Колко е важно да (не) знаеш

Марияна Василева

Колко е важно да (не) знаеш

Изложба в Гьоте-институт приканва да разберем повече за нестандартната работа и живота на съвременната художничка Марияна Василева

Светослав Тодоров
3099 прочитания

Марияна Василева

© Цветелина Белутова


Преди работата й да бъде показвана на места като Tate Britain и Pompidou, съвременната художничка Марияна Василева извървява дълъг път.

Той започва от предбалканското село Добротица, където е родена през есента на 1964 г. "Майка ми винаги е разказвала, че съм се опитвала да летя. Хвърляла съм се от високо към нея без страх дали ще бъде уловена", разказва Василева, която живее и работи в Германия от вече три десетилетия и на фона на международните си успехи е слабо позната в България. В Добротица токът и течащата вода са рядкост, новините идват не с вестник - медията е мъж, който бие на барабан и ги разказва. Марияна помни как първият цветен телевизор идва в селото и това прави съседа, който го притежава, най-желания домакин. Тези детайли в детството маркират отношението й към технологията и как тя се свързва с примитивното в нас. Впоследствие учи във Велико Търново, а по време на часовете е често разсеяна, някъде в мислите и идеите си за различно бъдеще. "Често изневиделица усещах тебешира върху главата си."

В семейството й има както хора, които симпатизират на тогавашния режим, така и такива, които са против него. Между тези крайности тя вижда изкуството като възможност за независима себеизява, неутрална територия. "Както казваше дядо ми, който беше поп - аз знам, че нищо не знам, а ти, момиче, и това не знаеш."

Преходните и адаптивните състояния, през които преминава в годините между селото и града, се повтарят при установяването в Германия. "Нямах особено желание да ходя в чужбина, но тогавашните разбирания, че трябва да имитираш нечий стил, за да влезеш и да останеш в Националната художествена академия, ме отблъснаха." Заминава за Лайпциг през 1990 г., две години по-късно отива в Берлин, за известно време се занимава със сценография. "Общото между всички тези места е манталитетът, че всеки е зависим от другия."

В първите години в Берлин тя се отдава на разнообразната арт сцена в града. "Добре е човек да се потопи и да види какво правят другите. Събитията те теглят къде ли не и е важно да си информиран какво се случва, но след 4-5 години реших, че все пак това е чужда енергия и трябва да се фокусирам, за да се получи нещо автентично, да развия собствен визуален език." За нея това осъзнаване преминава и през отхвърляне на наложеното в България разбиране "да не се изложиш пред другите".

От двайсет години Василева живее изцяло от изкуството си. "Баща ми много искаше да пътува - желание, което той така и не осъществи. Така че може би го правя вместо него. Но независимо къде по света съм била, за мен основното остава човекът - не обичам тези, които се крият зад институции, обичам тези, които могат да решат проблеми сами, по хуманен и положителен начин."

Сега Василева е в София за изложбата Win/Lose, която обединява инсталации, обекти и видео - първа за нея тук от пет години насам. Изложбата е съвместна с германския художник Отьорг А.К., също артист с богата на международни изяви биография, който сега живее между София и Берлин.

В изложбата влиза част от бъдещия й 90-минутен филм Far Away and Next to Us, вдъхновен от части от живота на Василева и самотата в съвременното ежедневие.

Изразните средства през годините се променят, но не и някои принципи. За Василева е изключително важно да се запази любопитството, да не се губи ентусиазмът по време на работа. "Когато художниците знаем по-малко, това е повече за нас."

Win/Lose на Марияна Василева и Отьорг А. Г. е в Гьоте-институт до 18 септември. Събитието е част от поредицата "1+1: Арт сцена Германия", в която български художници в Германия правят своя селекция и представят непознати на местната публика автори. На 3 септември част от изложбата ще се пренесе в Берлин.

Преди работата й да бъде показвана на места като Tate Britain и Pompidou, съвременната художничка Марияна Василева извървява дълъг път.

Той започва от предбалканското село Добротица, където е родена през есента на 1964 г. "Майка ми винаги е разказвала, че съм се опитвала да летя. Хвърляла съм се от високо към нея без страх дали ще бъде уловена", разказва Василева, която живее и работи в Германия от вече три десетилетия и на фона на международните си успехи е слабо позната в България. В Добротица токът и течащата вода са рядкост, новините идват не с вестник - медията е мъж, който бие на барабан и ги разказва. Марияна помни как първият цветен телевизор идва в селото и това прави съседа, който го притежава, най-желания домакин. Тези детайли в детството маркират отношението й към технологията и как тя се свързва с примитивното в нас. Впоследствие учи във Велико Търново, а по време на часовете е често разсеяна, някъде в мислите и идеите си за различно бъдеще. "Често изневиделица усещах тебешира върху главата си."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал