Шумен и аз: Владислав Христов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шумен и аз: Владислав Христов

Личен архив

Шумен и аз: Владислав Христов

Какво крие субкултурната история на Шумен

4782 прочитания

Личен архив

© Личен архив


"Капитал: Градове" продължава серията от есета за родните градове, която започна със Стефан Вълдобрев и погледа му върху Стара Загора и беше последвана от разказите на Мартин Колев за Бургас и на Людмил Станев за Варна.

Владислав Христов е поет, журналист и фотограф. Роден е в Шумен през 1976 г., впоследствие живее в Пловдив, София, Кьолн, а след това обратно в София и Пловдив. Той е сред малкото български автори, които се интересуват и творят в хайку форма. Дебютира със сборника от кратки истории "Снимки на деца" (2010), след което пише поезия "Енсо" (2012), "Фи" (2013), "Германии" (2014, преведена и на немски), "Обратно броене" (2016), "Продължаваме напред" (2017), "Комореби" (2019), "Писма до Лазар" (2019).

Средата на 80-те години ги свързвам с режимите на тока, а в училище с носенето на червени връзки, песента "Пред нас са блеснали житата", манифестациите за 24 май, помахването на другаря Пенчо Кубадински от трибуната пред Партийния дом в Шумен, проверките дали имаш въшки и изрязани ли са ти ноктите, миризмата при облъчването с ултравиолетови лампи, "тетрадката на Димитров", в която трябва да напишеш какви "добри дела" си направил през лятото, пионерските поръчения, брането на лайка и бруленето на кестени в Градската градина.

Шумен беше като цяло спокоен град, с няколко ресторанта, най-известните сред тях - "Дебрецен" и закусвалнята "Златното пиле". Деляхме се на два основни лагера - "Дискари" и "Металисти". Дискарите бяха всички, които слушаха Modern Talking, CC Catch и т.н. Металистите бяха "черните овце" на обществото. В местния вестник "Шуменска заря" често излизаха статии за това как металистите ходят нощем из града с вериги и пребиват невинни граждани. Разбира се, това "хулиганско поведение" неудържимо ни привличаше и 90% от момчетата с гордост се числяхме към металистите. Разменяхме си презаписани касети, значки и плакати на тогавашните звезди на хеви метъла. В залата на втория етаж на Младежкия дом всяка събота вечер се правеха "Диско маратони". След като дискарите се натанцуваха, идваше нашето време - диджеят ни пускаше 2-3 метъл парчета и ние бяхме на седмото небе.

В Шумен по това време се родиха и първите рок групи като "Луд гидия". Още помня Господин Господинов-Гепи (впоследствие със силно присъствие на софийската музикална сцена) как се разхожда начумерен по шуменската главна с неизменното си черно кожено яке. По това време местата за концерти в града не бяха много. Освен откритата сцена на Летния театър на закрито концерти имаше единствено във Военния клуб и читалище "Добри Войников".

Фотограф: архив
Източник: Рок в Шумен - групи, фенове, кръчми, история...

Субкултурните пластове в Шумен се промениха много. Голяма част от металистите , които слушаха хеви метъл, се пренасочиха към още по-твърда музика. Една след друга в града започнаха да изникват метъл групи. Аз открих ню уейв музиката и хеви метъла безнадеждно ме изгуби като фен. Тази метаморфоза се случи есента на 1989 година, когато мой приятел след лятна ваканция, прекарана в София, ми даде касета с албума Music for the Masses на Depeche Mode с думите "Това не е метъл, слушат го само умните и готини хора по гимназиите в София". Пуснах си бретон, който зализвах с гел, сцепих крачолите на дънките, всички копчета на ризите бяха сменени с лилави. Десети ноември за мен беше празник, не защото падна комунистическият режим, а защото няколко дни преди това от Унгария ми донесоха първата тениска на Depeche Mode. Имаше дори и шуменска уейв група, наречена "Снимка", която за съжаление не просъществува дълго. По-късно Кристиан Желязков и Тома Бранкованов създадоха алтернативната група "Глоба", която привлече веднага фенска маса с пънк и уейв звучене, съчетано с остро социални текстове.

Източник: Личен архив

В началото на 90-те сборното място на всякакви "неформали" беше Паметникът на свободата, познат на всички шуменци като "Разперко". Висок каменен монумент на партизанин, разперил двете си ръце, символизиращ победата от комунизма над фашизма. В краката му скулпторът Любомир Далчев е поставил друг човек с вързани отзад ръце, който играе ролята на подчинения фашист. Това символно за комунистите място след 10 ноември се превърна в място за срещи на алтернативните млади хора. Графити и скейтове също не липсваха. Нямаше как Шумен да мине без рок клуб. Появата на "Кашмира" беше истинска глътка въздух. Лееше се "Шуменско пиво" с литри, не липсваха сбивания, но и много прегръдки на пияна глава. Когато говорим за алтернативна субкултура от средата на 90-те обаче, мястото беше едно - клуб "Лампа" до Младежкия дом. Редовните посетители бяха наричани "лампаджии". Понеже "Лампата" беше много близо до началото на стъпалата, водещи до паметник "1300 години България", многолюдният купон често се пренасяше на близките пейки. Пейките до Младежкия дом "Разперко", бяха двете местата за срещи и купон на открито в Шумен. "Да се видим на пейки" е фраза, която и до ден днешен отключва в мен спомени.

По това време четяхме Селинджър, Керуак, Кен Киси и Кастанеда, а по-напредналите посягаха към Камю, Сартр и Ницше. През средата на 90-те от Варна към Шумен посредством "Гумени глави" повя и рап вятър. Първите шуменски рап групи "Дървеняци" и "Маняците" също се наместиха в субкултурния пъзел. Есента на 1995 година вече бях студент в Пловдив и се прибирах в Шумен доволно рядко, за да следя отблизо как се движат социалните и културните процеси в града. След това житейският ми път ме отведе в София, после в Германия, отново София, а от повече от година за постоянно в Пловдив. В Шумен се връщам през 3-4 месеца, за да се видя с роднини и приятели, главно покрай празниците. Разбира се, ако някой приятел ми предложи: "Хайде да пием по бира на пейки" - няма да му откажа. Като цяло Шумен от доста години ми се вижда запустял. А всички знаем, че заедно с Пловдив и Русе Шумен е бил едно от културните средища на страната. Със сигурност все още има мислещи млади хора в града, но трудно откривам запазени остатъци от субкултура.

Под отворените прозорци на езиковата гимназия в момента няма да чуете гръндж парчета, а най-новите чалга хитове. Романтиката на 80-те и 90-те е безвъзвратно останала в историята. "Кашмирът" и "Лампа" са в спомените на едно поколение, което вече води друг живот и има други проблеми за решаване. Последната утеха за рок феновете е кръчмата "Хърбавата котка", намираща се над Кооперативния пазар. Доколкото знам, в момента единственото място за жива музика е пиано бар C'est la vie. Шумен има и няколко действащи рок групи, който имат разпознаваемо лице.

Стискам палци на "Шумен рок фест" да оцелее в тези трудни за всички времена. В литературно отношение се радвам, че продължава да съществува Националният студентски литературен конкурс "Боян Пенев", който ежегодно събира в Шумен пишещи млади хора от цялата страна. Хубавото е, че пътят от гарата до родната ми къща минава през основното ми училище и всеки път прекосявам футболните игрища, на които като деца сме бягали след топката. С годините училището и игрищата започнаха да ми се виждат все по-малки и направо декоративни. Гледам днешните тийнейджъри колко много приличат на нас и колко много в същото време се различават. Може би това е само една илюзия, породена от разликата на поколенията. Ако ми остане време за едно питие, търся някой от шуменските ми приятели да отидем на "пейките" до Младежкия дом, където е минало голяма част от тийнейджърството. В случай че времето е добро, се организираме за разходка из Шуменското плато или до парка "Кьошковете", в чиято непосредствена близост е заводът "Шуменско пиво". Не мога да сбъркам този аромат на хмел, който се носи из целия парк.

В Шумен често имаш усещането, че си потопен в постоянно безвремие. То се усеща най-много, ако минеш по Казанджийската улица или по ул. "Цар Освободител", където изобилства от къщи, строени в края на XIX век и началото на XX век. Сребровата и Попшейтановата къща са наистина перли на възрожденската архитектура. Къщата на композитора Панчо Владигеров има страхотна градина и често когато съм в Шумен, обичам просто да мина и да се порадвам на зеления й двор.

За съжаление последните години Шумен рязко се обезлюди, по улиците му срещам все по-малко хора от моето поколение. Тези, които 90-те не заминаха в чужбина, се преместиха да живеят в София. Това е един необратим процес сполетял не само Шумен, но и всички градове извън столицата. Добре би било местните управници да поработят над нереализирания туристически потенциал на града, в контекста на съвременните технологии и туристически тенденции, това би съживило до голяма степен града. Да не забравяме все пак, че и морето е наблизо. Както пее един от най-известните шуменци: "Варна е пристанище на Шумен."

"Капитал: Градове" продължава серията от есета за родните градове, която започна със Стефан Вълдобрев и погледа му върху Стара Загора и беше последвана от разказите на Мартин Колев за Бургас и на Людмил Станев за Варна.

Владислав Христов е поет, журналист и фотограф. Роден е в Шумен през 1976 г., впоследствие живее в Пловдив, София, Кьолн, а след това обратно в София и Пловдив. Той е сред малкото български автори, които се интересуват и творят в хайку форма. Дебютира със сборника от кратки истории "Снимки на деца" (2010), след което пише поезия "Енсо" (2012), "Фи" (2013), "Германии" (2014, преведена и на немски), "Обратно броене" (2016), "Продължаваме напред" (2017), "Комореби" (2019), "Писма до Лазар" (2019).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK