20 въпроса: Стефан Прохоров
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Стефан Прохоров

20 въпроса: Стефан Прохоров

След разхлабването на мерките Дом на киното отново отвори врати

2124 прочитания

За своите 26 години Стефан Прохоров е вече познат по няколко линии: като драматург и режисьор, чиито пиеси срещнаха отзвук още когато беше тийнейджър, като гид на любопитните чужденци из София, преводач по време на "София филм фест", но към днешна дата най-вече като програмен директор на Дома на киното и инициатор на поредицата дегустации "На по вино". След разхлабването на мерките Домът на киното отново отвори врати.

"Спазваме правилата и се стараем да окуражаваме хората да гледат филми на кино. Все още има страх и притеснение, но все пак", казва Прохоров. "Промяна в работата няма, просто трябва да имаш отговори на повече въпроси - например защо изобщо някой трябва да ходи на кино?" Неговият отговор: "Всъщност изобщо нищо не "трябва". Просто можеш да преживееш повече в киносалона, отколкото сам вкъщи."

На сцената или в галерията също. Пърформънсът на Прохоров и Кети Маринова "Целият смисъл на живота" ще се играе на на 18 юни в "Гьоте-институт", като част от груповата изложба "Светът не е спирал да се върти" (18 - 31 юни).

Като какъв човек се определяте?

Гледам да не се определям много-много.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Че повечето неща подлежат на промяна и че човек може да променя света около себе си.

Любимият ви момент от деня?

Събуждане рано сутрин, може би сред природата - може би не. Чувството за празнота и всемогъщество, което ти дава времето преди закуска.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

В различните дейности са различни, но винаги най-трудно е да останеш фокусиран в голямата картина, а да не се забатачваш в подробности. Да можеш да разделяш битовизмите от съществените неща, както и да виждаш кога нещо битово се е превърнало в нещо съществено.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно петгодишно дете?

Помагам на хората да си избират разни неща.

Как си почивате?

Трудно и рядко си почивам, със съпротива към самата мисъл за почивка. Но най-вече готвя, с някой гениално тъп филм (според мен "Джон Уик 3" е недооценен като най-високото комерсиално постижение за последните години), със скъпи хора - задължително, а най-вече с планове за работа.

Какво ви зарежда?

Пътуването, добрият разговор, изкуствата.

Какво ви разсмива?

Важността, която си придават хората. Както и сериозността.

Какво ви натъжава?

Безнадеждността, отказът от собственото достойнство в името на битуването, грубостта.

Какво ви вбесява?

Откровената човешка тъпота. Безотговорността. Лицемерието. Двуличието. Отказът да се чуе отсрещното мнение. Нежеланието да разбереш. Нежеланието да бъдеш по-добър, да се развиваш.

Личност, на която се възхищавате?

Последните ми двама любимци са Роалд Амундсен и Робърт Скот.

Кое свое качество харесвате най-много?

Енергичността.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Мързелът, разсеяността, пренебрежителното отношение към определени неща. И да не си хвърлям чорапите навсякъде също.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Ще се радвам и на малките неща - да мога да летя и да контролирам времето.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Напоследък подарявам бутилки вино със специална история. Българското вино е пълно с такива и обичам да помагам на хората да ги откриват.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

"Дневник", Facebook и www.tasteatlas.com.>

Къде бихте искали да живеете?

В София, където живея. Може би малко по-към центъра, де.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Сборник с новели от Томас Ман.

Най-интересното място, на което сте били?

Не правя класации, но последното ми пътуване беше в Италия, точно в момента, в който беше обявено извънредно положение. Тогава посетих две важни места - едното е градчето Сало, което киноманите познават от филма на Пазолини, а иначе е известно като мястото, на което Мусолини създава една малка марионетна държавица, преди да бъде заловен, убит и провесен в Милано. Това малко градче, съвършено спокойно и прелестно, пази прекрасните дворци, в които са живели разни чудовища, а на същото място е сниман и филмът на Пазолини. Усещането е потресаващо, защото за разлика от повечето места, които свързваме с ужаси и престъпления, всичко там е толкова красиво и спокойно. И в най-красивата идилия, и в най-романтичните моменти злото е там, спотаено и чака да се прояви. Като в сцената от "Кабаре" с русото ангелче, което пее за елените и сърничките в гората, а минути по-късно е с фуражка на главата и изпъната дясна ръка. Точно до Сало се намира и мавзолейният комплекс на Габриеле д'Анунцио - едно от най-впечатляващите места, на които съм бил.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Има неща, има и други неща - при определени обстоятелства или друго.

За своите 26 години Стефан Прохоров е вече познат по няколко линии: като драматург и режисьор, чиито пиеси срещнаха отзвук още когато беше тийнейджър, като гид на любопитните чужденци из София, преводач по време на "София филм фест", но към днешна дата най-вече като програмен директор на Дома на киното и инициатор на поредицата дегустации "На по вино". След разхлабването на мерките Домът на киното отново отвори врати.

"Спазваме правилата и се стараем да окуражаваме хората да гледат филми на кино. Все още има страх и притеснение, но все пак", казва Прохоров. "Промяна в работата няма, просто трябва да имаш отговори на повече въпроси - например защо изобщо някой трябва да ходи на кино?" Неговият отговор: "Всъщност изобщо нищо не "трябва". Просто можеш да преживееш повече в киносалона, отколкото сам вкъщи."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK