Ямбол и аз: Христо Карастоянов

Ямбол, особено артистичната му и анархистична история в началото на ХХ век, е непрекъснато вдъхновение за писателя

   ©  Надежда Чипева
"Капитал: Градове" продължава серията от есета за родните градове, която започна със Стефан Вълдобрев и погледа му върху Стара Загора и беше последвана от разказите на Мартин Колев за Бургас, Людмил Станев за Варна и Владислав Христов за Шумен.

Христо Карастоянов е един от малкото едновременно продуктивни и продължително силни в писането си български автори. Ямбол, особено артистичната му и анархистична история в началото на ХХ век, е непрекъснато вдъхновение за него. Роден е през 1940 г. в Тополовград, но в детството семейството му се мести в Ямбол. Става разпознаваем като автор през 80-те години, но миналото десетилетие е нaй-продуктивно в творчески план покрай романите "Послепис" (2017), "Една и съща нощ" (2014), "Името" (2012). По-рано тази година "Жанет 45" преиздаде трилогията му "Кукувичата прежда". Макар и вече част от градския фолклор, фразата "Светът е малък, но Ямбол голям!" всъщност тръгва от Карастоянов.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал