Писателят и градът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Писателят и градът

Личен архив

Писателят и градът

Галин Никифоров за това какво прави една книга добра и защо Добрич продължава да е правилното място за него

Светослав Тодоров
1807 прочитания

Личен архив

© Личен архив


Един от малкото писатели в България, които са изцяло фокусирани върху работата си, е роден и живее в Добрич. През последните двадесет години името на Галин Никифоров става все по-познато, и то въпреки дистанцията от силно съсредоточената върху столицата литературна сцена.

Той е роден през 1968 г. "Добрич е родният ми град, тук се чувствам спокоен, мястото е идеално за правене на изкуство", казва Никифоров. "Идеално за правене на изкуство" рядко са думи, които някой изрича за града, но това, че той познава напълно пулса му, винаги му е помагало. "Познавам всяка уличка, всеки квартал или сграда; понякога имам чувството, че познавам и всеки човек. Тук са и роднините ми, познатите, приятелите, изживяното детство, спомените ми, всичко ценно в живота ми. А и морето е само на трийсет километра"

Галин Никифоров балансира жанровото писане и изследването на човека в прозата си. С неговите седем романа и един сборник лесно може да го определим като продуктивен автор, но всъщност той не мисли така. "Пиша от 26 години, което прави по повече от три години на роман, което едва ли може да се нарече добра продуктивност. Обикновено с обмислянето на идеята, проучването й, написването й и редактирането й минават по около пет-шест години. За романа "Добро момче" (2006) този процес отне цели единайсет години. Освен това до издаването на петия ми роман - "Къщата на клоуните" (2010), винаги съчетавах работата по два ръкописа. Така че вместо "продуктивност" бих предпочел по-точното "постоянство".

Най-успешният му роман е последният му до момента - "Тяло под роклята" (2018), история за разбито семейство и двама близнаци, които се опитват да навигират живота си. В хода на действието един от тях осъзнава истинската си полова идентичност. Темата съвпада с все по-голямото обсъждане на правата на трансполовите хора в глобален план и с грешното тълкуване на Истанбулската конвенция в България, което породи протести и полемики.

Никифоров не е напълно убеден, че тези съвпадения са имали решаващо значение в реакциите към романа.

"Основното, което помага на една книга, е качеството й - доколко добре е написана тя, не толкова темата в нея. Съвпаденията с "проблемите на социалния свят", както ги наричат, понякога влияят, но това влияние, без значение дали е положително или отрицателно, има краткотраен ефект. "Тяло под роклята" е най-бързо продаваният ми роман не защото разисква и застъпва проблемите на половата идентичност, а защото е една драматична история за човешката природа, за обичта, за верността, за чувството за вина, което понякога определя живота ни. Моите книги са предназначени за хора, които нямат никакви предразсъдъци и виждат света отвъд представата за добро и зло, защото и аз самият съм такъв."

Инженер-химик и икономист по-рано в живота си (има две висши образования - от Техническия университет в Пловдив и Икономическия университет във Варна), от 2011 г. той е отдаден изцяло на книгите си. Това е ключова година за него. Романът "Лятото на неудачниците" е отличен с наградата "Български роман на годината" на фондацията "13 века България". През същата година "Къщата на клоуните" печели националната награда "Елиас Канети".

В началото писането и работата вървят ръка за ръка. "Имах пълноценното усещане, че когато върша едното, всъщност си почивам от другото." В един момент както литературата, така и професията му започват да изискват все повече време и усилия. "Трябваше да направя избор между двете. И избрах литературата - решение, за което никога досега не съм съжалявал."

Разходките по улиците на града го замислят за собствените му спомени за него. "През последните години се вложиха много средства за подобряване на градската среда - улици, булеварди, тротоари, озеленяване, саниране. Сега вече идва времето, когато трябва да се инвестира повече в културни проекти, чрез тях животът ни да стане по-интересен и по-разнообразен. Откакто свят светува, се знае, че хората имат нужда от хляб и зрелища. Но все пак преди това трябва да си подредят мястото, където живеят", казва писателят, който в момента работи по следващия си роман.

"Като се върна назад във времето, в юношеските си години, пак мога да кажа, че градът беше хубав, но преценките и нагласата ми бяха други. Като си млад, обикновено едно от последните неща, които забелязваш, е как изглежда градът ти, стига да не газиш в кал и да не стават побоища на всеки ъгъл"

Въпреки че за него Добрич е подходящо място да се развива като автор, той рядко предизвиква директно вдъхновение. "С изключение на романа "Лятото на неудачниците", където имаше автобиографични моменти, не съм усещал подобна връзка. От друга страна, вероятно на подсъзнателно ниво всичко, което съм преживял в родния си град, всичко, което съм почувствал, направил, научил и запомнил, няма как да не ми е повлияло, защото то е почти целият ми човешки опит, опит, който е всъщност е изворът на въображението ми. А въображението от своя страна е в основата на изкуството. Звучи малко странно, но е вярно."

Книгите на Галин Никифоров се издават от "Сиела". "Лисицата" и "Тяло под роклята" могат да се чуят като аудиокниги в Storytel.

Един от малкото писатели в България, които са изцяло фокусирани върху работата си, е роден и живее в Добрич. През последните двадесет години името на Галин Никифоров става все по-познато, и то въпреки дистанцията от силно съсредоточената върху столицата литературна сцена.

Той е роден през 1968 г. "Добрич е родният ми град, тук се чувствам спокоен, мястото е идеално за правене на изкуство", казва Никифоров. "Идеално за правене на изкуство" рядко са думи, които някой изрича за града, но това, че той познава напълно пулса му, винаги му е помагало. "Познавам всяка уличка, всеки квартал или сграда; понякога имам чувството, че познавам и всеки човек. Тук са и роднините ми, познатите, приятелите, изживяното детство, спомените ми, всичко ценно в живота ми. А и морето е само на трийсет километра"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK