Художничката, която ще свали Лукашенко от власт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Художничката, която ще свали Лукашенко от власт

Минск, 23 август 2020, художнчката с ръчно-направен от нея постер "Ще победим фашисткия патриархат" - фотография от личен архив

Художничката, която ще свали Лукашенко от власт

Мария Напрушкина за политиката, креативния активизъм и светлото бъдеще

Даниел Ненчев
2284 прочитания

Минск, 23 август 2020, художнчката с ръчно-направен от нея постер "Ще победим фашисткия патриархат" - фотография от личен архив


Влизам в обширното пространство Antrepo.3 до Босфора на Истанбулското биенале. Гъмжи от хора и изкуство. Сядам да си почина на огромно червено стълбище в центъра на изложбеното пространство в компанията на още хора. По едно време случайно виждам етикета, който указва, че червеното стълбище всъщност е произведение на изкуството - The President's Platform.

Става ми интересно, търся и намирам авторката, за да разбера повече за него. Марина Напрушкина ми обяснява, че инсталацията ѝ е точно копие на платформата на Александър Лукашенко, проблемният държавен глава на Беларус, откъдето е тя. Платформата се използва като пропаганден елемент по време на важни събития и възвеличава "държавническото изкуство на президента". Марина сочи работата си и казва: "Виждате ли как сядат на платформата, без да знаят, че е експонат. Ето така и авторитарната власт обединява и подчинява различните мнения и хора. А парадоксално думата "платформа" в демократичните общества означава и база за диалог, и свобода на словото"

"Президентската платформа", 2007, фотография - Bad Ems, Германия

Това беше през 2009 г. Единайсет години по-късно отново разговарям с Марина, която всеки ден е на многохилядните протести в родния ѝ град Минск. За да участва в демонстрациите, Марина Напрушкина се връща от Берлин, където живее и работи активно като "политически художник" чрез видео, рисунки, пърформанси, инсталации и текст. Вярва, че съвременният артист трябва да вижда и да коментира актуалните проблеми. През 2007 г. например създава "Офис за антипропаганда". С художествени средства "офисът" събира артисти и активисти и се концентрира върху властовите структури в националните държави. Като свои обекти за работа участниците използват например пропагандни материали, напечатани от правителствени институции. Постепенно офисът става политическа платформа, която подкрепя политически и граждански кампании, социални проекти, издава ъндърграунд вестници. Това прави и днес - транспаранти и дейности за целите на протестите в Минск (оттегляне на президента Лукашенко, който успява да се задържи на власт с недемократични средства вече 26 години, и провеждане на честни избори).

През 2013 г. Мария основава общностна инициатива за взаимопомощ "Новият квартал", която свързва в общо пространство над 500 бежанци, емигранти и местни жители в кв. "Моабит" в Берлин. Там тези хора се срещат, хранят се, разговарят, създават изкуство и обменят идеи. "Това е обществото на бъдещето" - казва Марина, която призовава всеки нов човек да напише името си и датата, на която е дошъл в Германия, на цветно парче хартия, което се поставя на стената до стотици други такива. През 2017 г. за проекта си Марина е наградена от Европейската културна фондация с Princess Margriet Award for Culture.

Разговаряме онлайн, докато в Беларус масовите протести продължават. Междувременно около демонстрациите там стотици хора са изчезнали или са били арестувани, независими медии като "Белсат" и "Радио Свобода" са блокирани, а по данни на Съюза на журналистите в страната над 36 от общо 72 задържани журналисти е било упражнено насилие.

Марина, защо протестирате заедно с още десетки хиляди други хора в Беларус?

Беларус избра нов президент - жена. От десетилетия Лукашенко удържа властта незаконно. В Беларус имаме не просто протест на масите, а еманципация, хората се самоорганизират, учат се да използват закона, за да защитят правата си, хората са солидарни в действията си, изобретателни, смели и всички ние участваме в тези процеси.

Като споменавате Лукашенко, няма как да не припомним вашето произведение "Президентската платформа", представено преди години в Истанбул. Зарядът на тази работа явно продължава да бъде актуален...

В Истанбул, в изложбеното пространство, президентската трибуна се превърна в място, където можете да седнете и да се отпуснете, да наблюдавате посетителите и да помислите накъде да отидете по-нататък. Струва ми се, че това беше добра трансформация на първоначалната му функция, както се посочва от името на обекта. Колкото повече остарявам, толкова по-остър става въпросът за мен - кой говори, кой се чува и кои са гласовете, които изобщо не се чуват? И как това може да се промени?

Задавате тези въпроси и през вашите произведения. Вие сте художничка и активистка. Какво може да прави изкуството за умовете и душите на хората?

Изкуството ни помага да израстваме, а творческите процеси ни помагат да живеем. Как иначе! Ще ви дам пример - ако понякога не мога да намеря креативен подход към проблем, който трябва да се реши в момента, губя интерес към тази работа и бързо се уморявам.

Какви са постиженията на вашия "Офис за антипропаганда"?

Чрез работата си там научих много. Например да издавам вестници и да си сътруднича с активисти, да вършим нишова, общественополезна, политическа работа. Процесите в обществото, които сега се развиват в Беларус, не са се появили от нищото. В Беларус много неща се случиха въпреки клишето за инертно постсъветско общество, което може да се управлява само от авторитарен вожд. Обществото извървя много път напред и репресивната система вече няма да може да задържа властта.

Видях снимка, на която вие сте на протестите и държите над главата си надпис "Ще победим фашисткия патриархат", с което казвате, че Лукашенко е фашист. Защо?

Можем дълго да говорим за това. Парадоксът е, че, за да консолидира властта си, Лукашенко непрекъснато апелира към героичното минало на народа и антифашистката борба, а сега самият той репресира инакомислещите.

Междувременно властите в Беларус призоваха за разпит писателката и разследваща журналистка Светлана Алексиевич, носител на Нобелова награда за литература. Музейният директор Константин Шишмаков, за когото имаше данни, че е отказал да подпише манипулиран избирателен протокол, пък беше намерен мъртъв. Други десетки хора са изчезнали около протестите. Доколко намирате допирни точки с онова, което стана с руския влогър и опозиционен лидер Алексей Навални?

Беларус направи скок в бъдещето. Разбира се, за властите в Русия подобен пример за освобождение е реална заплаха. Те се страхуват! Когато на демонстрация в Хабаровск се скандира "Беларус", това е истинско предизвикателство за Путин.

В България също имаме проблеми и антиправителствени протести в момента. Какво мислите за тях?

Питам се кога политиката в нашите страни няма да означава личен път към обогатяване чрез кражба. Искам с политика да се занимават хора, които се интересуват от политиката като работа, която носи удовлетворение, което се изразява не в пари, а в обществено признание и подкрепа.

Видяхме как литовците направиха 35-километрова жива верига от Вилнюс до границата с Беларус, хванати за ръце. Така те демонстрираха солидарност с вас, протестиращите в Беларус. Какви са тези връзки, които предполагат подобен жест?

Литва и Беларус са исторически свързани. Но и съвременната история е такава, че много политически активни хора са принудени да напуснат Беларус и често живеят и работят в Литва, в непосредствена близост до беларуската граница. Когато публикувах първия брой на вестник "Убедителна победа", който разказваше за събитията след изборите през 2010 г., ми помогнаха в Литва. Олга Карач, беларуска активистка и опозиционерка, с която много си сътрудничихме, също се премести в Литва по някое време. И, както знаете, Светлана Тихановская, за която гласува абсолютното мнозинство в Беларус, сега също е в Литва.

В момента протестирате в Беларус, но иначе живеете в Берлин - градът, който е исторически символ както на разделена, така и на обединена Европа. Днес обаче границите отново са проблем заради пандемията от COVID-19. Какво мислите за това? Всъщност вие имате проект, наречен "Икономика на границите", и друг, който се занимава с подобни проблеми - "Библиотека за бежанците".

През 2013 г. основах инициативата "Новото съседство "Моабит" ("Моабит" е мултикултурен жилищен квартал в Берлин - бел. авт.). Тя се основава на самоорганизация, ние работим самостоятелно, имаме собствено голямо пространство и богата програма. Много бежанци и мигранти идват при нас, техните проблеми са ми познати и близки. Тези хора, независимо дали им харесва или не, със своето присъствие вече оказват влияние върху развитието на обществото и промяната на идеята за националната държава. Всички добре знаем как е организирано капиталистическото общество и че границите на националните държави са привилегия за родените там и стена за тези, които всъщност работят за благосъстоянието на тези граждани.

Когато пандемията започна, хората, затворени в лагери като "Мория", изобщо спряха да говорят. "Останете вкъщи", но какво ще кажете за тези, които нямат дом? Да останеш вкъщи е привилегия.

С Джулия Щраус решихме да направим изложба на фасадата на кметството в Берлин. Имахме късмет, че кметът (от Зелената партия) подкрепи нашата идея въпреки факта, че десницата беше много враждебна.

Поканихме около 30 художници и активисти да дадат творби на тема граници. Всички създадоха нови произведения. Имахме няколко участници, които живеят в лагерите, жени мигранти, но също така и художници, живеещи в Германия, но с опита да са живели под диктатура, като Габриеле Щьотцер. Получи се много силна, въздействаща изложба. И през цялото време, докато работехме по нея, непрекъснато си повтаряхме: "Без граници, без нации."

Разкажете една история от бъдещето.

Бъдещето ще бъде безгранично. Радостно. Успешно. Светло. Прогресивно. Творческо. За всички. Ще дойде скоро. Многопартийно. Безпартийно. Открито. Внимателно и грижовно. За всички възрасти. Много мило. Винаги модерно. Бъдеще. За мен. За теб. За жените. За жените.

Интервюто взе: Даниел Ненчев

Влизам в обширното пространство Antrepo.3 до Босфора на Истанбулското биенале. Гъмжи от хора и изкуство. Сядам да си почина на огромно червено стълбище в центъра на изложбеното пространство в компанията на още хора. По едно време случайно виждам етикета, който указва, че червеното стълбище всъщност е произведение на изкуството - The President's Platform.

Става ми интересно, търся и намирам авторката, за да разбера повече за него. Марина Напрушкина ми обяснява, че инсталацията ѝ е точно копие на платформата на Александър Лукашенко, проблемният държавен глава на Беларус, откъдето е тя. Платформата се използва като пропаганден елемент по време на важни събития и възвеличава "държавническото изкуство на президента". Марина сочи работата си и казва: "Виждате ли как сядат на платформата, без да знаят, че е експонат. Ето така и авторитарната власт обединява и подчинява различните мнения и хора. А парадоксално думата "платформа" в демократичните общества означава и база за диалог, и свобода на словото"

"Президентската платформа", 2007, фотография - Bad Ems, Германия

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK