20 въпроса: Мария Ландова

Тя организира Лятната академия за деца и ученици към Националната художествена академия и е сценарист на 11 документални филма

Мария Ландова е завършила Националната художествена академия, специалност "Стенопис". Автор на мозайки и витражи. Арт журналист с публикации на текстове и рисунки в изданията за култура. Автор и сценарист на образователното предаване за визуални изкуства по БНТ "Нарисувай ми овца". Арт педагог с голям опит. Директор на Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров" от 2002 до 2010 г. В момента работи за НХА.

Тя е автор на идейната концепция и ръководител на Лятната академия за деца и ученици към Националната художествена академия, която се провежда с голям успех всеки август вече 11 години. Продуцент и сценарист на документални филми. Управител на филмова къща "Прожектор". Сценарист на 11 документални филма, между които "Който тръгнал е сам", "Окото на Минотавъра", "Сантиментална история", "Джем сешън" и най-новият "Чакащи артисти" с предстояща премиера на Master of Art Film Festival.

Като какъв човек се определяте?

Сантиментален, възторжен, патетичен - даскал.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Че нищо не е абсолютно освен надеждата ни в децата.

Любимият ви момент от деня?

Нощта - телефоните спират да звънят и най-сетне мога да остана сама в моето пространство.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да се справя въпреки умората.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Като на някого, който е 55-годишен, но да е с въображение! Това ми е работата - неусетно да въвеждам децата в многоликия свят на изкуството. Всъщност създавам среда и ситуации, в които те сами разбират колко е приятно и удовлетворяващо да сътворяват нещо сами - с ръцете и въображението си.

Как си почивате?

Рисувайки.

Какво ви зарежда?

Общуването с децата и студентите от Лятната академия за деца и ученици към НХА. Те заедно са като вулкан - генератор на позитивна енергия.

Какво ви разсмива?

Претенциозната посредственост.

Какво ви натъжава?

Безпомощните хора, болните деца и самотните възрастни.

Какво ви вбесява?

Шуробаджанащината, патриотарството, андрешковците, всезнайковците, мачовците, агресивните простаци... Хитреците на дребно и крадците на едро. Новите комсомолци! И всичко, което ни разделя.

Личност, на която се възхищавате?

Харесвам отдадените хора - с мисия. Които създават светове. Наскоро си тръгнаха двама от моите кумири - Гергина Тончева и Кристо. Възхищавам се и на младите, които са избрали тежката и отговорна професия учител. Те са интелигентни, образовани, креативни и вдъхновяващи. Възхищавам се на лекарите, които са на първа линия в борбата за здравето и живота. Възхищавам се на младия Денис Попов - герой на нашия филм "Окото на Минотавъра". Той е незрящ по рождение, но притежава дързостта и силата да следва мечтата си да бъде скулптор и е напът да я осъществи.

Кое свое качество харесвате най-много?

Бързо забравям и все още мечтая.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Да спра да се доверявам безусловно.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да утешавам разплакани деца с поглед.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Тази сутрин получих повехнало от стискане в ръчичка глухарче и огромен слънчоглед от деца, посещаващи Лятната академия в София. От Лятната академия в Бургас пък подарихме рисувана от дете стъклописна икона на храма "Св. Пимен Зографски" в Крайморие.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Фейсбук - фейсбук - фейсбук! Пристрастена съм.

Къде бихте искали да живеете?

В картина на Андрей Даниел.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Преди да се затворят времената" - София Бранц, на издателство за поезия "Да".

А по време на карантината изгледах почти всички филми на Уди Алън. Много са и още има. Виждаш как един толкова талантлив и вглъбен в себе си човек последователно - във всеки следващ филм - доразвива идеите си, без де се страхува от повторенията, воден от желанието да ги направи по-добре.

Най-интересното място, на което сте били?

В началото на 80-те проникнахме през нощта в стар търговски квартал в центъра на Москва - полуразрушен, отцепен от милицията. Дни преди да го изравнят със земята. Призрачно място на бивш живот в сърцето на мегаполиса.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Тази година в Лятната детска академия честваме 120 години от рождението на Екзюпери. Ето моята любима част от неговата молитва: "Напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някого, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов."

Още от Капитал