Кой се страхува от Джеймс Болдуин

Писателят Джеймс Болдуин (1924 - 1987) е сред най-цитираните в англоезичния свят, особено на фона на различните движения за равноправие, които се развиха през последните години. Над три десетилетия след смъртта му неговата проза и есеистика са също толкова актуални, колкото в конфликтните времена, когато са писани. Същевременно той остава непознат за широката публика в България.

Джеймс Болдуин е роден в Харлем, Ню Йорк. Майка му напуска биологичния му баща заради наркотичната му зависимост и по-късно се омъжва за свещеник. В романа "Ако Бийл стрийт можеше да говори" през образа на бременна жена, чийто мъж е в затвора, той описва квартала така: "Човек не би могъл да започне нов живот по тези места, човек ги помни твърде добре и не би искал да отгледа детето си тук. И все пак, като си помислим колко много бебета са отраснали по тези места, с плъхове, по-големи от котки, хлебарки колкото мишки, процепите - колкото човешки пръст, и все пак са оживели. Не ви се иска да мислите за онези, които не са. А право да си кажем, има нещо неизцелимо тъжно в тези, които вече са оцелели..."

Българско издание на роман на Болдуин от 1979 г.

Полицейското присъствие, бунтовете и бедността в квартала маркират началото на кариерата му като писател и есеист, логично и дебютния му роман "От планината възвестявай!" (1953). В тази си роля той е не само част от вълната от протести за равни права на афроамериканците в САЩ, но и от Black Arts Movement, период от 60-те и 70-те, когато чернокожите в страната започват да имат все по-осезаемо присъствие в социално ангажираното изкуство. То на свой ред съвпада със силните антивоенни настроения тогава и сексуалната революция, която също дефинира тази ера. Болдуин, Нина Симон, Майлс Дейвис, Анджела Дейвис - всички тези личности намират гласа си и реализират таланта си в един исторически период.

На 24 години той заминава за Париж, с което продължава линията на американски автори, които намират вдъхновение и свобода на духа в града. Завръща се в САЩ в края на 50-те, сдружава се с Малкълм Екс и Мартин Лутър Кинг-младши, които през следващото десетилетие са убити в атентати срещу тях. През 60-те и 70-те години на ХХ век текстовете на Болдуин имат почти същата роля, която имат сега - прозорец за белите американци към ежедневните мисли, грижи и безпокойства на афроамериканците и автентичен глас, който може да бъде последван и от двете общества. Не всички са съгласни с него - част от най-радикално настроените афроамериканци осъждат твърде пацифисткия му помирителен тон.

"Всеки смята, че болката и тъгата му са безпрецедентни в световната историята, но след това се зачиташ в нея и разбираш, че това не е така", казва Болдуин пред списание LIfe през май 1963 г., докато афроамериканците започват бунтове в Алабама, едно от събитията, които водят до по-масови протестни вълни през 1967 г. "Книгите ме научиха, че това, което ме е измъчвало, всъщност ме е свързвало с всички живи хора и всички, които някога са били живи." В същия разговор той определя ролята на писателя като историк на емоциите и духовните състояния на времето.

Болдуин също така прави съвместни книги с други значими умове на времето като документиралия расовото напрежение в САЩ фотограф Ричард Аведън и антроположката Маргарет Мийд. "Човекът открива светлината в мрака, това е именно ролята на мрака, да ни я покаже, пише Болдуин в Nothing Personal от 1964 г. Но всичко в живота ни зависи от това дали можем да издържим на светлината. Нужно е, особено докато сме в мрака, да знаем, че светлината е някъде там, тя ни чака и докато търсим, тя винаги ще съществува. Това, което светлината разкрива, е опасността и това, което изисква от нас, е вяра."

Болдуин заминава отново за Франция през 1970 г., където живее до смъртта му. Той остава в историята не само като активист за правата на афроамериканците, но е и един от първите открити гей писатели. Една от класиките му, "Стаята на Джовани" (1956), е сред романите, които поставят пред широката публика темите за сексуалността, живота в емиграция, разбиранията за мъжественост и женственост много преди да се появят други ключови за тези въпроси произведения.

Мислите на Болдуин са все по-често цитирани, особено на фона на полицейското насилие и случаите на институционален расизъм, вдъхновили движението Black Lives Matter. След убийството на Джордж Флойд от полицая Дерек Шовин на 25 май в Минеаполис и последвалите глобални протести и демонстрации призивите на Болдуин и други покойни афроамерикански автори като Мая Анджелоу и Тони Морисън са отново част от публичния диалог. Като че ли в синхрон с философията на Болдуин, че нищо не може да бъде поправено завинаги, тъй като поколенията се менят, а единствените свидетели на миналото ще сме самите ние.

"В хронологията на създателите на традицията в литературата на Северна Америка Джеймс Болдуин бележи ново ниво, като изследва проблемите на расата и обществото в множеството си произведения", казва преводачката от английски Ангелина Александрова, която работи по две от автобиографичните книги на Мая Анджелоу (издадени на български от "Лист") и се интересува от развоя на афроамериканската литература.

"В многобройните си произведения, романи, есета и пиеси Болдуин разгръща темите за междурасовите отношения, предлага брутален поглед върху расовите порядки, но с надеждата, че някой ден всичко ще бъде различно и по-добро. Разочарованието му е очевидно в късните му творби, написани след убийствата на Мартин Лутър Кинг и Малкъм Екс." Цялото му творчество е фундаментално не само за идващите след него чернокожи автори, но и за всички, които биха искали да разберат еволюцията на живота на чернокожите в САЩ и еволюцията на расизма", казва Ангелина Александрова.

Сред любимите й заглавия са Just Above My Head и Another Country, които също засягат теми - табу за времето си, от расовото напрежение до хомосексуалната любов. "Всеки път когато се съмняваме колко път е извървян в тези две теми, е добре да си спомняме за Джеймс Болдуин."

Животът и кариерата на Джеймс Болдуин са разказани и в документалния филм I'm Not Your Negro (2016), получил номинация за "Оскар", част от каталога на Netflix.

На български език Джеймс Болдуин може да се намери единствено в антикварни книжарници. През 1979 г. излиза "Ако Бийл стрийт можеше да говори" в превод на Евгения Камова (скорошната екранизация по романа е част от "София филм фест" през 2019 г.), а след това, през 1987 г. - "От планината възвестявай!" (превод от Мария Неделева), дебютът на Болдуин от 1953 г. През 1992 г. се появява "Стаята на Джовани" (превод от Д. Найденов). Засега не знаем за издателство, което да предвижда преиздаване на вече появилото се от Болдуин на български език или отпечатване на непревеждана творба.