20 въпроса: Георги Георгиев ("Остава")
Групата ще отбележи годишнина от издаването на дебютния си албум
Капитал
Китаристът и композитор Георги Георгиев е неразделна част от близо 30-годишната история на "Остава" и гласът, който познаваме от "Поля от слънчогледи" и "Ние сме волни" - и двете песни са от дебютния им албум "Пинг-понг", който ще бъде припомнен и изсвирен от начало до край на 17 октомври в Sofia Live Club. Концертът ще отбележи две десетилетия от появата му - събитие, което със сигурност ще върне публиката към ранните години на българската алтернативна музика. В началото на лятото групата издаде новата си песен "Гений".
"Остава" съвсем не изчерпва енергията на Георгиев, който е също така автор на музика за театър, движеща сила зад страничния проект Homeovox, с който до месец ще има нова песен, и лейбъла Homeovoxmusic, чрез който продуцира групите Jin Monic и Innerglow. Когато не е в студиото, най-вероятно ще го намерите на тенис корта.
Като какъв човек се определяте?
Избягвам да се самонаблюдавам и анализирам. Oпитвам се да живея според потребностите си и най-важните неща за и около мен. Те стават все по-малко. Това ми носи повече сигурност, спокойствие и устойчивост. Иначе съм най-често импулсивен и това понякога не е добре за околните. Работохолик съм. Обичам да съм сам, но се страхувам от самотата и не искам да ми е приятелка.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
В единството на Бог и цялата хармоничност, към която се стремим, докато не вярваме и се отричаме от Него, респективно и от нас. Нещо като "Параграф 22".
Любимият ви момент от деня?
Сутринта. Чувството, че съм жив, е велико. Да погледна спящите близки. Да отида до тенис корта, после душа и кафето, разбира се.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да вкараш егото си в нещо по-мащабно, в проводник на духовна енергия за много хора. Музиката е космос, чувствам се привилегирован, специален и благодарен. Не съжалявам нито за миг, че влагам труд и енергия в това мое желание.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Дъщеря ми е на 5 и тя отдавна знае, че правя песни. Мисля, че разбра точно какво правя, като я заведохме на "Ян Бибиян" и ѝ казах, че съм измислил песничките.
Как си почивате?
Сред природа най-вече. Реката. Тенис. Вино с приятели.
Какво ви зарежда?
Скоро реставрирах няколко стари шкафа от прадядо ми на село. Свалих няколко слоя блажна соц боя от няколко поколения и се показа истинското дърво от едно време, след обработка стана велико. През този няколкодневен процес си мислех за целия кръговрат и неминуемото връщане към първоначалното положение. Заредих се, защото дадох още живот, иначе отиваше на боклука. Красотата е най-зареждащото нещо, стремежът поне да я докоснеш, без да я притежаваш дори. Чистите неща.
Какво ви разсмива?
Самоиронията и хората, които я притежават. Завиждам им, те са щастливци.
Какво ви натъжава?
Бедността, старостта и безсилието на човек да се справи с нуждите си.
Какво ви вбесява?
Арогантността. Лицемерието. Алчността.
Личност, на която се възхищавате?
Яворов, Чаплин, Том Йорк, Сорентино.
Кое свое качество харесвате най-много?
Не се харесвам, но бих искал да съм харесван.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Много са, но най вече, че сам попадам в капани заради безрезервност и после се ядосвам. Чудесно би било да елиминираме всички тези очаквания и да сме над нещата, но е трудно.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Не си падам по общите решения. Ако можеше ние сами да се намерим суперсилата и да сме малко по-отговорни, всичко щеше да е супер от само себе си. А сега всичко е по дяволите и мисля, че е безвъзвратно в глобален мащаб. Яд ме е, но, от друга страна, е добър момент хората да се разделят на два лагера и всичко да е ясно, за да намалим разочарованията помежду ни.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Подаръци трябва да се получават и подаряват ежедневно без повод. Обичам да подарявам енергия, съответно получавам.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Gmail, Spotify, Facebook. Въпреки че не искам да съм там толкова често, но се налага, така го направиха. Съвременният рекет е в пълна форма навсякъде - не протестирам, просто отбелязвам.
Къде бихте искали да живеете?
На много места, разбира се. Но засега към нещо по-реално - на село, почти съм го постигнал. Добре, хайде, някъде в Тоскана.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Зелда" на Елин Рахнев.
Най-интересното място, на което сте били?
Един иракски ресторант в шатра в покрайнините на Дамаск.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Би било нещо от "Непосилната лекота на битието" от Милан Кундера.
