Произведено в Китай, преведено в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Произведено в Китай, преведено в България

Капитал

Произведено в Китай, преведено в България

Стефан Русинов за безразсъдството да работи с китайския език и създаването на първия подкаст за преводачи

Светослав Тодоров
3896 прочитания

Капитал

© Цветелина Белутова


Малцина могат да кажат, че имат професии, които мигновено пораждат още и още въпроси при споменаването им. Стефан Русинов е преводач от китайски език. Какво точно превежда? Благодарение на работата му в книжарниците вече присъства една от съвременните класики на страната - "Живи", роман на Ю Хуа от 1992 г., който намира над петнайсет милиона читатели по света и обхваща в сюжета си сложната политическа история на Китай през ХХ век. Преди това Русинов превежда и други ключови за тази част на света книги - "Изплези си езика" на Ма Дзиен, един нетипичен и детайлен поглед към Тибет, както и "Изтезание със санталово дърво" на Нобеловия лауреат Мо Йен.

Следва и въпросът как се е хванал да изучава език, който повечето хора дори не знаем как звучи? "Краткият отговор е безразсъдството и неосведомеността - те анулират нуждата от смелост, каквато не мисля, че притежавах по онова време, пък и сега", казва Русинов, който сега води магистърски курс по художествен превод от китайски език към Софийския университет. "Пълната ми неориентираност в края на гимназията се комбинира с повърхностния ми интерес към дзен и будизъм, вследствие на запленението ми по Селинджър. Дори не съзнавах, че едното е по-скоро японско, а другото - по-скоро индийско."

Стефан Русинов, роден в Сливен през 1984 г., разглежда литературата от различни ъгли. Той е преводач и от английски език (работил е по детската литература на Силвия Плат и "При дивите неща" на Морис Седак), създател е на абсурдистко-комедийната поредица от интервюта с автори "Нашето литературно предаване" и отскоро на изцяло посветения на изкуството на превода (и напълно сериозен) подкаст "Бележка под линия".

"За добро или за лошо нашата намеса е съществена и съвсем нe механична, независимо дали самите ние го съзнаваме и дали ни е по-комфортно да седим в сянка и да се изживяваме като нинджи", казва Стефан. Според него си струва да се замислим повече какво точно се случва с тази намеса. Кой точно говори от страниците на една преводна книга? Дали е изцяло писателят или изцяло преводачът? А ако не, какво е това нещо по средата? Стефан иска да разбере.

Превод в ефир

След пилотния епизод той представи интервюта с преводачката от датски Мария Змийчарова и преводачката от сръбски и хърватски Русанка Ляпова. Скоро предстои и разговор с Катерина Кокинова за работата ѝ по "Космос" на полския писател Витолд Гомбрович, за която тя получава награда за млад преводач на Съюза на преводачите. "Държа не просто да разпитвам, а да разговарям, за тази цел проучвам обилно, избирам внимателно, винаги изчитам книгата, водя си бележки и провеждам предварително обсъждане с госта, за да се получи продуктивна и съдържателна дискусия, доколкото ми стигат ограничените способности, познания и опит, разбира се."

Според Русинов подкастът ще заинтригува всеки, който се вълнува от процесите, които остават невидими. "Колебанията, вариантите, попаденията, изцепките, удоволствията, кахърите, подобренията, щетите, всички онези неща, които правят преводачеството индивидуална творческа дейност, а преводачът - автор, какъвто той е по смисъла на българското законодателство, макар че е налице склонност към омаловажаване на този факт."

Русинов иска да заостри вниманието и към други проблеми - малкото издателства и книжарници, които посочват имената на преводачите онлайн, спорното отношение, което някои имат към работата си. Не на последно място, липсата на специализирана критика. "Ние сме лишени от изпитливо око, което да ни помага да държим летвата високо и да я вдигаме още по-високо."

Сред темите, които Стефан иска да засегне в подкаста са и променливите роли на преводачите - например как те реагират и се съревновават с технологичните промени и механичния онлайн превод. "Както и как понякога преводачът съвместява ролите на скаут, агент и пиар, каква е смислеността на наградите в настоящия им вид, как се оползотворяват или злоупотребяват субсидиите, защо повечето професионалисти всъщност не се издържат с литературен превод, какви са ефектите и дефектите от хегемонията на английския език, защо понастоящем преводачите са преобладаващо жени."

Говори пекинският брат

Литературата, която вълнува Стефан, е често свързана със сложната история на Азия, а същевременно самият Китай рядко присъства в България отвъд новините за технологическите му иновации и авторитарното му правителство. Беше ли политическата рамка пречка в процеса на навлизане в езика и културата?

"Влязох без умствен багаж в тази сфера, понеже дълго време тънех в пълно невежество за политическата ситуация в Китай (и за политиката въобще)", казва Стефан.

Сега ситуацията е друга: той има рубрика за публицистични текстове от и за Китай в онлайн седмичника toest.bg. Политиката си проправя път в работата му и заради това, че създава известни автори, които не го заслужават по художествени причини. "Китайският политкоректен мейнстрийм е твърде плътен, ялов и скучен за човек като мен, който се вълнува повече от девиациите и странностите. Трябваше доста копаене, докато се добера до жилките, които си струват цялата занимавка."

Според него в литературата има значително повече свобода, отколкото във визуалните изкуства (сред известните опозиционни гласове е съвременният артист Ай Вей Вей), така че част от находките все пак успява да намери по време на магистратурата си по съвременна китайска литература в Централнокитайския педагогически университет в Ухан. Според Русинов китайската партийна политика, независимо от недостатъците си, не е напълно и осезаемо намесена в китайските език, култура, изкуства, образование и ежедневие. "Все пак не всичко се политизира, както изглежда от репортажите, които достигат до нас. Не всяко произведение на изкуството (трябва да) е акт на утвърждение или съпротива срещу политическото статукво. Правителството не е пълна репрезентация на държавата, както и много българи бихме казали."

"Бележка под линия" е в Spotify, Anchor, YouTube и Apple Podcasts. "Нашето литературно предаване" е в YouTube.

"Живи" от Ю Хуа е част от поредицата "Отвъд" на "Жанет 45". Скоро в превод на Русинов предстои и издаването на "Tъмна гора", втора част от издаваната от "Колибри" трилогия "Земното минало" на Лиу Цъсин. През пролетта излезе първата част - "Трите тела", отново в превод на Русинов.

Малцина могат да кажат, че имат професии, които мигновено пораждат още и още въпроси при споменаването им. Стефан Русинов е преводач от китайски език. Какво точно превежда? Благодарение на работата му в книжарниците вече присъства една от съвременните класики на страната - "Живи", роман на Ю Хуа от 1992 г., който намира над петнайсет милиона читатели по света и обхваща в сюжета си сложната политическа история на Китай през ХХ век. Преди това Русинов превежда и други ключови за тази част на света книги - "Изплези си езика" на Ма Дзиен, един нетипичен и детайлен поглед към Тибет, както и "Изтезание със санталово дърво" на Нобеловия лауреат Мо Йен.

Следва и въпросът как се е хванал да изучава език, който повечето хора дори не знаем как звучи? "Краткият отговор е безразсъдството и неосведомеността - те анулират нуждата от смелост, каквато не мисля, че притежавах по онова време, пък и сега", казва Русинов, който сега води магистърски курс по художествен превод от китайски език към Софийския университет. "Пълната ми неориентираност в края на гимназията се комбинира с повърхностния ми интерес към дзен и будизъм, вследствие на запленението ми по Селинджър. Дори не съзнавах, че едното е по-скоро японско, а другото - по-скоро индийско."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    xkz38522096 avatar :-|
    xkz38522096

    Поздравление!
    Пича е уникален преводач, а книгите, които е превел са умопомрачаващи.
    Трети ден след прочита на “Живи” и още ми в трудно да се съвзема...

  • 2
    bup01695920 avatar :-|
    bup01695920

    Ако сравните текстовете му с китайския оригинал и английския превод, веднага става ясно, кой текст е ползван за българския превод.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK