Нова песен на нов глас

Пловдивската група TDK за пътя си досега и как слушателите се превръщат в общност

Атмосферата на концерт на TDK е малко по-различна от тази на повечето млади български групи: публиката пее текстовете им, погледите не са в смартфоните, а отправени към винаги емоционалния на сцената вокалист Никола Николов.

TDK е създадена през 2012 г. в Пловдив, с което се продължава линията на развитие на групи от региона, за които тежките китари не изключват музикалните експерименти - такива още са Smallman и 4 Questions. В края на миналата година отдадеността на публиката даде тласък на втория албум на TDK - "Успех", който излезе с помощта на... да, успешна кампания за групово финансиране.

През март догодина се очаква той да излезе и на винил. По-рано тази есен се появи и документалният филм за групата "Никой не мога да бъда" на Денис Българанов.

Side A

"TDK винаги е бил един вид надчовешки култ, неоспорим, с негласни договорки", казва вокалистът и текстописец Никола Николов. И ако това определение повдига веждите, ето и какво точно има предвид той: "Групата не е генератор на някаква общност. Всъщност мнението ми е точно противоположно - по-скоро общността си създаде една банда, изиска си я спрямо вижданията, липсите и знанията. Ние само имахме правилните думи и средства."

Никола е също така ангажиран с клуба "Пост-Култура" (долният етаж на знаковия за Пловдив "Петното") и Wrong Festival, който тази година отбеляза осмото си издание въпреки рестрикциите около настоящата пандемия и постоянно променящата се програма. Какъв опит му дава това, че познава сцената от различни ъгли? "Помага ми основно с това, че можем да реализираме идеите си далеч по-адекватно и изгодно. Имаме възможността да контролираме всичко - от това кой ще продава билетите, през това кой ще управлява светлините до това какви напитки ще се продават и кой ще пази хората", обяснява той.

Кулминацията на този креативен контрол беше разпродаденият им съвместен концерт с нойз дуото Feedbacker във Военния клуб в София. "Такива неща дават възможност за изпипване на детайлите, а когато правиш концерти рядко (както е в нашия случай) - не искаш да изпускаш подобни шансове. От друга страна, с целия този контрол вървят отговорността и нервите, но по-добре ние да сме виновни, отколкото някой друг да е виновен за нас."

Side B

Сред последните изяви на TDK е протестният концерт на Орлов мост на 27 септември, едно от големите събития по време на настоящата антиправителствена вълна. За разлика от много български групи, те далеч не са аполитични. Подсказка към това има и в името, което използват за лейбъл - "Сепаратистка република Добрина". Николов казва, че тази република има един член в устава: "Не бъди тъп." Темата за средата, в която живеем, често се прокрадва в текстовете им: "Виждал съм как хората падат / Боядисани в цвета на скръбта / Краката им - вплетени в черни въжета / Изградени от вече мъртви идеи", пее Николов в близо осемминутната "Младост".

"От самото създаване хората във и около бандата вярваме, че времето за коренна промяна е настъпило и ние малко или много трябва да сме нейни инициатори." Никола няма предвид историческите представи за революционна дейност, а по-скоро усърдна работа на микрониво. "Think globally, act locally. Промяна във възгледите с течение на времето представлява прецизиране на желанията и инструментариума. По-точно идентифициране на проблемите и натрупване на опит за това как някой се е справил с тях или как някой им противодейства. Това се отразява директно на музиката, тъй като, както казах, тя извира от общността ни, тя е нейно следствие. Става по-остра, по-директна и със сигурност по-агресивна." В отсъствието на възможности за пълноценни участия на живо, групата постепенно започва работа по нови песни.

Музикантите от TDK не се чувстват изключение на българската сцена. "Досега сме мислили и действали по различни идеи с почти всички, които се занимават с по-интересна музика в тази страна и винаги сме срещали, ако не активен ентусиазъм, то поне разбиране. Музикалният ъндърграунд тук се крепи от идеята за взаимопомощ. Той е толкова на ръба на оцеляването, че ако не си помагахме досега да е изчезнал", казва вокалистът.

Никола няма и чувство на самота или изолираност в Пловдив. Напротив, познатата среда носи сигурност, която в случая не го успива. "Пловдив е цялата палитра от емоции, които познавам. През несигурния под на фантазиите, първата и единствена любов, жаждата от която ти се плаче и т.н. За мен улиците на Пловдив са единствените улици, които могат да се нарекат така. Няма река, която да е по-речна от Марица и небе, което да е по-истинско и достижимо от тукашното. Цялото знание, което имам някъде в себе си съдържа Пловдив или пък води натам. Този град е моята лична карта на света. Пловдив е единственият град, който познавам истински."

Музиката на TDK е в Spotify и на turdomkean.bandcamp.com

Още от Капитал