Писателят Джеймс Болдуин (1924 - 1987) е сред най-цитираните в англоезичния свят, особено на фона на различните движения за равноправие, които се развиха през последните години. Над три десетилетия след смъртта му неговата проза и есеистика са също толкова актуални, колкото в конфликтните времена, когато са писани. Същевременно той остава непознат за широката публика в България.
Джеймс Болдуин е роден в Харлем, Ню Йорк. Майка му напуска биологичния му баща заради наркотичната му зависимост и по-късно се омъжва за свещеник. В романа "Ако Бийл стрийт можеше да говори" през образа на бременна жена, чийто мъж е в затвора, той описва квартала така: "Човек не би могъл да започне нов живот по тези места, човек ги помни твърде добре и не би искал да отгледа детето си тук. И все пак, като си помислим колко много бебета са отраснали по тези места, с плъхове, по-големи от котки, хлебарки колкото мишки, процепите - колкото човешки пръст, и все пак са оживели. Не ви се иска да мислите за онези, които не са. А право да си кажем, има нещо неизцелимо тъжно в тези, които вече са оцелели..."
Полицейското присъствие, бунтовете и бедността в квартала маркират началото на кариерата му като писател и есеист, логично и дебютния му роман "От планината възвестявай!" (1953). В тази си роля той е не само част от вълната от протести за равни права на афроамериканците в САЩ, но и от Black Arts Movement, период от 60-те и 70-те, когато чернокожите в страната започват да имат все по-осезаемо присъствие в социално ангажираното изкуство. То на свой ред съвпада със силните антивоенни настроения тогава и сексуалната революция, която също дефинира тази ера. Болдуин, Нина Симон, Майлс Дейвис, Анджела Дейвис - всички тези личности намират гласа си и реализират таланта си в един исторически период.
На 24 години той заминава за Париж, с което продължава линията на американски автори, които намират вдъхновение и свобода на духа в града. Завръща се в САЩ в края на 50-те, сдружава се с Малкълм Екс и Мартин Лутър Кинг-младши, които през следващото десетилетие са убити в атентати срещу тях. През 60-те и 70-те години на ХХ век текстовете на Болдуин имат почти същата роля, която имат сега - прозорец за белите американци към ежедневните мисли, грижи и безпокойства на афроамериканците и автентичен глас, който може да бъде последван и от двете общества. Не всички са съгласни с него - част от най-радикално настроените афроамериканци осъждат твърде пацифисткия му помирителен тон.
"Всеки смята, че болката и тъгата му са безпрецедентни в световната историята, но след това се зачиташ в нея и разбираш, че това не е така", казва Болдуин пред списание LIfe през май 1963 г., докато афроамериканците започват бунтове в Алабама, едно от събитията, които водят до по-масови протестни вълни през 1967 г. "Книгите ме научиха, че това, което ме е измъчвало, всъщност ме е свързвало с всички живи хора и всички, които някога са били живи." В същия разговор той определя ролята на писателя като историк на емоциите и духовните състояния на времето.
Болдуин също така прави съвместни книги с други значими умове на времето като документиралия расовото напрежение в САЩ фотограф Ричард Аведън и антроположката Маргарет Мийд. "Човекът открива светлината в мрака, това е именно ролята на мрака, да ни я покаже, пише Болдуин в Nothing Personal от 1964 г. Но всичко в живота ни зависи от това дали можем да издържим на светлината. Нужно е, особено докато сме в мрака, да знаем, че светлината е някъде там, тя ни чака и докато търсим, тя винаги ще съществува. Това, което светлината разкрива, е опасността и това, което изисква от нас, е вяра."
Болдуин заминава отново за Франция през 1970 г., където живее до смъртта му. Той остава в историята не само като активист за правата на афроамериканците, но е и един от първите открити гей писатели. Една от класиките му, "Стаята на Джовани" (1956), е сред романите, които поставят пред широката публика темите за сексуалността, живота в емиграция, разбиранията за мъжественост и женственост много преди да се появят други ключови за тези въпроси произведения.
Мислите на Болдуин са все по-често цитирани, особено на фона на полицейското насилие и случаите на институционален расизъм, вдъхновили движението Black Lives Matter. След убийството на Джордж Флойд от полицая Дерек Шовин на 25 май в Минеаполис и последвалите глобални протести и демонстрации призивите на Болдуин и други покойни афроамерикански автори като Мая Анджелоу и Тони Морисън са отново част от публичния диалог. Като че ли в синхрон с философията на Болдуин, че нищо не може да бъде поправено завинаги, тъй като поколенията се менят, а единствените свидетели на миналото ще сме самите ние.
"В хронологията на създателите на традицията в литературата на Северна Америка Джеймс Болдуин бележи ново ниво, като изследва проблемите на расата и обществото в множеството си произведения", казва преводачката от английски Ангелина Александрова, която работи по две от автобиографичните книги на Мая Анджелоу (издадени на български от "Лист") и се интересува от развоя на афроамериканската литература.
"В многобройните си произведения, романи, есета и пиеси Болдуин разгръща темите за междурасовите отношения, предлага брутален поглед върху расовите порядки, но с надеждата, че някой ден всичко ще бъде различно и по-добро. Разочарованието му е очевидно в късните му творби, написани след убийствата на Мартин Лутър Кинг и Малкъм Екс." Цялото му творчество е фундаментално не само за идващите след него чернокожи автори, но и за всички, които биха искали да разберат еволюцията на живота на чернокожите в САЩ и еволюцията на расизма", казва Ангелина Александрова.
Сред любимите й заглавия са Just Above My Head и Another Country, които също засягат теми - табу за времето си, от расовото напрежение до хомосексуалната любов. "Всеки път когато се съмняваме колко път е извървян в тези две теми, е добре да си спомняме за Джеймс Болдуин."
Животът и кариерата на Джеймс Болдуин са разказани и в документалния филм I'm Not Your Negro (2016), получил номинация за "Оскар", част от каталога на Netflix.
Писателят Джеймс Болдуин (1924 - 1987) е сред най-цитираните в англоезичния свят, особено на фона на различните движения за равноправие, които се развиха през последните години. Над три десетилетия след смъртта му неговата проза и есеистика са също толкова актуални, колкото в конфликтните времена, когато са писани. Същевременно той остава непознат за широката публика в България.
Джеймс Болдуин е роден в Харлем, Ню Йорк. Майка му напуска биологичния му баща заради наркотичната му зависимост и по-късно се омъжва за свещеник. В романа "Ако Бийл стрийт можеше да говори" през образа на бременна жена, чийто мъж е в затвора, той описва квартала така: "Човек не би могъл да започне нов живот по тези места, човек ги помни твърде добре и не би искал да отгледа детето си тук. И все пак, като си помислим колко много бебета са отраснали по тези места, с плъхове, по-големи от котки, хлебарки колкото мишки, процепите - колкото човешки пръст, и все пак са оживели. Не ви се иска да мислите за онези, които не са. А право да си кажем, има нещо неизцелимо тъжно в тези, които вече са оцелели..."
0 коментара