"Международните проекти все още са ми изключително важни, защото през годините са ми дали възможност да развивам моята естетика и начин на работа с артисти от целия свят", казва Каракашян, роден през 1995 г. в Пловдив, а след началото на пандемията поне временно e в София. Отдаден е на това да пренесе международния си опит в България и междувременно да се възползва от неутъпканите пътеки на местната сцена. Иска да развива по-демократични хореографски и обучителни процеси и така всички, замесени в процеса, да участват с творческите си идеи - концепция, която всъщност не е толкова приета в България.

"Тук рядко се работи колаборативно и все още се залага на йерархични модели, които по-често притъпяват, отколкото развиват новото поколение артисти, анализира Каракашян. Наблюдава се и сериозна липса на артистичен обмен и менторство в сферата на съвременния танц. Все още няма достатъчно възможности за млади хореографи да развиват авторската си практика." Той отличава по-опитни хореографи като Галина Борисова и Анна Пампулова, в които вижда подкрепа към идеите на новото поколение.

За него особено интересна е пресечната точка между танца и поп културата. "В България усещам разделение между елитарно и комерсиално изкуство, което е голяма пречка на сектора да се развие. В световен план танцът взаимодейства свободно с кино, мода, поп музика, архитектура, дизайн и технологии и това отваря нови възможности за иновация, видимост и финансиране. В България този интердисциплинарен потенциал предстои да бъде изследван."

На 20-21 февруари премиера в HRC Culinary Academy на бул. "Цар Борис III" 59 ще направи танцово-кулинарният му спектакъл "Кухня", създаден съвместно с режисьорката и драматуржка Антония Георгиева и сладкаря Александър Цеков - проектът им е експеримент в полето на т.нар. имърсив театър (от англ. immersive - "потапяне"), който позволява на публиката да съпреживее полярни ситуации на определена тема - в случая вълненията и перфекционизма в кухнята, които обикновено остават скрити за посетителите.

Репетиция преди премиерата на спектакъла "Кухня"

Автор : Габриела Илиева

Преглед на оригинала

Скоро се очакват нови прожекции на късометражния филм на Каракашян и Стефани Ханджийска "Поглед от ръба", сниман на 12 културно-исторически локации из България, а през пролетта двамата ще представят "84 разговора", представление, което ще коментира капитализма чрез средствата на съвременния танц.

Наред с хореографските си проекти Каракашян е и главен редактор на ЛГТБ сайта out.bg. За Коста основна цел е това да бъде място, на което да се говори с уважение и свобода за темите, които са близки до хората в този спектър. "В България все още се наблюдава преобладаващо негативен начин на отразяване на тези теми - както заради липса на знания, така и заради тривиално хомофобско говорене и в най-лошия случай - тенденциозна хомофобска пропаганда, която се уповава на псевдонаука и създаване на чувство за страх у хората."

Повече за работата на Коста Каракашян до момента на kostakarakashyan.com

Преглед на оригинала

Кърт Колев

музикант

Извънредните събития върнаха не само Коста Каракашян в България, но и Кърт (Калоян) Колев, 20-годишен студент по програмиране в САЩ. Той оползотворява последните месеци, като се отдава на дигиталното създаване на музика - нещо, от което се вълнува от ранните си тийн години. През януари стана факт дебютният му албум "Рамония", записан, продуциран и мастериран изцяло от него в стаята му. Резултатът са близо 34 минути, в които български текстове се смесват със семпли от реклами и стари диско плочи на "Балкантон", аудиоколаж, който звучи едновременно хаотичен в едни части и конкретен в други. "Преди правех музиката си само за себе си, но докато записвах, осъзнах, че имам какво да кажа и искам песните ми да бъдат чути."

Името идва от научнофантастичния разказ "Чудният смях в Рамония" на Светослав Минков, който представя абсурдистки свят, в който един ден се събужда "под щиковете на сурова диктатура". Кърт Колев описва Минков като "много пънк". "Бил е твърде странен, твърде рано в историята ни и е писал за каквото му падне. Албумът ми се занимава горе-долу със същите теми като разказа му, който ме вдъхнови - мистериозен вирус, съпротива срещу властта, страх от миналото, повторение на миналото."

За обложка той използва илюстрация на блок 56 в "Дианабад", където живее през детството си, и извисяващия се до него NV Tower. "Не е най-грозният стъклен небостъргач в София, но не мисля, че дава кой знае какво на хората." Контрастът между новото и старото строителство в района не е единствената референция към родното място - клипът към "Шлагер" е сниман в Музея на социалистическото изкуство в съседния "Изток".

Обложката на "Рамония"

Преглед на оригинала

"Обсесията ми с миналото ми се струва признак на стандартна интернет hauntology, или "призракология", ако може така да преведем този термин на Марк Фишър и Дерида. Много хора от моето поколение, отраснали в интернет, са носталгични за минало, което не са живели - оттам идват и интернет жанрове като vaporwave и future funk, които са основни вдъхновения за звука на албума." За него соцестетиката на видеата и препратките към този период в музиката са българският му прочит на тези тенденции. "Не бих живял през социализма, но ми харесва да си мисля за музиката, архитектурата и графичния дизайн през онова време. Има нещо примитивно и чисто в тях, една наивна вяра, че технологията е изумителна и трудът и дисциплината ще ни спасят. В албума се опитвам да избягам от съвремието, но и същевременно да преоткрия и преинача миналото - не съм живял по онова време, но всичко значимо от него вече си е и мое."

"Рамония" е особен случай, като се има предвид, че музикалният албум е като че ли изчезващо изкуство в България: често, преди той да се появи, българските изпълнителите с години издават поетапно песни, докато Колев атакува с цялостен проект от самото начало. "Нарочно реших да пусна албум вместо сингъл или EP - албумът като формат дава възможност за по-цялостно изразяване чрез траклиста, обложката, видеата и опаковката и ми се иска повече изпълнители в България да го приемат по-насериозно."

Колев вече има идеи за втори албум и е сигурен, че с него ще предложи коренно различен звук и естетика. "Има толкова много теми, за които не са писани песни на български, и съм много развълнуван да ги разчовъркам."

Албумът на Кърт Колев е на kurtkolev.bandcamp.com и в Spotify.

Надя Керанова

Автор : Косара Стефанова

Преглед на оригинала

Надя Керанова

актриса

"Важното е да концентрираш вниманието и енергията си в създаването на това, което искаш, казва Надя Керанова. Ако го направиш, останалото намира начин да се нареди." Като че ли при нея парчетата са се наредили. Тя е име, което все повече свързваме с някои от най-интересните заглавия на театралната сцена - "Портокалова кожа" на Петър Денчев (в театър "Възраждане"), "Същият ден" на Естефания Фадул и Стефан Иванов ("Сфумато"), "Апарт" на Илко Ганев (театър "Азарян"), онлайн спектакъла "Унизените. Беларус" на Явор Гърдев. Отскоро е и част от трупата на Плевенския драматично-куклен театър.

Като театрална актриса тя беше в интересното положение да е сред малкото, които могат да бъдат активно на сцена - след първото затваряне на фона на извънредното положение през март 2020 г., театрите продължиха да работят при намален капацитет, докато други форми на изкуство и забавление периодично спираха, започваха и пак спираха дейност. Какво беше усещането да е сред малкото, които могат да работят насред променящите се правила и мерки - породи ли това повече страх, отговорност, тежест? "Успях да дисциплинирам страха си", казва актрисата, родена в Търговище през 1992 г. "Дадох си сметка, че театърът всъщност помага на човек да се справи с всеки тип изолация, независимо от формата и причините за нейното налагане. Струва ми се, че тази му способност е и една от причините, които накараха зрителите да влязат отново в салона. Човек все още има нужда да общува с другия."

В "Същият ден"

Автор : Яна Лозева

Преглед на оригинала

След първия локдаун тя чувства, че действително е имало нещо ново и непознато в контакта с публиката - напрежението е във въздуха, а ако се чуе кашлица в залата, то е още по-осезаемо. Наполовина празният салон може да изглежда малко плашещ. "На някои места слагат на седалките от тези двуцветни ленти, които се използват да се ограничи преминаването през определено пространство - обикновено сме свикнали да ги асоциираме с опасност. Срещу теб стоят хора с маски, на разстояние един от друг, не можеш да видиш лица, не можеш да разпознаеш реакции." С времето Керанова е усетила, че тази преграда е преодолима. "Ако ползваме театралната терминология, можем да гледаме на нея като на "пречещо обстоятелство", което всъщност помага да обострим сетивата си и да пренесем общуването на друго равнище. Желанието за общо живеене в този миг присъства и то е достатъчно, за да се случи театралният акт."

Казва, че подхожда към всяка роля с ентусиазъм, но все пак оценява най-много, когато един образ предложи поле за изследване. "То не се случва само в рамките на образа, който градиш като актьор, а в целия процес, в репетициите, в самото представление. Дори когато един спектакъл спре да се играе, изследването продължава. Въпросите вече живеят в теб. И това е най-хубавото. Търсенето не спира. Именно то е важно. Всяка посока е интересна, когато се отнася до нещо по-голямо, което отива отвъд собствения ти хоризонт."

Предлага ли българският театър и артистична среда достатъчно възможности за израстване? Надя отговаря с въпрос: "Кой представя българския театър, за да се обърна към него? Министерството на културата ли? Нaционален фонд "Култура"? Не сме ли всъщност ние лицето на този български театър? Мисля, че театърът и изкуството изобщо предлага възможност да пораснеш като човек. Не то трябва да се грижи за нас, а ние за него."

Филмът "Житие" на Георги Стоянов с участието на Надя Керанова ще има премиера на предстоящия "София филм фест". През май Керанова ще участва в спектакъла "Чудото на св. Георги" с режисьор Никола Завишич.

Преглед на оригинала

Габриела Манова

поетеса

През есента на миналата година Габриела Манова издаде дебютната си книга с поезия "Навици", редактирана от Иван Ланджев и резултат от голямата награда на националния конкурс за младежка поезия "Веселин Ханчев". В текстовете на Манова, родена през 1995 г. в София, често личат равносметки, анализ на порастването като човек и изграждането на характер, моментите в живота, когато "идва милостта, а после смисълът".

"Реших, че е най-логично да включа стихотворенията, които харесвам най-много. Не знам дали е best of на текстовете досега, със сигурност е best of so far. Като се замисля, Worst of би било чудесно заглавие на сборник с поезия. А има и нещо друго, което ми се струва важно: тъй като това е дебютна книга, за мен е естествено в нея да влязат стихотворения от всички периоди, нещо като знак на уважение към изминатия път."

Манова е и част от вълната от млади поети, които през последната година също имаха дебютни книги: Наталия Иванова, Александър Габровски, Лилия Йовнова, Христина Мирчева. Тя е също така представител на поколение, което винаги е живяло със социалните мрежи, а развитието като автор също преминава през онлайн средата. За нея въпреки някои от токсичните черти на социалните мрежи онлайн изразяването не е непременно обвързано с търсене на внимание. През годините воденето на блог е било ключово за развитието ѝ, тъй като едновременно предлага свободна платформа за опити, грешки и открития и не е видим за всички. "Прямотата на този тип платформа ми липсва. За мен блогът е единствената форма на онлайн споделяне, от която не се отказвам, тефтер със записки, който ти е винаги подръка и е достъпен за другите, но не предполага обратна връзка и затова е по-естествен."

Преглед на оригинала

През следващите години е възможно да я асоциираме все повече като преводач от английски. "В тази стихосбирка обговорих 20-те си години, за втората трябва поне да вляза в следващото десетилетие. Преводът живо ме вълнува. Радвам се, че има нещо, което ми е толкова любопитно, и се надявам да задържа това усещане. Май това ще ми стигне за близкото бъдеще", казва Манова, която следва в магистърската програма по превод в Софийския университет.

"Мисля си, че сме в непрестанен диалог с влиянията си - неизбежно е. За мен четенето и слушането на музика са толкова необходими, че не виждам как бих могла да се дистанцирам от тях. Ще ми се да пиша със собствения си глас, каквото и да означава това - обикновено все пак усещам дали съм аз, или трябва да идвам на себе си."

"Навици" е в книжарниците от "Жанет 45".

Преглед на оригинала

Трендафила Трендафилова

художничка

Работите на Трендафила Трендафилова изглеждат като части от специфичен свят, а често основен персонаж в ситуациите е самата тя. "Намирам за важно да премина през собствения си образ преди да започна да рисувам други хора. Под това преминаване имам предвид осмисляне, преживяване и разбиране за собственото ми аз, откриването ми", казва Трендафилова, родена през 1989 г. във Варна и с няколко самостоятелни изложби зад гърба си. Последната беше в софийската галерия "Нюанс" в края на миналата година и представи почерка ѝ в нова степен на завършеност. "Много често автопортретите ми се променят, оставям този процес с приликата да се развива самостоятелно, а всъщност това е именно осъществяването на връзката с душевното ми състояние, което е променливо."

Вълнува се от самоусъвършенстването и психофизиката (взаимоотношенията между физическите стимули, реакции и възприятия), изучаване на митологични същества, древни науки и култури, като елементи от тези интереси намират място в работите ѝ. "Съвременният свят за момента не го следя. След време бих искала да съчетая проблемите на модерното със знания за древното и забравеното."

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

През последните няколко години тя записва и песни под различни псевдоними, а през тази ще уравновеси визуалните и музикалните търсения. "За мен звуците предхождат цветовете, винаги една картина първо я усещам като мелодия. Често правя музика паралелно с картината, която съм започнала. От съвсем скоро се появи акустично пиано у дома. Вече имам две песни, създадени на него, и в момента работя над електронните им версии."

Тази година тя се надява да представи няколко от песните с придружаващи видеа - видеоформатът също е нещо, към което иска да се фокусира. "Балансът между това да съм майка, художничка и музикантка е огромно предизвикателство. Тази година истински осъзнах, че искам да творя и в музиката толкова сериозно колкото и в рисуването - да видим възможно ли е..."

Трендафилова е част от предстоящата сборна изложба "Автопортрети в женски род" в галерия "Стубел" заедно с Алла Георгиева, Анжела Терзиева, Велислава Гечева, Гергана Табакова, Елена Калудова, Калия Калъчева, Мариана Маринова, Мими Добрева, Петя Денева, Харита Асумани и Юлиана Текова. Повече за работата ѝ на www.trendafila.art

Преглед на оригинала

Жоро Пеев (Jawpains)

режисьор

Жоро Пеев е режисьор на голяма част от видеата в българската музика, които намериха отзвук през последните няколко години - той е неотлъчно до Мила Робърт, включително в по-концептуалните ѝ изпълнения на живо, "негови" са и All the Guys на Рут Колева, "Пожар" и "Не сега" на Прея, "Искам още" на Тино, Like a Fool на Боян Левчев, "Друга планета" и "Култ към личността" на Devitza, "Напред" на Дивна. Така за кратко време естетиката на Пеев стигна до милиони.

Създаването на видеоклипове върви и със завои към съвременното изкуство и фотографията - през 2019 г. е част от годишната изложба на Гьоте-институт и Credo Bonum "Арт старт: Млади художници, които да следим". 26-годишният Пеев е и чест гост на събитията на платформа за съвременна култура Urbanites. Той има конкретно обяснение защо е толкова фокусиран върху музикалните видеа. Творческата свобода е на различно ниво, a в момента работата му с Мила Робърт продължава в поредица от акустични видеа, които ще излизат поетапно през 2021 г. "Форматът позволява използването на всякакви изразни средства. На пиедестал са иновативното мислене и свежите идеи. Това много ме вдъхновява."

Кадър от "Искам още" на Тино

Преглед на оригинала

Въпреки че клиповете ще бъдат акцент в работата на Пеев и в близко бъдеще, в момента той работи по сценарий за късометражен филм.

За него има осезаемо ново поколение във визуалните изкуства в България и той забелязва новия приток на идеи не само там. Причината е, че вече процесът по наваксване с някои тенденции е завършен. "Според мен това се дължи на факта, че хората от моето поколение порастват и го правят някак си заедно с целия свят. Закърмени сме с изрази от типа "В България нищо не става", "Не може да се мерим с останалия свят" и т.н. Мисля, че вече сме започнали да позабравяме този народен песимизъм и негативни вярвания, които сме наследили от предните поколения."

Повече за работата на Пеев на www.jawpains.com