Димо Стоянов за "Приказката P.I.F."
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Димо Стоянов за "Приказката P.I.F."

Димо Стоянов за "Приказката P.I.F."

Откъс от предстоящата биографична книга за историята на P.I.F.

11411 прочитания

© Адриана Янкулова


Вокалистът на P.I.F. Димо Стоянов почина на 21 декември, след усложнения от COVID-19. В над 20-годишната си история P.I.F. се наложиха като една от водещите групи в българската музика, записаха пет албума и оставиха дълбока следа с песни като "Колело", "Приказка", "Невидимо дете", "Вали". Пътят им е дори по-дълъг, ако вземем и периода на Стоянов и китариста Иван Велков като част от варненската група Resemblance.

Във вълната от спомени, публикувани от музиканти и почитатели из социалните мрежи, Стоянов е често описван като всеотдаен в призванието си и безрезервно подкрепящ по-младите. По-рано тази година P.I.F. бяха и сред първите групи, които направиха онлайн концерти след навлизането на ограниченията. През 2020 г. Стоянов също така представи спектакъла си "Кой прибира сутрин звездите?", който може да бъде гледан и в момента. Последната му изява на живо датира от 27 ноември.

В месеците преди смъртта му в разгара си е била работата по първата биографична книга за историята на групата. Тя се очаква през 2021 г. и ще бъде издание на Scribens, които през 2019 г. представиха "книга, посветена на "Остава".

Роден съм на 16 юли 1975 г. в град Варна. Отраснал съм в Гръцката махала, малко зад хотел Черно море, на входа на Римските терми, съответно там съм си играл. Първият ми досег въобще с музиката е, когато като много малък свирех на цигулка. Май не съм имал достатъчен интерес към нея, защото не си спомням как е приключило цялото това нещо, но си спомням, че страшно много исках китара. Веднъж с баба ми, лека ѝ пръст, бяхме в Морската градина, и там имаше някаква панаирна игра. Тя ми каза, че ако успея да вкарам всички топчета в един кош, ще ми купи китара. Познайте какво! Успях и получих първата си китара - "Орфей", мисля, че струваше 84 лева, и съответно започнах да се мъча на нея.

***

Барабанистът Митко Семов много ни помогна да заминем за София. Той свири с много хора и за мен е единственият музикант в България освен Теодосий Спасов, който е на абсолютно световно ниво. Казваш Есбьорн Свенсон, Ян Гарбарек, Трилок Гурто, Рави Шанкар - за такова ниво става въпрос, S класа. Страшно голям човек в моите очи.

По онова време той беше говорил с Гальо, собственикът на Swingin' Hall, да свирим там. Той се съгласил, но бяхме първоначално на "проба" при Пепи, който сега държи Sofia Live Club.

Тогава той отваряше нов клуб в Студентски град, а след това - Backstage в мазето на Музикалния театър. Този в Студентски град работи общо два дни - на откриването и на следващия ден. Там свириха две банди - P.I.F. и група "Лора", които в момента живеят от 10 години в Ирландия.

Тогава бяхме нови банди, дошли от морето тук, в София. Свирихме пред петима човека - персонала и двама приятели. Нямаше никой, никой не ни знаеше, никой не ни беше чувал. Пепи обаче явно ни беше харесал и след концерта бил звъннал на Гальо по телефона с думите: "Гальо, тия са страшни!". Той отвърнал: "Да прибират нещата и да идват да ударят четвърта серия при нас". Пепи дойде и ни съобщи, че трябва да си съберем нещата и че ни чакат в Swingin' Hall! Уау!

Влязохме, поздравихме се, свириха Dirty Purchase, Митко Семов беше на ударните. После приключиха и изведнъж се оказа наш ред. Митко се обърна към нас и каза: "Почвате с Aeroplane". Няма никога да го забравя. "Второто парче ще е Jamiroquai - Deeper Underground, после праскаш два бийтълса. Аз ще съм долу, ще ви гледам и ще ти кажа какво да свирите".

Междувременно в Swing-a беше препълнено! Игла нямаше къде да пуснеш. Събота вечер, Dirty Purchase, велика свинщина. Ние се качихме, публиката беше готова, вече загряла. Само изсвирихме първия акорд и "уаааа" - всички закрещяха. Последната серия трябваше да е 30 минути, но ние свирихме един час. Свършихме - страшен фурор, много ни харесаха всички. Гальо ни хареса - най-важното, което ни интересуваше, беше той да ни хареса. Дойде при нас: "Тук ли живеете?" "Да." "На квартира?" "Да." "Колко ви струва квартирата?" "Еди-колко си." "Колко участия ще ви трябват на месец, за да си плащате квартирата?"

Така и така, набързо просто направи бързи сметки и ни каза:

"Добре, свирите всеки петък и събота тук, но как да ви обявя? Как се казвате?". "Resemblance." "Резем... как, как, как? Добре, може ли да го смените? Може ли нещо по-лесничко, бързо да се запомня, такова, бързичко?"

И ние вечерта с Пацо, тогавашния ни пианист, сядаме и мислим - какво да бъде, нещо кратко... Защо не "Пиф"? Какво означава всъщност... Сетихме се за списанието Pif. "Дай, ще му сложим по една точка, да не е като списанието". "Ми, хайде, хубаво". Бяхме чели списанието още от деца. Иначе чак сега разбирам, че всъщност в Англия да си piff - "you're so piff, mate" - е като cool - че си много як. Кръстихме се P.I.F.

***

След една силна вечер Иван измисля някакви акорди. Ние сме много зле, сутрин е, не сме спали от два дни, само сме пили и сме свирили Иван свиреше в кухнята, всички спяха - в апартамента бяхме целият Swingin' Hall и групата. Помня, че Божо си правеше палачинки с оцет и чесън! Болна работа.

Излязох на терасата, седнах, написах един текст и се върнах. Изпях им го: "Един човек ме спря веднъж, на уличка валеше дъжд / Той каза ми: Със мен ела"

Както го бях написал, така го изпях. Нямаше друго, не сме пипали парчето. Казах на Иван: "Изсвири го и го запомни". Целият ден с това се лигавихме, защото беше много смешно, много се смяхме. По време на саундчека в Swing-a вечерта вече сглобихме парчето. "Лора" бяха там, те свириха на другата сцена и казаха: "Пичове, това е хит!". "Да бе! Абсолютна смешка." "Вие сте ненормални, това е тотален хит!"

И бяха прави, песента "Колело" ни направи известни, ей така, на шега.

Вокалистът на P.I.F. Димо Стоянов почина на 21 декември, след усложнения от COVID-19. В над 20-годишната си история P.I.F. се наложиха като една от водещите групи в българската музика, записаха пет албума и оставиха дълбока следа с песни като "Колело", "Приказка", "Невидимо дете", "Вали". Пътят им е дори по-дълъг, ако вземем и периода на Стоянов и китариста Иван Велков като част от варненската група Resemblance.

Във вълната от спомени, публикувани от музиканти и почитатели из социалните мрежи, Стоянов е често описван като всеотдаен в призванието си и безрезервно подкрепящ по-младите. По-рано тази година P.I.F. бяха и сред първите групи, които направиха онлайн концерти след навлизането на ограниченията. През 2020 г. Стоянов също така представи спектакъла си "Кой прибира сутрин звездите?", който може да бъде гледан и в момента. Последната му изява на живо датира от 27 ноември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK