Опит за летене
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опит за летене

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

Светослав Тодоров
2054 прочитания

© Катарина Мария Лауге


По-рано тази пролет, в условия на затворени книжарници и масова тревожност, се появи романът от над 700 страници "Опитът" на Русана Бърдарска.

Авторката е родена в Лом, учи в Пловдив, следва в София, а от 2002 г. живее в Белгия, където се появява романът й "6 тъжни разказа, 1 весел + 1 интерактивен". От 2006 г. Бърдарска работи в Европейската комисия като ръководител на отдел "Преводачи". "Опитът" (изд. "Жанет 45") е до голяма степен вдъхновен от личните й преживявания на различните места, през които преминава пътят й, и житейските промени, които те носят, превръщат се и във фон за интересни размисли около науката, икономиката, медиите, политиката, философията, глобалния песимизъм. Рядко се появява роман, който да обхваща десетилетия и в процеса да анализира и промените, които те носят със себе си.

"Моите деца няма да прочетат Библията и няма да я заместят с философия, история, литература и изкуство. Спасението за тях придобива съвсем буквалния смисъл на оцеляването", пише тя в "Опитът". Редакторът на книгата, Марин Бодаков, я описва като "монументална творба".

Бърдарска казва, че се интересува от паметта на езика, как той се свързва с историята, бита, културата, националното самосъзнание и манталитет, трагичното, героичното, комичното. "Пиша и за ролята на машините в някои постхуманни сценарии, промените в климата и спешната нужда от тотално преустройство на икономиката по отношение на източници на енергия и технологични решения за пречистване на атмосферата, бесните темпове, с които се развива науката, изкуствения интелект, пренаселеността на планетата, икономическата миграция, глобализацията и глобалните икономически трусове, военните конфликти по света, тероризма, сексуалния тормоз над жените, а сега и пандемията... ", казва тя за "Капитал".

Според нея това, че публикуването на "Опитът" е съвпаднало с пандемията, може да повлияе на прочита, тъй като темите за индивидуалното и общественото благополучие, социалната организация и разпределение на благата са част от нея. "Човечеството изведнъж се превърна не в глобална икономическа общност, а в човешка, плътска, екзистенциална."

Русана Бърдарска е любопитен случай на автор, който говори за собственото си произведение с отстранеността на литературен критик, който може да обсъжда и интертпретира "Опитът" с часове.

Първата глава на "Опитът" е предшестванa от изречението "Това е книга". Защо? "Може би искам да подготвя читателите за това, че текстът няма да им донесе само отмора, наслада и забрава, а ще ги провокира да мислят, да подложат на съмнение и да се вгледат по-внимателно в привидно несъмнени неща. Това е книга, литература, естетическо претворяване на света, не дневник, писмо, снимка или документ, които отразяват едно към едно реалността." За нея текстът се е превърнал в книга след публикуването му. "Текстът се утвърждава като книга с прочита, в самия процес на четене. Много читатели ми пишат, че "това е книга", наистина. Това е и активен отказ от жанрова дефиниция. Оставям на читателите и критиците да изковат такава."

В хода на четенето на книгата голяма част от посегналите към нея ще се запитат къде всъщност започва автобиографичното и къде художественото. "Автобиографичното далеч не е само "авто", а и поколенчески, национално, джендър и даже общочовешки "биографично", анализира Бърдарска и казва, че не й е било трудно да намери границата. "Половината от образите и сюжета са фикционални, но аз вярвам, че художествената истина е "по-истинска" от реалността."

Тя разглежда опита на отделния, неотличим, неисторически човек в различните системи, в които съществува. За нея има и още една голяма тема в книгата - феминизмът. "Екзистенциалният човек съществува и в женски род, отвъд биологични и социални роли. Творецът съществува и в женски род. Човешкото е андрогинно. В този измислен от и за мъже свят на жената е въздаден смисъл - за света и за нея самата, "щедро" са й отредени вечно възраждащата се земна природа, етиката и доброто, но не и Космосът, разумът, съзнанието и смисълът. Жената е невротична, докато мъжът - екзистенциално тъжен; жената се гледа в огледала, мъжът - в часовници и в небето." Тези мисли и теми водят до избора на картина за корицата - "Автопортрет" (1944) на сюрреалистката Доротеа Танинг (1910 - 2012), чиято ретроспектива в "Тейт Модърн" през миналата година събуди нова вълна на интерес към творчеството й. "В книгата напълно отсъства природно описание, само звездното небе тегне навсякъде, а на корицата жена творец (не просто муза) е изобразила Човека в женски пол, който съзерцава абсолютния nature morte на небитието."

В книгата Брюксел е описан като "стария, красив, мултикултурен, колониален, капиталистически, ар деко, сюрреалистичен, вкусен, сив и дъждовен, мръсен и задръстен от трафик" град. Какъв е той за нея по време на пандемията, която силно засегна Белгия? "В личен план Брюксел е месторабота, място на бита, не на битието, това е социална държава и данъчно местожителство, транзитна зона в личната биография, не нова родина и място за интегриране, дори не истинска чужбина в смисъл на национално, културно и езиково оразличима чужда страна. Брюксел е материализиран културен вакуум, минимодел на глобалното никъде."

За нея градът е в процес на промяна от по-дълго време. "След терористичните атаки преди години (на 22 март 2016 г. - бел. ред.) можеха да се видят истински бронетранспортьори и напълно въоръжени военни, малката ми дъщеря упражняваше в училище "тактиката на седемте козлета", а комисията предлагаше съответните обучения на служителите си. Днес работим или учим вкъщи, не пътуваме, излизаме само в краен случай, всички носим маски, сваляме обувки и дрехи на вратата, мием си ръцете по двайсет пъти на ден, обтриваме или направо киснем всички покупки в алкохолен разтвор. Политическата заплаха бе заменена от екзистенциална. Впрочем екзистенциалната заплаха (с промените в климата) отдавна е тук и навсякъде, но нея я "виждат" по-добре децата ни. Животът се променя и ние усвояваме нови умения и навици, за да го живеем."

Как съчетава работата си в Европейската комисия с написването на толкова обемен роман? "Творецът "работи" по творбата си навсякъде и винаги. Рутинна работа, която изисква само опит и експертни познания и не толкова интелектуална и аналитична задълбоченост, креативност и емоционална ангажираност, се съчетава добре с творческа дейност просто защото оставя ума и сърцето свободни. Работата ми се утвърди - особено през последните години - именно като такава. Работата и творчеството се отдалечиха в два отделни свята, което е добре и за двете."

Междувременно тя се среща с последствията от пандемията и на професионално ниво. "Светът се промени. Светът се променя все по-бързо. Европейският съюз, и в частност комисията, работи неуморно (от личен опит мога да добавя - денонощно) по тези фундаментални въпроси." За Бърдарска творчеството има и терапевтична функция и то може да противостои на настроенията и конфликтите днес, да лекува твореца от "злобата на деня", от "страстите и неволите", да му помага да се издигне над тях. "Шилер, който е бил лекар между другото, първи прилага творчеството като терапия. Може да се случи така, че да направите едно от най-смислените неща в живота си, докато сте болен и се съмнявате в смислеността на всичко."

По-рано тази пролет, в условия на затворени книжарници и масова тревожност, се появи романът от над 700 страници "Опитът" на Русана Бърдарска.

Авторката е родена в Лом, учи в Пловдив, следва в София, а от 2002 г. живее в Белгия, където се появява романът й "6 тъжни разказа, 1 весел + 1 интерактивен". От 2006 г. Бърдарска работи в Европейската комисия като ръководител на отдел "Преводачи". "Опитът" (изд. "Жанет 45") е до голяма степен вдъхновен от личните й преживявания на различните места, през които преминава пътят й, и житейските промени, които те носят, превръщат се и във фон за интересни размисли около науката, икономиката, медиите, политиката, философията, глобалния песимизъм. Рядко се появява роман, който да обхваща десетилетия и в процеса да анализира и промените, които те носят със себе си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK