Капитал
Стефан Дечев е историк, чиито научни интереси са в областта на политическата култура, народната и популярната култура, историята на пола и сексуалността.
Преподава в Югозападния университет в Благоевград и в Софийския университет, референт е на множество международни форуми, сред които в университетите в Харвард, Бъркли, Колумбия, Тексас. Пише за "Свободна Европа" и "Маргиналия". Автор е на книгите "Политика, пол, култура. Статии и студии по нова българска история" и Who are Our Ancestors?: Race, Science and Politics in Bulgaria 1879 - 1912. Съставител и научен редактор на сборника "В търсене на българското: Мрежи на национална интимност XIX-XXI".
Преди седмици излезе неговата книга "Скритата история. Полемики" (изд. "Парадокс") - сборник статии, писани от позицията, че е необходима цялостна преоценка на българската историческа парадигма въпреки съпротивата на консервативното или по-скоро инертно националистическо статукво, отгледано най-вече в изолацията на "късния комунизъм".
Като какъв човек се определяте?
Труден и непримирим.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Човешките права.
Любимият ви момент от деня?
Сутринта. Тя е най-успешна, а и тогава надеждите за остатъка от деня са най-големи.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да не вървя по утъпканите пътища.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Не бих се справил добре със сигурност.
Как си почивате?
Слушам любимата си музика от всички възможни жанрове. Обичам и разговорите с приятели на маса.
Какво ви зарежда?
Добрите отзиви за нещо, публикувано от мен, на хора, чието мнение истински ценя.
Какво ви разсмива?
Понякога най-обикновени тъпизми. Повтарям си ги по цял ден и не мога да спра.
Какво ви натъжава?
Млади историци с остарели разбирания за история.
Какво ви вбесява?
Всичко онова, което прилича на решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция.
Личност, на която се възхищавате?
Тримата студенти историци - Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, за които пиша и в новата си книга "Скритата история". С разпространените от тях позиви през 1968 г. срещу агресията на армиите на Варшавския договор в Чехословакия те спасяват поне мъничко честта на България.
Кое свое качество харесвате най-много?
Работохолизма.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Отлагането на решаване на належащи битови въпроси. Обаждам се на майсторите с прекалено голямо закъснение.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да съм по-убедителен, когато твърдя пред колеги, че историческото ни познание трябва да се промени.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Получих козметика, рекламирана от един известен актьор, роден в испанския град Малага. Подарих книга.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Facebook, каталогът на Националната библиотека, търсачката на Google.
Къде бихте искали да живеете?
На брега на топло море с пясъчни брегове.
Коя е последната книга, която прочетохте?
Спомените на Яхия Кемал (1884-1958), турчин, роден в Скопие през 1884 г., от 1897 г. живее в Солун, после в Париж, а след 1912 г. в Истанбул. В Турция те излизат през 2008 г., а на български са преведени през 2013 г. Кемал е едновременно поет, писател, професор, дипломат и политик.
Най-интересното място, на което сте били?
За мен може би като резултат от професионално изкривяване - обожавам кампусите на университетите, в които съм бил по света (Бъркли, Харвард, Колумбия, Тексас, Комплутенсе Мадрид, Грац и др. ). Има нещо много зареждащо, когато влизаш и наблюдаваш младите хора, атмосферата, култа към познанието.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
Без колебание Макс Планк от 1949 г. "Новата научна истина не се налага с убеждаване на опонентите и отваряне на очите им за светлината, а по-скоро защото опонентите в края на краищата умират, но израства едно ново поколение, което е запознато с тази истина."
