Крис Клийв: Ако човек е полезен, той не е безпомощен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Крис Клийв: Ако човек е полезен, той не е безпомощен

ICU

Крис Клийв: Ако човек е полезен, той не е безпомощен

Писателят Крис Клийв за малките революции, на които сме способни, и за раздялата с "британското" в себе си

Светослав Тодоров
2619 прочитания

ICU

© Лу Абъркромби


Крис Клийв успешно навигира кариера в литературата, която започва с особено коментиран дебют. Романът му "Възпламеняване" разказва за атентат в Лондон и излиза на 7 юли 2005 г. - денят, в който градът действително преживява терористични атаки. Следващият му роман - "Другата ръка", става световен бестселър, а всяка следваща книга носи със себе си и дълъг труд, свързван с проучвания и изпипване на детайли.

Крис Клийв, роден в Лондон през 1973 г. , но от известно време с постоянен адрес в Париж, вече има три книги, преведени на български от Невена Дишлиева-Кръстева и издадени от нейното издателство ICU. След "Възпламеняване" и "Другата ръка" от 8 декември в книжарниците ще се появи и "На смелите се прощава", придружена от специален предговор от автора за българските читатели.

Докато работи по следващата си книга, Клийв е ангажиран и с филмовите адаптации на два от романите си - Gold и "Другата ръка". Крис Клийв изглежда като продуктивен автор, но той не е на това мнение. "Обикновено една година правя проучвания около сюжета, който искам да разкажа, след това минава още една в писане и после още една в редактиране. Написал съм само пет книги през последните двайсет години и харесвам три от тях. Не съм мързелив, пиша всеки ден, но от десет написани страници обикновено запазвам една. Може би съм по-добър редактор, отколкото писател."

Крис Клийв ще бъде един от чуждестранните гости на Софийския международен литературен фестивал (10-13 декември), а сред тях са още Салман Рушди, Етгар Керет, Капка Касабова. Осмото му издание ще протече изцяло онлайн, а срещата от дистанция с Клийв ще бъде на 12 декември.

Научих, че се подготвяте да станете психотерапевт. Защо?

- В момента съм във втората година от обучението си. За мен това е политически акт. Мисля, че социалната солидарност не се постига само с искането за по-добри условия за живот - важно е лично да допринасяме за свят, в който ни е грижа един за друг. Терапията е моят начин да се грижа за хората и всъщност се чувствам много удовлетворен. Благодарен съм, че работя с клиенти, които се изправят пред трудностите си с кураж - те са вдъхновяващи. Това ми връща вярата в хората - за един писател е нужно тази вяра да не угасва.

Ако помагате на хората да разберат повече за вътрешните си мотивации и желания, какво ново открихте за себе си в този процес?

- Разбрах, че ми е много необходимо да се чувствам полезен. Когато писането върви, изпитвам удоволствие от работата си, но когато хора ми кажат, че книгите ми са им помогнали по някакъв начин или са ги трогнали, аз се чувствам полезен. Ако човек се чувства полезен, той не може да бъде безпомощен. Мисля, че в това да си художник, писател, човек на изкуството има нещо от бунтарството - това е миниатюрна революция срещу начина, по който капиталистическата система ни кара да се чувстваме безпомощни. Взимаме тази мощ обратно, като отново и отново описваме нещата, които парите не могат да купят: красотата, смисъла, нюансите.

По време на появата на "На смелите се прощава", казвате, че една от темите, които искате да изследвате, е какво е да си смел във военно и в мирно време. Мислите ли, че към днешен момент значението на смелостта е различно? Бъркаме ли все повече смелостта с безразсъдството?

- Не знам, но мисля, че представата ни за смелостта не се е развива с темповете, с които се развива човечеството. Вероятно преди време е било смело да си пълен индивидуалист: да отидеш на мисия, да подчиниш природата, да се изградиш като героична личност или като човек с невероятни постижения. А сега може би е смело да приемеш релативната природа на света ни. Да замълчиш, когато трябва други да бъдат чути. Или да живееш в по-скромни условия, за да оставиш на другите повече пространство и блага в претъпкан свят, в който околната среда е толкова заплашена.

Ганди е казал: "Ако можем да променим себе си, случващото се по света също ще се промени." През 2020 г. може би смелостта е да живеем според принципа на Ганди, да сме промяната, която искаме да видим, вместо да атакуваме другите, че не са предприели тази промяна.

Прозата ви е често ангажирана с различните слоеве на британското общество. Как се промени себеусещането ви, понятието ви за това какво е да си британски гражданин след "Брекзит"?

- Вече въобще не се идентифицирам с Великобритания. За мен това е мъртва идея и няма нужда да се опитваме да съживим сърцето й, като се надяваме, че то по чудо ще забие отново. Местните идеологически различия са проникнали твърде дълбоко. Референдумът разкри тази вътрешна реалност, но тя не се е случила изведнъж или инцидентно. Изживях по-голямата част от живота си под управлението на консервативни правителства, като започнем с Маргарет Тачър през 1979 г., които систематично деморализираха и ограбиха актива на страната. В момента има много малко, което да принадлежи на гражданите и което да е същевременно широко оценявано от тях. Няма много останало от това, което може да ни накара да се чувстваме горди британци.

От друга страна, тези острови са пълни с чудесни хора, които правят, каквото е по силите им, въпреки тези разединителни политики. Надявам се една обединена нация да се появи насред тези процеси, но в този момент тенденцията е към още повече популизъм и разединение.

Като автор опитвам се да пиша често за човешкото състояние, да го поставям в една театрална обстановка, която ще накара хората по света да се припознаят с историята. След "Брекзит" страната някак премахна това клеймо, което имаше върху сърцето ми по рождение. Вече имам френско гражданство и избрах вече да не пиша за реалността във Великобритания. В новата ми книга действието се развива в Париж и я пиша на френски език.

Често, когато хора на изкуството или знаменитости гостуват в малка страна, те са питани какво знаят за нея или какви впечатления имат от престоя си. Гостуването ви е от дистанция, така че нека да преформулираме въпроса: как си представяте София?

- Представям си София като космополитен град с широки улици, заобиколена от хълмове. Като чаровен град, в който хората обичат да се напиват, да се влюбват, да звънят на родителите си в неделя. Представям си, че има бездомни хора, които живеят под мостовете и са тъжни, че никой не ги обича. Някъде близо до тях има милионер, който смърка кокаин на таблото на своята "Тесла" и също е тъжен, че никой не го обича. Представям си, че има известни местни ястия, които хората тайно всъщност не харесват, и известни коктейли, за които хората открито съжаляват. Представям си, че по всяко време едната половина от хората мисли другата за пълни задници. Представям си, че да попълниш данъчната си декларация е трудно, но да подредиш телевизионните канали е лесно. Представям си, че в сивите ноемврийски дни мокрият вятър оголва дърветата от жълтите листа, хората се будят от сънища, в които разговарят с бивши любовници от по-безгрижни времена, и след като въздъхват, отиват да се грижат за децата си. Представям си София като всеки друг град.

Крис Клийв успешно навигира кариера в литературата, която започва с особено коментиран дебют. Романът му "Възпламеняване" разказва за атентат в Лондон и излиза на 7 юли 2005 г. - денят, в който градът действително преживява терористични атаки. Следващият му роман - "Другата ръка", става световен бестселър, а всяка следваща книга носи със себе си и дълъг труд, свързван с проучвания и изпипване на детайли.

Крис Клийв, роден в Лондон през 1973 г. , но от известно време с постоянен адрес в Париж, вече има три книги, преведени на български от Невена Дишлиева-Кръстева и издадени от нейното издателство ICU. След "Възпламеняване" и "Другата ръка" от 8 декември в книжарниците ще се появи и "На смелите се прощава", придружена от специален предговор от автора за българските читатели.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK