Владислав Христов (р. 1976, Шумен) е дългогодишен журналист, поет и фотограф, а специалният му интерес към хайку жанра стана причина за най-голямото му литературно отличие до момента - японската наградата Basho-an на името на хайку майстора Мацуо Башо и връчвана от посветения на него музей в Токио. В конкуренция с 1573 други автори Христов спечели със стиховете: "тих ветрец / поклаща се лешников цвят / нашия свят още го има".
Отличието идва близо десетилетие след дебютната му стихосбирка "Енсо", а ако искате да научите повече за историята и правилата на жанра, насреща е книгата на Христов "Основи на хайку" (издателство "Агата-А"). Последната му до момента стихосбирка "Писма до Лазар" излезе през 2019 г. от "Ерго". В момента Христов работи по книга с кратка проза, която се очаква по-късно тази година.
Като какъв човек се определяте?Умерено редуващ мисли и действия.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Човешката доброта.
Любимият ви момент от деня?
Следобед. При слънчево време дългите сенки на човешките фигури се докосват, без хората да подозират за това.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да си честен първо със себе си, изпълнено ли е това условие - няма как да не си честен и с читателите.
Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?
Бих му показал как се пуска китайски летящ фенер.
Как си почивате?
Децата са моята почивка.
Какво ви зарежда?
Детският смях, снимането, ароматът на борова гора, откраднати минути за четене на поезия, море със слабо вълнение, торта "Наполеон".
Какво ви разсмива?
Опитът на хората да изглеждат сериозни.
Какво ви натъжава?
Провалът на човешкия род.
Какво ви вбесява?
Бездушието и конформизма.
Личност, на която се възхищавате?
Свети Николай Велимирович.
Кое свое качество харесвате най-много?
Чистосърдечието.
А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Това, че често премълчавам.
Каква суперсила бихте искали да притежавате?
Да мога да прощавам.
Последният подарък, който направихте/получихте?
Подарих книга и получих книга.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Youtube, Facebook, електронната си поща.
Къде бихте искали да живеете?
Щом сме тук и сега, няма по-добро място и време от това.
Коя е последната книга, която прочетохте?
"Септември 1972" от Имре Оравец.
Най-интересното място, на което сте били?
Един безлюден плаж край Хага през късната есен.
Мото или цитат, близък до философията ви за живота?
"Върбата е зелена, цветята са червени. Цветята не са червени, нито върбата - зелена" - дзен фраза.
Владислав Христов (р. 1976, Шумен) е дългогодишен журналист, поет и фотограф, а специалният му интерес към хайку жанра стана причина за най-голямото му литературно отличие до момента - японската наградата Basho-an на името на хайку майстора Мацуо Башо и връчвана от посветения на него музей в Токио. В конкуренция с 1573 други автори Христов спечели със стиховете: "тих ветрец / поклаща се лешников цвят / нашия свят още го има".
Отличието идва близо десетилетие след дебютната му стихосбирка "Енсо", а ако искате да научите повече за историята и правилата на жанра, насреща е книгата на Христов "Основи на хайку" (издателство "Агата-А"). Последната му до момента стихосбирка "Писма до Лазар" излезе през 2019 г. от "Ерго". В момента Христов работи по книга с кратка проза, която се очаква по-късно тази година.
0 коментара