20 въпроса: Петър Денчев
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Петър Денчев

20 въпроса: Петър Денчев

Представлението "Портокалова кожа" ще има премиера в театър "Възраждане"

2009 прочитания

© Цветелина Белутова


Петър Денчев е писател и театрален режисьор, еднакво отдаден и на двете си призвания. На 19 септември в театър "Възраждане" премиера ще направи "Портокалова кожа", пиеса на сръбската драматуржка Мая Пелевич, която отправя поглед към илюзиите, които консуматорското общество поддържа в нас. Изборът на автор подсказва и дългогодишния интерес на Денчев към културата и политиката на страните от бивша Югославия - той е регулярен кореспондент и анализатор на събитията в региона. Междувременно в книжарниците е третият му роман - "Малкият бог на земетръса", издание на "Жанет 45".

Като какъв човек се определяте?

Неспокоен, но искам спокойствие. Трудно ми е да седя на едно място. Любопитен, но и интровертен. Със сигурност съм отговорен. Имам определени люшкания между някои противоречия.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Тук сякаш трябва да кажа нещо положително, всяко нещо наоколо ми се струва изпълнено с прекалено много условия. Дори науката. Може би само и единствено в смъртта вярвам напълно. Безусловна е за нас, хората.

Любимият ви момент от деня?

Не е свързан с деня. Аз съм нощен тип човек и изпитвам прилив на енергия между 22 и 2. Много ми е трудно понякога да балансирам това, защото внезапно ми хрумва да върша несвойствени неща по това време. Например изпитвам желание да готвя, да чета, да слушам музика, дори понякога да спортувам.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да убедя хората, с които работим, че имаме нещо заедно за казване. Обикновено режисьорът има да казва нещо, което може би не вълнува останалите или пък то е изключително само негова оптика. Също така да не се занимавам с очаквания, с представи и всякакви други неща, които водят към някаква сигурност.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Играем си по наши правила. Като тях, само че на нас ни е необходимо много повече време, за да създадем тези правила. Така казано, не е много смислено.

Как си почивате?

С фотография. Със слушане на музика. Смяната на перспективата освобождава съзнанието. И с почистване.

Какво ви зарежда?

Срещите с умни хора, на които им пука за останалите. Също така пътуването. Новите места, които ми дават перспектива за собственото ми живеене.

Какво ви разсмива?

Социалните роли.

Какво ви натъжава?

Глупостта. Бих дори цитирал сръбската театроведка Борка Павичевич: "Равноправието на глупостта."

Какво ви вбесява?

Безотговорността. Невежеството. Нежеланието за промяна.

Личност, на която се възхищавате?

Мисля, че нашият свят е лишен от личности за възхищение. Има много хора, които са спечелили моето уважение и продължават да го печелят.

Кое свое качество харесвате най-много?

Не знам, аз съм критичен към себе си. Харесвам в себе си, че когато ми е необходимо, мога да мобилизирам голям ресурс от енергия.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Припряността. Липсата на достатъчно смелост. Хаотичността. Предразсъдъците, които, без да искам, понякога заживяват в мен. Всички ги имаме, какво да се прави.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да съм невидим и да говоря с мъртвите.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Забавно е - получих като подарък козметика, а пък подарих свои книги.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

YouTube, Facebook, Twitter.

Къде бихте искали да живеете?

Исках да живея тук, но става все по-неудобно. Сигурно бих пробвал и някъде другаде. Понякога се ядосвам на чувството си за лоялност, което ме спира от радикални действия.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Случки в близката нереалност" на Макс Блехер.

Най-интересното място, на което сте били?

Торонто, Белград и една къща в Казанлък.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Без втори план. Вторият план убива всичко.

Петър Денчев е писател и театрален режисьор, еднакво отдаден и на двете си призвания. На 19 септември в театър "Възраждане" премиера ще направи "Портокалова кожа", пиеса на сръбската драматуржка Мая Пелевич, която отправя поглед към илюзиите, които консуматорското общество поддържа в нас. Изборът на автор подсказва и дългогодишния интерес на Денчев към културата и политиката на страните от бивша Югославия - той е регулярен кореспондент и анализатор на събитията в региона. Междувременно в книжарниците е третият му роман - "Малкият бог на земетръса", издание на "Жанет 45".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK