Моята епи(деми)чна година
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моята епи(деми)чна година

Shutterstock

Моята епи(деми)чна година

Година, пълна с предизвикателства, несигурност и ограничения. Четирима души, които ни помагат да видим реалността от различен ъгъл

3329 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


През 2020 г. се чувстваме като в нискобюджетен sci-fi филм, който оставя неприятен вкус при тези, които въобще имат вкусови усещания. Година, пълна с глобални предизвикателства, несигурност и ограничения, която обаче е особено щастлива за отделни хора.

Представяме ви четирима души, които ни помагат да видим реалността от различен ъгъл. Те с искрена усмивка могат да кажат, че през последните 12 месеца съдбата е била благосклонна към тях.

Източник: Личен архив

Кейт Хюстън - пандемична любовна история и нова работа мечта

Англичанката Кейт Хюстън, технически директор в интернет търсачката DuckDuckGo, разказва пред "Капитал" как съвсем неочаквано 2020 г. се оказва нейната щастлива, късметлийска година. "Смених работата си, заживях с партньора си и опознах Ирландия", казва Кейт. Изненадващ страничен ефект от отменените полети е, че вместо да обикаля света и да открива нови места, Кейт се сближава със своя приятел. Цялото свободно време, което иначе би употребила да кръстосва континенти и да сменя полети, сега прекарва в интензивно общуване със своя партньор, който е холандец. Преди пандемията Кейт пътешества толкова много, че даже има сайт, посветен на странстванията ѝ - WhereTheHellIsCate.com, там хората могат да се запишат, за да получават имейли от нея с любопитни подробности от различни точки по света, които обикаля.

И изведнъж животът ѝ рязко се променя. До този момент с приятеля ѝ се виждат рядко, защото той живее в Хамбург, Германия, а тя в Корк, Ирландия. "Нашата връзка е абсолютната пандемична любовна история" - срещнали са се през 2018 г. по време на събитие в Ню Йорк, на което Кейт Хюстън е водеща, а той изнасял лекция. Две години развитието на отношенията им се изразява в спорадични чатове, но идва тази особена 2020 г., когато и двамата, затворени по време на локдаун, прекарват все повече време в разговори. "Един ден осъзнах, че връзката ни се задълбочава, но така от разстояние нещата стават все по-странни, и му казах: "Я направо ела при мен." Той дойде и оттогава сме постоянно заедно", казва Кейт и допълва, че четири месеца по-късно те са по-щастливи от всякога.

Друго много щастливо за нея събитие е смяната на работата - през юни става технически директор в DuckDuckGo. "За мен промяната беше изключително позитивна, защото новата ми позиция и новите ми ангажименти са много по-близо до това, което ме интересува, и до кариерните ми цели", споделя Кейт. Според нея е важен и факторът, че е подложена на много по-малко стрес, отколкото в предишната си работа - "а това е много полезно, когато така или иначе целият свят е пламнал". В DuckDuckGo тази година пускат много подобрения за потребителите си като браузър по подразбиране за iOS14.

До този момент Кейт Хюстън е живяла в Канада, Австралия, САЩ, Великобритания, Китай, Колумбия, а през 2020 г. не може да отиде по-далеч от другия край на острова. "Имахме сериозен локдаун тук, в Ирландия - дълги периоди, през които не можехме да се отдалечим на повече от 5 км от дома си." Въпреки че живее в Ирландия от 2017 г., тя доскоро не познава почти нищо отвъд Корк. "Тази година това се промени, влюбих се в градините на Лис Ард и арт инсталацията на Джеймс Турел." Допада ѝ и плаването с лодка около островите близнаци Skellig. А напоследък с партньора ѝ прекарват все повече време в красивото селце Castlemartyr в Източен Корк.

Въпреки че изглежда сякаш е имала невероятна година, в един свой туит Кейт признава, че е положила немалко усилия, за да може да се чувства добре по време на този труден за всички период. Кейт се старае да остане свързана с приятелите си въпреки физическите разстояния, които ги делят. "На някои изпращам цветя, на други подаръчни кутии и различни ваучери по важни за тях поводи като нова работа или преместване" - според нея пандемията е превзела годината на хората и когато им се е случило важно житейско събитие, то сякаш е потъвало покрай информацията за вируса. Демонстрирайки жестове на внимание, тя показва, че тези важни моменти от живота на приятелите ѝ не са останали незабелязани за нея. Кейт Хюстън си дава сметка, че въпреки че тя има хубава работа, много хора хора изпитват финансови затруднения в момента, затова подкрепя дребния местен бизнес при всяка възможност. А към себе си отправя предизвикателства да изпробва нови хобита, да гледа филми, които не е гледала досега, и да разузнае нови маршрути за разходки. Смята за добра идея и източник на разнообразие да се абонира за всевъзможни неща: получава вкъщи кутии с чай, шоколади, дори чорапи с различни десени, така разбира, че съществуват дори кутии със селекция от сирена.

Именно благодарение на цялото това старание от нейна страна досегашните карантини за нея и приятеля ѝ са "уютни", надява се и следващите месеци да са такива.

Автор: Емануил Трейман

Мартин Кадинов и възходът на видеоигрите

Тази година всички говорят за "новата нормалност" и се опитват да се адаптират към дигиталния живот и онлайн срещите, но за Мартин Кадинов и останалите запалени като него по видеоигрите хора това е стандартният начин на общуване от години. Неговата естествена среда е дигиталната среда. Според него пандемията постави нов акцент върху видеоигрите като обществена тема - "миналата година Световната здравна организация беше класифицирала пристрастяването към видеоигри като заболяване, а тази година именно СЗО даде гейминга като пример за добър начин за справяне със стреса по време на физическата изолация".

Това ново отношение на света към гейминга превръща годината на Мартин Кадинов в особено успешна. След като е бил професионален състезател по Warcraft, a после дълго време е мениджър за Югоизточна Европа в една от водещите компании в електронните спортове и видеоигрите - Turtle Entertainment, в началото на 2020 г. той решава да започне свой собствен бизнес, естествено пак в сферата на гейминг индустрията, но с фокус върху рекламата и маркетинга. Заедно с румънския си съдружник Сорин Архире създават TDB play, без да очакват, че нещата ще се развият така шеметно - те не могат да смогнат да отговорят на всички запитвания за съвместно сътрудничество. Обяснението е просто - интересът към видеоигрите в световен план скача със седемнадесет процента, а приходът на гейминг индустрията тази година се очаква да е близо 170 милиарда долара. "Ежедневието на хората се промени, цялото изобилие от забавления за прекарване на свободното време беше редуцирано до книги, филми и видеоигри", казва Кадинов.

Сега, когато бяха вкарани принудително в дигитална комуникация, много хора осъзнаха, че геймърите не са асоциални, че те общуват интензивно, докато играят, и създават общности и общества с трайни приятелства. Мартин Кадинов дава за пример двете категории хора според Дженс Хилгърс - digital native и digital emigrant. Тези, които играят видеоигри, са определено в свои води в много бързо дигитализиращия се свят, те са native, или местни. Така внезапно тази година тийнейджърите, които всички овикват да не си губят времето пред компютъра в игрички, изведнъж станаха най-търсените членове на семейството, които могат да покажат на родители, баби и дядовци как да провеждат видеоразговори или как да си плащат сметките онлайн. Спешната дигитализция може би ще помогне на България да навакса 5-6 години, с които се движи назад, в отношението си спрямо видеоигрите и електронните спортове. "По време на дългогодишния си опит в Германия и по време на командировките се убедих, че в Югоизточна Европа хората подхождат много по-консервативно, отколкото в Западна Европа и САЩ, където игрите присъстват едва ли не във всяко домакинство и се играят от всякакви възрасти. Както има седмична селекция за филми и книги, така има и за видеоигри", казва Мартин Кадинов. Според него скептицизмът в България онагледява отношението на българите към всичко ново и непознато - "веднага се заклеймява с цинизъм, липсва любопитството на западноевропейците". Това не се отнася за всички, разбира се, носи се градската легенда за продавачка на гевреци в София, която си инсталирала покемон играта на телефона и ходела да продава там, където има "джим" и се събират по 500 играчи.

Нарастващият интерес по време на пандемията към видеоигрите има шанс да ни отвори очите за електронните спортове, в които има световни звезди от България. Иван Иванов (известен като Mind Control) например, който по цял свят е уважаван заради постиженията си на Dota 2 и играе в отбор, който би могъл да е еквивалентът на "Реал Мадрид" в гейминг средите.

Едно от успешните начинания, които карат Мартин Кадинов да се усмихва, когато прави ретроспекция на годината си, е гейминг маратонът, който организира това лято. Във фестивала участват едни от най-известните геймъри на видеоигри, които стриймват на живо пред публика от десетки хиляди последователи. "По време на този маратон останалият свят беше изненадан, че хората могат да се забавляват заедно и да общуват от разстояние - факт, който за нас е възможно най-естественото нещо." Забавлението обаче няма нужда да е само пред устройство, Мартин е горд със себе си, че тази година осъществява и първия си самостоятелен полет с парапланер - "преодолях страха си от височини". Много се радва, че с четиринадесетгодишния му син започват да намират общи видеоигри, които да са вълнуващи и за двамата.

Кадинов очаква с нетърпение 2021 г., когато планира неговата компания да започне да издава хартиено списание, посветено на видеоигрите. То ще бъде посветено на най-авторитетния журналист в сферата на гейминга Александър Бакалов-snake, който почина миналия месец.

Източник: Личен архив

Капитан Елена Пенева

"Това е моята силна година, станах капитан, отслабнах тринадесет килограма и придобихме ново списание от криейтив агенцията ни", с удоволствие прави ретроспекция Елена Пенева. На 14 март тази година тя трябва да е на борда на самолет за Йордания, което да е само началото на поредица пътешествия, но корона кризата осуетява плановете ѝ. Като много други българи точно на 14 март вместо в облаците тя е стабилно закотвена на Земята в условия на извънредно положение. Все пак, след като получава обратно парите за предплатените билети и екскурзии, тя изведнъж решава, че именно сега е моментът да ги инвестира в една своя стара мечта - да стане капитан.

"Рискът беше голям, очевидно се задаваше криза и хората пестяха, вместо да се хвърлят срещу неизвестното, а и самият курс беше с 60% капаро и без право на връщане на парите", обяснява Елена. Въпреки че е плавала неведнъж и два пъти на яхта, до този момент не е имала възможност да отдели толкова време и финансови ресурси да изкара курс за капитанска книжка. Сертификатът Day Skipper от Royal Yachting Association се придобива само в Гърция от Балканския полуостров и е признат по цял свят.

"Плаването не е точно активна почивка, а по-скоро сериозно физическо усилие, което обаче може да ви отведе на неочаквано красиви и недостъпни места", казва Елена Пенева, която се подготвя няколко месеца преди курса през юли. Тренира усърдно, включително и с вдигане на умерени тежести, за да може да се справи после без излишен стрес в екстремните ситуации. Стрес все пак има - като се започне от това дали PCR тестът им ще е отрицателен, за да могат въобще да ги пуснат да заминат, до това дали ще се справи с листовките и изпита. Но пък красотата на откритото море и плаването покрай остров Родос и Додеканезите след курса си заслужава. Вече като горда притежателка на капитанска "книжка" Елена се нарежда сред скромните около десет процента жени от нашата част на Европа, които имат подобен сертификат.

Тренирайки, за да е в добра форма, Елена Пенева решава, че ще е най-добре да си припомни умения от преди години, когато се е занимавала професионално със спорт, и изкарва и обучение за треньор в световна общност за здравословно хранене и начин на живот. "Неусетно, учейки и тренирайки, успях да отслабна с тринадесет килограма тази година, да увелича процента мускулна маса в тялото си и да си създам здравословни навици." Тя започва да води и групи като треньор в програмата, което я стимулира допълнително да не пропуска спорта си в определени дни. И в годината, в която покрай работата от вкъщи и ограничителните мерки много хора се оплакват от затлъстяване, всички в нейния отбор се хвалят със средно по седем свалени килограма.

Така описани, щастливите месеци на Елена Пенева изглеждат невероятно безоблачни, но всъщност тя минава през немалко инфарктни ситуации плюс постоянното притеснение за здравето на близките ѝ. Тя е управляващ партньор в Creative Energy Hub, където след началото на пандемията губят много от дългогодишните си клиенти: "Беше много трудно за екипа, дължахме много пари, на нас ни дължаха много пари, а в банката имахме стотинки." Лятото обаче задвижва бизнеса им в неочаквана посока и започват големи проекти, имат възможност да създадат кампании, с които се гордеят. Дори купуват и възраждат списанието Go Bio за здравословен и природосъобразен начин на живот. Опита си през 2020 г. Елена Пенева би обобщила така: "Опитвам се да работя въпреки обстоятелствата и съвсем съзнателно се старая да не седя и да се вайкам, а и съм ограничила новините до възможния минимум."

Източник: Basecamp

Антония Григорова, спортните постижения и бебето Леа

Разговарям с Антония Григорова веднага след като е тренирала ски бягане, теглейки количката с малката Леа в нея. Отложи интервюто ни с няколко часа, защото бързаше да се възползва от прясно натрупалия сняг на стадиона в Железница и от времето между двете кърмения. Антония е състезателка по ски бягане, участва в олимпийските игри във Ванкувър през 2010 г., в Сочи 2014, в Корея 2018 г. През 2017 г. постави рекорд като първата жена, пробягала маршрута Ком - Емине за пет дни и двадесет и три часа. Напоследък фокусът на спортистката е върху скайрънинга и ултрамаратоните. Въпреки че тази година не е печелила медали или поставяла рекорди, именно нея определя като особено щастлива, защото през лятото ражда второто си дете - момиченцето Леа.

"За разлика от предишното ми майчинство, когато само няколко месеца след като родих, вече бях на спортни лагери и в подготовка за международни състезания, този път мога да се радвам на бебето на спокойствие", споделя Антония. Тогава тя започва от шестия месец след раждането да участва в усилени тренировки за олимпиадата в Сочи. Това не означава, че сега не спортува (бебето ѝ е вече почти на пет месеца), напротив, всяка свободна минута е отдадена на спорт, но по начин, удобен за нея и Леа. "Този път не оставям бебето толкова на баби или на баща му, а я водя с мен, защото я кърмя." Купува специална бебешка количка за бягане и си прави тренировките с нея, тя е подходяща и за теглене със ски и колело. Заради пандемията от коронавирус световната ранглиста по скайрънинг е замразена - "имах невероятен късмет, защото това ми запази позицията в топ 20 от 2019 г. и не изпуснах никакви стартове заради раждането на дъщеря ми". Когато е сред първите двадесет най-добри състезатели, Антония има право на множество облекчения и привилегии: има финансово обезпечаване, безплатни стартови номера, организаторите поемат разходите по настаняването. Ако ранглистата не беше замразена, заради раждането и факта, че няма да участва, Антония щеше да е изпаднала в последните позиции. Някои спортове са решили този проблем, за да не ощетят жените по майчинство, такъв е случаят с Цветана Пиронкова, която получи Wild card, за да участва в лига, в която иначе не би била допусната. Но както в скайрънинга, така и в ски бягането няма подобни решения. Антония Григорова смята, че е истинска късметлийка поради факта, че пандемията съвпада с нейното майчинство.

"Така се случва, че заради COVID пандемията, успяваме да забавим темпото и цялото семейство да сме заедно вкъщи и да се насладим един на друг", споделя тя. Въпреки че не са спрели да спортуват и ходят по планински маршрути, този път го правят семейно, качествено различно преживяване според нея. По-големият ѝ син Натаниел, който вече е на десет години, учи онлайн от вкъщи - "това ми даде възможност да се наспивам, да не ставам рано, за да го карам до училище, същевременно успявам да му помагам с домашните, да прекараме време заедно и да видя кое му е интересно". А веднага след като приключи с уроците, го взима с нея за бягане и тренировки, Антония се шегува, че Натаниел е нейният пейсър, който ѝ помага да се подготвя за най-големите предизвикателства, той я вдъхновяваше и при трудните участъци по време на Ком - Емине. А тази година и момчето поставя собствените си лични рекорди: преминава успешно обиколката "Витоша 100" с колело и не само не се уморява, но след това излиза да играе навън.

"Много ми харесва тази година, шегувам се, че е тест за това колко хармонично е едно семейство", казва Антония Григорова. Единственото, от което се отказва през 2020-а, са няколко ски състезания по стръмни и сложни терени в четвъртия месец от бременността си, защото се притеснявала от падане. В момента постепенно влиза във форма за държавните първенства по ски бягане и ориентиране, които ще са в началото на 2021 г., както и за международното състезание по ски ориентиране в Естония. Антония Григорова очаква с нетърпение следващата година, но най-вече е благодарна, че тази година всички около нея са здрави - от деветдесетгодишния ѝ дядо до четиримесечната Леа.

През 2020 г. се чувстваме като в нискобюджетен sci-fi филм, който оставя неприятен вкус при тези, които въобще имат вкусови усещания. Година, пълна с глобални предизвикателства, несигурност и ограничения, която обаче е особено щастлива за отделни хора.

Представяме ви четирима души, които ни помагат да видим реалността от различен ъгъл. Те с искрена усмивка могат да кажат, че през последните 12 месеца съдбата е била благосклонна към тях.

Източник: Личен архив

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK