20 въпроса: Стефан Дечев

Излезе сборника му "Скритата история. Полемики"

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Стефан Дечев е историк, чиито научни интереси са в областта на политическата култура, народната и популярната култура, историята на пола и сексуалността.

Преподава в Югозападния университет в Благоевград и в Софийския университет, референт е на множество международни форуми, сред които в университетите в Харвард, Бъркли, Колумбия, Тексас. Пише за "Свободна Европа" и "Маргиналия". Автор е на книгите "Политика, пол, култура. Статии и студии по нова българска история" и Who are Our Ancestors?: Race, Science and Politics in Bulgaria 1879 - 1912. Съставител и научен редактор на сборника "В търсене на българското: Мрежи на национална интимност XIX-XXI".

Преди седмици излезе неговата книга "Скритата история. Полемики" (изд. "Парадокс") - сборник статии, писани от позицията, че е необходима цялостна преоценка на българската историческа парадигма въпреки съпротивата на консервативното или по-скоро инертно националистическо статукво, отгледано най-вече в изолацията на "късния комунизъм".

Като какъв човек се определяте?

Труден и непримирим.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Човешките права.

Любимият ви момент от деня?

Сутринта. Тя е най-успешна, а и тогава надеждите за остатъка от деня са най-големи.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да не вървя по утъпканите пътища.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Не бих се справил добре със сигурност.

Как си почивате?

Слушам любимата си музика от всички възможни жанрове. Обичам и разговорите с приятели на маса.

Какво ви зарежда?

Добрите отзиви за нещо, публикувано от мен, на хора, чието мнение истински ценя.

Какво ви разсмива?

Понякога най-обикновени тъпизми. Повтарям си ги по цял ден и не мога да спра.

Какво ви натъжава?

Млади историци с остарели разбирания за история.

Какво ви вбесява?

Всичко онова, което прилича на решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция.

Личност, на която се възхищавате?

Тримата студенти историци - Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, за които пиша и в новата си книга "Скритата история". С разпространените от тях позиви през 1968 г. срещу агресията на армиите на Варшавския договор в Чехословакия те спасяват поне мъничко честта на България.

Кое свое качество харесвате най-много?

Работохолизма.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Отлагането на решаване на належащи битови въпроси. Обаждам се на майсторите с прекалено голямо закъснение.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да съм по-убедителен, когато твърдя пред колеги, че историческото ни познание трябва да се промени.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Получих козметика, рекламирана от един известен актьор, роден в испанския град Малага. Подарих книга.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Facebook, каталогът на Националната библиотека, търсачката на Google.

Къде бихте искали да живеете?

На брега на топло море с пясъчни брегове.

Коя е последната книга, която прочетохте?

Спомените на Яхия Кемал (1884-1958), турчин, роден в Скопие през 1884 г., от 1897 г. живее в Солун, после в Париж, а след 1912 г. в Истанбул. В Турция те излизат през 2008 г., а на български са преведени през 2013 г. Кемал е едновременно поет, писател, професор, дипломат и политик.

Най-интересното място, на което сте били?

За мен може би като резултат от професионално изкривяване - обожавам кампусите на университетите, в които съм бил по света (Бъркли, Харвард, Колумбия, Тексас, Комплутенсе Мадрид, Грац и др. ). Има нещо много зареждащо, когато влизаш и наблюдаваш младите хора, атмосферата, култа към познанието.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Без колебание Макс Планк от 1949 г. "Новата научна истина не се налага с убеждаване на опонентите и отваряне на очите им за светлината, а по-скоро защото опонентите в края на краищата умират, но израства едно ново поколение, което е запознато с тази истина."

Още от Капитал