Тома Марков, поетът на руините
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тома Марков, поетът на руините

Тома Марков, поетът на руините

Авторът за новата си книга "Развалини", властващата всеядност и смисъла на поезията

Светослав Тодоров
3435 прочитания

© Цветелина Белутова


"Има известен страх около моята скромна персона", казва Тома Марков, докато свива цигара. Защо? "Не знам, всякакви неща се говорят..."

Името му предизвиква мигновени асоциации сред читателите, не задължително позитивни. Роден е през 1972 г. в Благоевград, присъствието му като автор започва да се усеща в средата на 90-те с книги, които излизат в ограничен тираж. Утвърждава се покрай списание "Егоист", следват романи и книги с поезия, които срещат широка публика, а автофикцията му, в чийто център са саморазрушението и безкомпромисността към себе си, създават особено любопитство към неговата личност. През годините съчетава това с какви ли не професии, най-често сценичен работник в театъра.

"Само изкуството приемам лично, нищо друго. Майка ми, която безкрайно уважавам, ми е казвала: "Единственото нещо, което правиш безупречно, е изкуството ти, другото ти е на парчета." Да, животът ми е на парчета."

Инициатор е и на движението "бързалитература", един от запомнящите се опити за изграждането на жива литературна сцена. Сега казва, че общностите не са за него.

Появите му са винаги запомнящи се, независимо дали става въпрос за четене на несъществуващия вече фестивал "Поетики" или употреба на кокаин по телевизията. Поезията и прозата на Тома Марков се синхронизират с любопитството в България през 90-те години към литературата на Чарлз Буковски и Джак Керуак, по-широко превеждани след 1989 г.

Същевременно той не гледа към поколението си като на дефинитивно - цитира Любомир Левчев като свой учител в поезията. Текстовете и личността на Тома Марков носят полъх на време, което изглежда вече далече - време, в което литературата не просто намира публика, но може да я провокира, дори уплаши. Част от книгите му вече трудно се намират, но поезията му живее по друг начин: графитът до Орлов мост, в който е цитиран стихът "Внимавай - котката ти е бомба... Когато мърка - тиктака..." продължава да бъде сниман.

Тома Марков през 2005 г.
Автор: Цветелина Белутова

Той наблюдава, че днес има властваща всеядност. "Тя е в резултат не на друго, а на неинформираност. Хората искат да пишат, не да четат. А и малка част от хората са човеци." За Тома има едно мерило за искреността на някого като автор. "Правиш го, защото знаеш, че ако не го правиш, ще умреш." Особено в период, в който има антиправителствени протести, Тома Марков казва, че авторът не трябва да забравя, че самото му съществуване трябва да е протест. Отново се опира на сентенция: "Може и да не се интересуваш от политика, но тя се интересува от теб."

Това лято Тома Марков се завърна с първата си книга от пет години насам и първа с поезия от дори по-дълго - "Развалини". Той обяснява заглавието така: "Хубаво е да влезеш в красива сграда, но винаги е по-интересно да влезеш в развалина, там повече неща могат да те изненадат. Всяка руина има история."

Въпреки че в "Развалини" събира предимно нови текстове, тук-там се забелязват и някои по-стари. "Това е принципът на Шарл Азнавур - когато издаваш нова плоча, винаги трябва да сложиш някой стар хит. Винаги пускам по едно-две стари неща, за да видя дали имат радиофоничност сред другите."

Колкото до по-новите, той споделя, че е преодолял едно от личните си предизвикателства. "Много трудно пиша за хора, които обичам." Във финалното стихотворение в книгата, "Баща", той пише "нямам нужда от внос на действителност" и това личи и по действителността около него.

Разговаряме в полумрака на репетиционната му в близост до кв. "Лагера". През последните три години той често репетира заедно с музиканта Рене Ранев и през есента планират да направят първите си изяви като дуото "Рене/Макаронов" (Макаронов е алтер-егото на Марков в част от текстовете му). Написали са 50 песни заедно по текстове на Марков, който свири на бас. Музиката винаги е била възможен паралелен път - свири на пиано от четиригодишен, но не развива този талант, както сам казва, от мързел.

"Откакто свирим с Рене, живея. Музиката ме спаси от ада на алкохола и наркотиците, a това, че съм бил в него, не е изненада за никого." Този ад продължава да има притегателна сила - както казва след някоя друга минута, бутилка и две кутии цигари на ден са му достатъчни да оцелее. Цитира част от песента Anthem на Ленард Коен, в която се пее как "във всичко се крие пукнатина, така светлината си проправя път". Определя музиката като най-великото изкуство. "Все пак човек не се ражда с дума, а със звук, казва "Аа!", не "ебаси".

Тома Марков и Рене Ранев
Автор: Цветелина Белутова

За какво ни е поезията сега? "Поезията е синтезираната човешка памет. Ако поезията е поезия, тя е вечна. Всеки човек е поет, но повечето хора не го знаят. Може да си шлосер и в работата ти поезията да личи. Всичко, което е истинско, е поезия. Поезията помага животът да не ти изтегли килима под краката." Мотивацията му да я създава не се е променяла през годините. "Всеки ден пиша по два часа само за себе си - тези текстове не искат нито хляб, нито вода. Ако остареят - значи не стават. Времето е най-добрият редактор."

Каква литература харесва напоследък? Тома отговаря веднага: "Данте." Е, хайде, нима има дни, в които се събужда и просто отваря книга на Данте? Усмихва се, запалва цигара. "Не е нужно, знам го наизуст."

"Развалини", придружена с илюстрации от поета и художник Александър Байтошев и редактирана от Марин Бодаков, е в книжарниците, издание на "Жанет 45".

"Има известен страх около моята скромна персона", казва Тома Марков, докато свива цигара. Защо? "Не знам, всякакви неща се говорят..."

Името му предизвиква мигновени асоциации сред читателите, не задължително позитивни. Роден е през 1972 г. в Благоевград, присъствието му като автор започва да се усеща в средата на 90-те с книги, които излизат в ограничен тираж. Утвърждава се покрай списание "Егоист", следват романи и книги с поезия, които срещат широка публика, а автофикцията му, в чийто център са саморазрушението и безкомпромисността към себе си, създават особено любопитство към неговата личност. През годините съчетава това с какви ли не професии, най-често сценичен работник в театъра.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK