Скокът на Бълхата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Скокът на Бълхата

Shutterstock

Скокът на Бълхата

Пътят на Фийби Уолър-Бридж от импровизираната сцена до подиума на "Златен глобус", наградите "Еми", Saturday Night Live и след това

2992 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Ще ви разсмее толкова силно, че ще ви дойде изневиделица, когато ви удари под кръста." Така Вики Джоунс, творчески партньор и драматург на пиесата Fleabag, описва нейната авторка и своя най-добра приятелка Фийби Уолър-Бридж. След два златни глобуса, четири награди Emmy и десетки други номинации и разпродадени салони по цял свят светът не изпуска от очи нищо, в което фигурират трите имена на 35-годишната англичанка (която дори има малко синя кръв, но предпочита да не го използвате срещу нея).

Като се започне от двата сезона на сериала Fleabag по едноименния моноспектакъл, шпионската кримка Killing Eve, романтичната трилър-комедия RUN, стартирала наскоро по HBO, или дългоочаквания нов филм от поредицата за Джеймс Бонд, където Фийби Уолър-Бридж е поканена специално като гост-сценарист, "за да вдъхне малко живот" на новите приключения на образа.

В предишния епизод

Историята на Fleabag започва, когато Фийби е на 27 години и, както сама го описва, я обзема ужасен цинизъм към съвременното общество, което непрекъснато облъчва младите жени с послания как трябва да са повече или по-малко женствени или повече или по-малко феминистки. Всички стереотипи за жените в днешно време, както и крайните проявления на ответните им феминистки реакции я карат да се плъзне плавно към депресията, от която всъщност се ражда образът на Fleabag. Така е позната и героинята ѝ, която тя сама изиграва в пиесата и по-късно в едноименния сериал. Fleabag й помага да изрече неизречената истина, подправена с малко мрачен хумор и самоирония, въоръжена само с остър език, яркочервен пуловер и червило. "Един ден Fleabag се събуди пред публика, вперила очи в нея, така че какво ѝ оставаше, освен да направи това, което умее най-добре - да им изнесе представление."

Моноспектакълът Fleabag започва като 10-минутен монолог, написан за една от традиционните вечери за къси разкази в Leicester Square Theater в Лондон. Ентусиазмът, с който тълпата го приема, дава надежда на Фийби и нейната неизменна партньорка в творческите начинания, Вики Джоунс да започнат публична кампания за набиране на средства в платформата за дарения Kickstarter, за да представят пиесата на най-големия фестивал за изкуства - The Fringe, в Единбург през 2013 г. Един месец и 4000 паунда по-късно двете се прибират оттам с голямата награда на критиката, разпродадени билети за всички техни представления, потвърдена постановка в програмата на Soho Theater в Лондон и предложение от BBC за адаптация на текста като телевизионен сериал. Сценарият на пилотния епизод отнема почти година, на финала на която Фийби едва не изгубва предложението поради огромното забавяне. В крайна сметка Fleabag стига до екран благодарение на шепата хора, които вярват в създателката ѝ безрезервно. Както Фийби Уолър-Бридж казва в бележките си към сценария: "Тези два сезона ми показаха, че твоята работа е точно толкова силна, колкото са екипът и джинът в тоника ти."

Участват още

Главно действащо лице в този екип е Вики Джоунс, режисьор на сценичната версия на Fleabag и отговорен редактор на първи сезон от телевизионната поредица. Фийби среща Джоунс малко след като завършва Кралската академия за театрално изкуство, когато няма работа и почти никакво самочувствие, но има належаща нужда да измисли как това да се промени. Въпреки че учи за актриса, Фийби започва да пише още в академията, защото е отегчена от еднообразието на текстовете и монолозите, които получава в класа си, но никога не допуска, че освен с актьорска игра има шанс да се занимава с писане сериозно. Докато не се запознава с Вики Джоунс, млада драматуржка, която също се опитва да си проправи път в съвременния театър. Двете стават опора една на друга.

Заедно основават свое театрално студио - DryWrite, и започват да организират собствени вечери за дебютиращи театрални текстове в малък пъб в Източен Лондон. "Вики вярваше в мен толкова силно, че аз сама спирах да се страхувам и започвах да пиша само за нея - за да я разсмея, разплача, развълнувам, или изненадам." Вики е и първият зрител не само на онзи 10-минутен монолог, който слага началото на Fleabag, но и на по-голямата част от творчеството на Фийби. "Правилото беше - всичко, което успее да я разсмее или предизвика реакция, остава, всичко, което я остави равнодушна, отпада." Тя е и вдъхновението за образа на най-добрата приятелка на Fleabag в пиесата и телевизионната версия. По време на работата над сценария за пилотния епизод Фийби пробва да изиграе някои от репликите в общата им кухня, имитирайки разговор с публиката. Вики я записва с телефона си и накрая на записа казва само: "Остави го така в сериала." Този похват става една от отличителните и най-силни черти на телевизионната поредица, героинята на Fleabag "говори" със зрителите от другата страна на камерата, точно както би правила с най-добър приятел.

Освен от приятелството ѝ с Вики Джоунс някои от най-добрите попадения във филмите на Фийби Уолър-Бридж са вдъхновени от собствения ѝ живот. Преди Fleabag тя създава сериала Crashing по Channel 4 - за група младежи, които живеят заедно по неволя в изоставената сграда на стара болница, докато успеят да си позволят прилично жилище под наем в Лондон. Главната героиня Лулу, изиграна от Фийби Уолър-Бридж, буквално разбърква животите им, като се появява изневиделица с банджото си след кратко пътуване из Европа. Следва серия от комични ситуации, някои от които вдъхновени именно от безпаричния живот на младите артисти в Лондон. Чарът на Лулу се крие в песните, които импровизира и съчинява на банджото си, за да съобщи някои от най-неудобните истини, които иначе ѝ е трудно да изрече. Тези Truth songs са директно заимствани от песните, които заедно със сестра й Изабел измислят, докато растат заедно. Част от музиката към Fleabag по-късно е композирана от самата Изабел.

Run направи премиера в HBO в средата на април
Преглед на оригинала

Най-скорошният проект на Фийби и Вики Джоунс - сериалът Run по HBO, също е вдъхновен от истинска история. В ранните години на приятелството им двете си дават обещание, че ако някоя от тях някой ден се окаже в глупава или заплетена житейска ситуация, от която иска да се измъкне, ще даде знак с кодовата дума RUN и двете ще зарежат всичко и ще отпрашат в неизвестна посока. Това е и завръзката на сериала, по-голямата част от който е по идея и реализация на Вики Джоунс. В RUN освен като продуцент Фийби Уолър-Бридж участва само с епизодична роля. Въпреки това динамиката на действието е сходна със същата в сериала Killing Eve, друг изключително успешен проект на англичанката.

Killing Eve на пръв поглед не би могъл да е по-далеч от Fleabag или предишните проекти на Уолър-Бридж. Сериалът се базира на криминалните новели "Кодово име Вилянел" и изненадва с две почти революционни неща за жанра на шпионския трилър: и двете главни героини са жени, а диалогът освен динамичен и жив е подправен с неподражаемия хумор на Уолър-Бридж. Първият сезон е събитие, което надминава очакванията за гледаемост, номиниран е за награда "Еми" за най-добър сценарий за драматичен сериал, както и за най-добра актриса в драма (Sandra Oh) и поддържаща актриса, същевременно с номинациите и последвали статуетки на Fleabag за най-добър комедиен сериал и най-добра актриса в комедия.

Killing Eve

След суперуспешния първи сезон на Killing Eve Уолър-Бридж остава само като изпълнителен продуцент на втори и почти изцяло се оттегля от трети сезон, чиято аудитория намалява драстично, в голяма степен заради липсата на нейния почерк в обратите на историята и динамиката на диалога и персонажите.

Вероятно точно те са причината екипът на новия филм за Джеймс Бонд, чиято премиера се отлага вече няколко пъти, да избърза да я привлече към сценаристите си, за да им помогне с работата по вече почти завършения текст.

Сюжетът

Най-важното нещо, към което Фийби Уолър-Бридж винаги се стреми, е да изненада публиката. Никога не трябва да знаеш какво ще се случи, иначе не е забавно. По време на миналогодишната церемония на наградите BAFTA, където Фийби Уолър-Бридж е обявена за британски артист на годината, актьорът, сценарист и музикант Доналд Глоувър (Childish Gambino) я представя с думите: "В днешно време е много трудно за изненадаш зрителя, ние сме като апатични тийнейджъри, които разполагат с безкрайни възможности и ресурси и сме все по-отегчени поради непрекъснатия си достъп до съдържание. Затова е изключително рядко и много вълнуващо, когато видиш нещо наистина ново и изненадващо. Фийби има уникален талант за това."

Това е и мотивацията ѝ за втори сезон на Fleabag, който първоначално отказва да направи. После започва да се чуди какво е последното нещо, което публиката би очаквала от образа на Fleabag. Сезон две е отговорът, който накратко звучи така: Да се обърне към вярата. Тъй като продължението е създадено изцяло за малкия екран и не се базира на пиесата, в него липсва част от социалната критика на оригиналния текст, но не липсва нищо от острия хумор, прямотата и проникновеността на главната героиня. Това, както предупреждава и първата реплика в сезона, е любовна история.

Финалната сцена на сериала ще разбие сърцето ви и ще го събере отново, все едно тази история е ваша. Тя се случва на автобусна спирка някъде в Лондон, на чието мръсно стъкло грее крив графитен надпис на кирилица: "Животе!" Никъде не открих обяснение на този детайл и дали това е случайно, а в сценария към финалната сцена липсва подобно уточнение. Но въпреки това аз вярвам, че това е намигване лично към мен. Не към всички зрители, които биха прочели надписа на кирилица, а точно към мен. Fleabag те кара да се чувстваш точно така - "или всички се чувстват по този начин понякога и просто никой не говори за това, или аз съм тотално сама на света".

Източник: Shutterstock

Епилог

Шест години след първото появяване на Fleabag на сцена, два телевизионни сезона и няколко постановки в различни театри по света, включително няколко напълно разпродадени представления, миналия септември пиесата се завърна в театъра за едно последно турне. Представленията бяха обявени като последната среща на Fleabag с публиката, особено след многократния категоричен отказ на нейната авторка да направи още един телевизионен сезон. С това лично аз изгубих и последната надежда да гледам пиесата, след като всяка от обявените дати беше напълно разпродадена за дни. И това вероятно щеше да си остане така, ако светът не се беше преобърнал с главата надолу няколко месеца по-късно и застинал в самотата на изолацията.

В отговор на новата реалност през април екипът на Fleabag единодушно реши да пусне представлението онлайн с благотворителна цел. Срещу 5 паунда всеки може да си купи билет за оригинала на Fleabag от дивана си на сайта на Soho Theater, а всички приходи отиват в подкрепа за най-различни здравни организации по света. Само за няколко дни представлението събра $1 милион от онлайн продажби, а поради големия успех на инициативата времето, в което може да се гледа онлайн, беше удължено до 31 май.

Какво следва?

Засега е сигурно само,че дни след фурора на наградите Emmy Фийби Уолър-Бридж сключва договор за 20 милиона долара на година с Amazon за нови телевизионни продукции в мрежата им. Красноречиви са коментарите, че големият победител от сделката всъщност е Amazon, а не обратното, защото са успели да привлекат най-голямото и нашумяло име в телевизионната индустрия в момента. Доста голям скок за едно момиче от западен Лондон, което като малка всички наричали Flea (бълха).

Кадър от Fleabag

"Ще ви разсмее толкова силно, че ще ви дойде изневиделица, когато ви удари под кръста." Така Вики Джоунс, творчески партньор и драматург на пиесата Fleabag, описва нейната авторка и своя най-добра приятелка Фийби Уолър-Бридж. След два златни глобуса, четири награди Emmy и десетки други номинации и разпродадени салони по цял свят светът не изпуска от очи нищо, в което фигурират трите имена на 35-годишната англичанка (която дори има малко синя кръв, но предпочита да не го използвате срещу нея).

Като се започне от двата сезона на сериала Fleabag по едноименния моноспектакъл, шпионската кримка Killing Eve, романтичната трилър-комедия RUN, стартирала наскоро по HBO, или дългоочаквания нов филм от поредицата за Джеймс Бонд, където Фийби Уолър-Бридж е поканена специално като гост-сценарист, "за да вдъхне малко живот" на новите приключения на образа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kiriakov avatar :-|
    Dan

    Различен поглед към света, чувство за хумор и отбор, в който с лекота си подавате топката! Явно това е рецептата?! :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK