Любимият ви момент от деня?

Харесвам малките часове на нощта, когато всички вече спят и мога да се концентрирам, за да приключа задачите си. Харесвам как понякога дъщеря ми идва в този откраднат час и стават хубави разговори.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да остана релевантна и полезна със знанията си. Да създам общност от група хора, попаднали случайно заедно в една аудитория. Да запаля искрата, а останалото да си го свършат сами студентите.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Изследвам как работи езикът, как можеш да правиш неща с думи и как да общуваме по-добре. Но ако кажа просто, че съм учителка, може би ще е по-лесно да разбере.

Как си почивате?

Прекарвам голяма част от времето си пред компютъра (особено с дистанционното обучение), така че почивката е да стана от стола и да правя нещо различно. Чистенето, подреждането, излизането по някаква работа помагат.

Какво ви зарежда?

Пътувания, контакт с природата, красиви интериори, летен концерт на Стефан Вълдобрев. Съобщение от студент, за да сподели, че съм оставила следа. Писмо от далечна страна, което отваря пространство за свързване. Разговор със стар приятел, с когото си помним историите. Среща с нов човек, с когото спонтанно намираме общи теми и идеи. Използвам мъжкия род генерично, разбира се.

Какво ви разсмива?

Карикатурите на Христо Комарницки.

Фотограф: Цветелина Белутова

Какво ви натъжава?

Простащината, бездарието и арогантността, които ни заливат и задушават отвсякъде. И това, че свикваме с тях.

Какво ви вбесява?

"Me first" като лична и национална философия. Безсмислените дебати, които водим около "джендъри", "традиционни семейства" и "национализми", докато се откъсваме от ценностите на онази Европа, за която доскоро мечтаехме: свобода, демокрация, върховенство на закона, права на човека, уважение към човешкото достойнство, равенство, солидарност, толерантност.

Личност, на която се възхищавате?

В момента Джасинда Ардърн (министър-председател на Нова Зеландия). Съчетава смелост и решителност с топлота и загриженост. Почти нулира заразата от COVID-19 в страната си. И постави благополучието на хората като приоритет на политиката си. Мечтая си някой ден има такъв лидер и тук.

Кое свое качество харесвате най-много?

Бързо забравям лошото. Лесно прощавам. Търся доброто у хората и ситуациите.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Със сигурност бих искала да съм по-дисциплинирана. И други грехове си имам, но ще ги оставя за себе си.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да владея магията на думите. Да обяснявам сложните неща ясно и просто. Да вдъхновявам, утешавам, сгрявам, обнадеждавам, да подкрепям и насърчавам.

Последният подарък, който подарихте/получихте?

За Коледа подарих дъска за месене на мъжа си (по негово желание). Той прави страхотен хляб. Получих агнешка кожа, за да ми напомня на зимния Берн: масички на открито, кожи по столовете, коледни светлинки. Приказно беше това последно пред-COVID пътуване. Сега обаче трябва да си правим приказката у дома.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Moodle/BigBlueButton (където в момента преподавам), Gmail (комбинация от работа и лична комуникация) и Facebook (място за следене на новини, споделяне на мисли, контакт с приятели и активизъм).

Къде бихте искали да живеете?

Бих искала да живея на различни места и да не се закотвям задълго никъде, но животът ми се стече различно. В Италия със сигурност бих поостанала (минавала съм за кратко и се чувствах прекрасно). И в Нова Зеландия не бих отказала (но никога не съм ходила). Живяла съм два пъти за година във Великобритания. Беше ми като втори дом, в който мечтаех да се върна. Брекзит обаче затвори тази врата. Това вече не е страната, която обичах.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Улица без име" на Капка Касабова, където видях отразено собственото си детство. Но истината е, че основно чета статии по текущи теми. Трудно намирам време за книги и трупам все повече непрочетени заглавия.

Най-интересното място, на което сте били?

Лондон, когато бях на 22, ме омагьоса и промени света ми. Връщала съм се многократно след това и всеки път ме изненадва и очарова. Артистичен, аристократичен, цветен, зелен, достолепен, футуристичен, еклектичен, космополитен, многоезичен и изключително гостоприемен към чужденците. Но най-важното на местата са очите, с които ги виждаш.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Нямам мото, но харесвам тази мисъл на Анаис Нин: "Не виждаме нещата такива, каквито са те; виждаме ги такива, каквито сме ние."