20 въпроса: Хубен Черкелов
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

20 въпроса: Хубен Черкелов

20 въпроса: Хубен Черкелов

Изложбата "Защо така сериозно?" открива в Музея на хумора и сатирата в Габрово

1469 прочитания

© Антонио Георгиев


"Защо така сериозно?" се казва самостоятелната изложба на живеещия в Ню Йорк български художник Хубен Черкелов, която се открива днес (20 ноември) в Музея на хумора и сатирата в Габрово и ще продължи чак до 31 март 2021 г.

В началото на 90-те Хубен Черкелов (р. 1970 г., Кърджали) е част от XXL, бунтарската артистична група, която включва още Косьо Минчев, Георги Тушев и други млади по онова време таланти. (Сигурно сте виждали надписа "Косьо, Хубен, Тушев" по софийските фасади - става дума за тях.) През 2001 г. завършилият НХА Черкелов заминава за Ню Йорк и благодарение на невероятното си творческо постоянство успява да си извоюва място на възможно най-космополитната артсцена в света. Хубен се концентрира върху банкнотите като художествена тема и извор на вдъхновение. Както обобщава Георги Тенев в заглавието на документалния си филм за артиста: "Хубен рисува пари." Той взима изображенията от различни валути и ги претворява в картини. Неговите музи са американският долар, еврото, японската йена, китайският юан. За свое най-голямо постижение художникът, известен като Houben R.T., смята установяването на собствен и разпознаваем стил в изкуството.

В Габрово наред с новите работи, създадени за изложбата, художникът представя и скулптури, изработени в периода 2002 - 2019.

Хубен Черкелов, "100 песети", 2020. На гърба на емитираната от Банката на Испания банкнота от 100 песети от 1928 г. е прочутата картина на Луис Менендес Пидал (1860–1932), испански жанров художник, "Среща на херцозите с Дон Кихот". Херцогът и херцогинята срещат Дон Кихот и Санчо и решават да ги поканят в двореца си, където да се забавляват с шеги и весели номерa.
Автор: Кирил Станоев

Като какъв човек се определяте?

Неуспяващ да се материализира, живеещ едновременно и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Вярвам, че изкуството има силата да направи живота по-хубав или поне по-поносим.

Любимият ви момент от деня?

Най-много харесвам изгревите. Тези фантастични 15 минути между нощта и деня, когато светът е зареден с очаквания и надежди. Това е и най-личното време в денонощието.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Най-голямото предизвикателство е дистрибуцията на изкуството. Тези дълги разговори с хора, неподготвени или нямащи отношение към творчеството ми. Самото създаване на произведения не е никак трудно или неприятно.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Лесно е: рисувам пари.

Как си почивате?

Почивам си единствено и само когато спя.

Какво ви зарежда?

Когато осребрявам тлъст чек или получа превод, веднага ми идва вдъхновението. Парите ме зареждат.

Какво ви разсмива?

Хората, разбира се. Народът е постоянен източник на смях и веселие.

Какво ви натъжава?

Разделите са тъжни, несправедливостта също.

Какво ви вбесява?

Разговорите за политика и особено за преимуществата на социалистическата система.

Личност, на която се възхищавате?

Ейбрахам Линкълн, изключителна историческа фигура и човек визионер, но убит в театър от актьор.

Кое свое качество харесвате най-много?

Не се взимам насериозно и това много ми помага в ежедневието.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Аз съм разпилян и недисциплиниран в нещата, които не са свързани директно с изкуството. Така пропускам много от радостите на живота.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Ако имах възможността да внушавам мисли на политици, за да вземат решения, или да манипулирам действителността и времето, бих бил много доволен.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Получих пакет чай, малък жест, но аз умея да ценя. Приятно ми става, когато усещам внимание. От моя страна аз съм привърженик на големите подаръци и жестове, защото мисля, че животът е бил щедър спрямо мен.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Instagram, Facebook, Youtube.

Къде бихте искали да живеете?

Идеално би било на яхта, с която да съм зимата на Карибските острови, а лятото из Средиземноморието.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Кървав меридиан или вечерното зарево на Запада" от Кормак Маккарти.

Най-интересното място, на което сте били?

Най-интересното място за мен са тропическите гори около Форкс, щата Вашингтон, където са снимани части от филма "Здрач".

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било" - Оскар Уайлд.

"Защо така сериозно?" се казва самостоятелната изложба на живеещия в Ню Йорк български художник Хубен Черкелов, която се открива днес (20 ноември) в Музея на хумора и сатирата в Габрово и ще продължи чак до 31 март 2021 г.

В началото на 90-те Хубен Черкелов (р. 1970 г., Кърджали) е част от XXL, бунтарската артистична група, която включва още Косьо Минчев, Георги Тушев и други млади по онова време таланти. (Сигурно сте виждали надписа "Косьо, Хубен, Тушев" по софийските фасади - става дума за тях.) През 2001 г. завършилият НХА Черкелов заминава за Ню Йорк и благодарение на невероятното си творческо постоянство успява да си извоюва място на възможно най-космополитната артсцена в света. Хубен се концентрира върху банкнотите като художествена тема и извор на вдъхновение. Както обобщава Георги Тенев в заглавието на документалния си филм за артиста: "Хубен рисува пари." Той взима изображенията от различни валути и ги претворява в картини. Неговите музи са американският долар, еврото, японската йена, китайският юан. За свое най-голямо постижение художникът, известен като Houben R.T., смята установяването на собствен и разпознаваем стил в изкуството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK