Димо Стоянов за "Приказката P.I.F."

Димо Стоянов за "Приказката P.I.F."

Откъс от предстоящата биографична книга за историята на P.I.F.

19941 прочитания

© Адриана Янкулова


Вокалистът на P.I.F. Димо Стоянов почина на 21 декември, след усложнения от COVID-19. В над 20-годишната си история P.I.F. се наложиха като една от водещите групи в българската музика, записаха пет албума и оставиха дълбока следа с песни като "Колело", "Приказка", "Невидимо дете", "Вали". Пътят им е дори по-дълъг, ако вземем и периода на Стоянов и китариста Иван Велков като част от варненската група Resemblance.

Във вълната от спомени, публикувани от музиканти и почитатели из социалните мрежи, Стоянов е често описван като всеотдаен в призванието си и безрезервно подкрепящ по-младите. По-рано тази година P.I.F. бяха и сред първите групи, които направиха онлайн концерти след навлизането на ограниченията. През 2020 г. Стоянов също така представи спектакъла си "Кой прибира сутрин звездите?", който може да бъде гледан и в момента. Последната му изява на живо датира от 27 ноември.

В месеците преди смъртта му в разгара си е била работата по първата биографична книга за историята на групата. Тя се очаква през 2021 г. и ще бъде издание на Scribens, които през 2019 г. представиха "книга, посветена на "Остава".

Роден съм на 16 юли 1975 г. в град Варна. Отраснал съм в Гръцката махала, малко зад хотел Черно море, на входа на Римските терми, съответно там съм си играл. Първият ми досег въобще с музиката е, когато като много малък свирех на цигулка. Май не съм имал достатъчен интерес към нея, защото не си спомням как е приключило цялото това нещо, но си спомням, че страшно много исках китара. Веднъж с баба ми, лека ѝ пръст, бяхме в Морската градина, и там имаше някаква панаирна игра. Тя ми каза, че ако успея да вкарам всички топчета в един кош, ще ми купи китара. Познайте какво! Успях и получих първата си китара - "Орфей", мисля, че струваше 84 лева, и съответно започнах да се мъча на нея.

***

Барабанистът Митко Семов много ни помогна да заминем за София. Той свири с много хора и за мен е единственият музикант в България освен Теодосий Спасов, който е на абсолютно световно ниво. Казваш Есбьорн Свенсон, Ян Гарбарек, Трилок Гурто, Рави Шанкар - за такова ниво става въпрос, S класа. Страшно голям човек в моите очи.

По онова време той беше говорил с Гальо, собственикът на Swingin' Hall, да свирим там. Той се съгласил, но бяхме първоначално на "проба" при Пепи, който сега държи Sofia Live Club.

Тогава той отваряше нов клуб в Студентски град, а след това - Backstage в мазето на Музикалния театър. Този в Студентски град работи общо два дни - на откриването и на следващия ден. Там свириха две банди - P.I.F. и група "Лора", които в момента живеят от 10 години в Ирландия.

Тогава бяхме нови банди, дошли от морето тук, в София. Свирихме пред петима човека - персонала и двама приятели. Нямаше никой, никой не ни знаеше, никой не ни беше чувал. Пепи обаче явно ни беше харесал и след концерта бил звъннал на Гальо по телефона с думите: "Гальо, тия са страшни!". Той отвърнал: "Да прибират нещата и да идват да ударят четвърта серия при нас". Пепи дойде и ни съобщи, че трябва да си съберем нещата и че ни чакат в Swingin' Hall! Уау!

Влязохме, поздравихме се, свириха Dirty Purchase, Митко Семов беше на ударните. После приключиха и изведнъж се оказа наш ред. Митко се обърна към нас и каза: "Почвате с Aeroplane". Няма никога да го забравя. "Второто парче ще е Jamiroquai - Deeper Underground, после праскаш два бийтълса. Аз ще съм долу, ще ви гледам и ще ти кажа какво да свирите".

Междувременно в Swing-a беше препълнено! Игла нямаше къде да пуснеш. Събота вечер, Dirty Purchase, велика свинщина. Ние се качихме, публиката беше готова, вече загряла. Само изсвирихме първия акорд и "уаааа" - всички закрещяха. Последната серия трябваше да е 30 минути, но ние свирихме един час. Свършихме - страшен фурор, много ни харесаха всички. Гальо ни хареса - най-важното, което ни интересуваше, беше той да ни хареса. Дойде при нас: "Тук ли живеете?" "Да." "На квартира?" "Да." "Колко ви струва квартирата?" "Еди-колко си." "Колко участия ще ви трябват на месец, за да си плащате квартирата?"

Така и така, набързо просто направи бързи сметки и ни каза:

"Добре, свирите всеки петък и събота тук, но как да ви обявя? Как се казвате?". "Resemblance." "Резем... как, как, как? Добре, може ли да го смените? Може ли нещо по-лесничко, бързо да се запомня, такова, бързичко?"

И ние вечерта с Пацо, тогавашния ни пианист, сядаме и мислим - какво да бъде, нещо кратко... Защо не "Пиф"? Какво означава всъщност... Сетихме се за списанието Pif. "Дай, ще му сложим по една точка, да не е като списанието". "Ми, хайде, хубаво". Бяхме чели списанието още от деца. Иначе чак сега разбирам, че всъщност в Англия да си piff - "you're so piff, mate" - е като cool - че си много як. Кръстихме се P.I.F.

***

След една силна вечер Иван измисля някакви акорди. Ние сме много зле, сутрин е, не сме спали от два дни, само сме пили и сме свирили Иван свиреше в кухнята, всички спяха - в апартамента бяхме целият Swingin' Hall и групата. Помня, че Божо си правеше палачинки с оцет и чесън! Болна работа.

Излязох на терасата, седнах, написах един текст и се върнах. Изпях им го: "Един човек ме спря веднъж, на уличка валеше дъжд / Той каза ми: Със мен ела"

Както го бях написал, така го изпях. Нямаше друго, не сме пипали парчето. Казах на Иван: "Изсвири го и го запомни". Целият ден с това се лигавихме, защото беше много смешно, много се смяхме. По време на саундчека в Swing-a вечерта вече сглобихме парчето. "Лора" бяха там, те свириха на другата сцена и казаха: "Пичове, това е хит!". "Да бе! Абсолютна смешка." "Вие сте ненормални, това е тотален хит!"

И бяха прави, песента "Колело" ни направи известни, ей така, на шега.

Вокалистът на P.I.F. Димо Стоянов почина на 21 декември, след усложнения от COVID-19. В над 20-годишната си история P.I.F. се наложиха като една от водещите групи в българската музика, записаха пет албума и оставиха дълбока следа с песни като "Колело", "Приказка", "Невидимо дете", "Вали". Пътят им е дори по-дълъг, ако вземем и периода на Стоянов и китариста Иван Велков като част от варненската група Resemblance.

Във вълната от спомени, публикувани от музиканти и почитатели из социалните мрежи, Стоянов е често описван като всеотдаен в призванието си и безрезервно подкрепящ по-младите. По-рано тази година P.I.F. бяха и сред първите групи, които направиха онлайн концерти след навлизането на ограниченията. През 2020 г. Стоянов също така представи спектакъла си "Кой прибира сутрин звездите?", който може да бъде гледан и в момента. Последната му изява на живо датира от 27 ноември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    gqp16145317211005619 avatar :-|
    Diana Frost

    Яжте благо жито, като сами сте си писали текстовете, да ви е сладко


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал