга, Хеди Мандъл-Кислер напуска мъжа си и родината и се отправя към Холивуд. Годината е 1937 и "дамата от "Екстаз", както е позната дотогава, приема екранното име Хеди Ламар. Още с дебютния си филм "Алжир" тя стъпва на алеята на славата. Всичко в нея излъчва неустоима прелъстителност - едновременно невинна и обиграна. Америка въздъхва щастливо и се свлича покорена в краката й. Уолт Дисни използва лицето й, за да нарисува Снежанка и да зададе стандарт за красота за поколения момиченца.

През следващите 20 години Хеди Ламар се снима в още 24 филма - сред тях "Другарят Х" с Кларк Гейбъл, "Странната жена", "Самсон и Далила" и "Моят любим шпионин" с Боб Хоуп. Всъщност нито една от ролите й не впечатлява с особена сложност и дълбочина, но всички те я налагат завинаги като едно от най-красивите лица в пантеона на киното.

Ламар през 1944 г.

Преглед на оригинала

По този повод самата Хеди споделя: "Всяка жена може да изглежда зашеметяващо. Единственото, което се иска от нея, е да стои мирно и да изглежда глупава." От една страна, актрисата се надсмива над славата, придобита с блудкави образи на порцеланови кукли и жени-вамп, но от друга, тя не може да диша без нея. Веднъж опитала вкуса на звездния прах, всяка друга житейска роля й се струва семпла.

С напредването на годините любопитството й към живота не намалява. Тя редува съпруг след съпруг, една козметична операция с друга, едно бизнес начинание със следващо. Всички те обаче се оказват пълен провал. Хеди през цялото време говори за себе си като за австрийка, която един ден ще избяга от всичко това и ще се върне в любимата Виена, но този ден така и не идва. И макар че споменава с много обич двете си деца, в крайна сметка прекарва последните десетилетия от живота си в отшелничество, умирайки през 2000 г. във Флорида в пълна самота. Съдбата обаче обожава иронията - един от основните методи за комуникация днес е плод на неспокойния ум именно на жената, потърсила уединение.

През целия си активен живот Хеди Ламар работи като любител изобретател. Тя предлага нова аеродинамична форма за американските изтребители по време на Втората световна война, но също така и фосфоресциращи каишки за кучета, разтворими кубчета кока-кола и апарат за стягане на кожата. Това, за което сме й особено задължени, са идеите й за радиоуправление на торпедо на базата на прескачаща честота. За неизкушените от инженерните науки е достатъчно да знаят, че това е патентован метод за предаване на информация, който е в основата на цялата съвременна безжична комуникация - връзките на космическите уреди със Земята, GPS системите, Bluetooth и Wi-Fi мрежите.

Актрисата получава признание за своя научен принос едва в края на живота си, когато с колегата си, композитора Джордж Ентайл, е отличена с множество награди, а през 2014 г. е включена посмъртно в Залата на славата за изобретатели. Девети ноември - рожденият ден на Хеди - е обявен за Ден на изобретателя в Австрия, Германия и Швейцария.

В едно свое интервю Хеди Ламар споделя: "Някои хора обичат скучния живот - обичат сутрин да закусят, да отидат на работа, да се върнат у дома, да погалят кучето, да погледат телевизия, да целунат децата и да си легнат. Стойте далеч от такива хора - това е заразно." През целия си живот Лейди Bluetooth всъщност прави точно това - бяга от рутината и търси хора, с които да трепти на еднаква честота. И никога не се страхува да поеме дъх, да затвори очи и да скочи от една честота на друга.

Изложбата "Лейди Bluetooth - Хеди Ламар" по план трябваше да е отворена за посетители до 10 май 2020 г.

Част от филмографията на Ламар може да се гледа безплатно в YouTube.