Константин Марков, един от последните оловни войници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Константин Марков, един от последните оловни войници

Завръщането на "Тангра" през 2002 г.

Константин Марков, един от последните оловни войници

С басиста, композитор и основател на "Тангра" Константин Марков си отива и част от бунтарския ни дух

Светослав Тодоров
3060 прочитания

Завръщането на "Тангра" през 2002 г.

© Асен Тонев


"Огромна загуба за българската музика". Това са думите, които най-често се срещаха, след като на 15 март след усложнения от COVID-19 на 71-годишна възраст почина Константин Марков, основател на "Тангра", една от групите, които намират отдадени слушатели независимо от смяната на поколенията. Размерите на загубата са трудни за описване, защото става въпрос за композитор с над половин век присъствие в културния пейзаж на България, чиято музика говори нещо на всеки.

Бъди какъвто си

Професионалният и житейски път на Константин Марков е толкова богат, че на неговия фон могат да се проследят и много други обществени и политически процеси.

Роден през 1949 г. в София, той се качва на сцената, още когато музикалният стандарт е изпълнител с оркестър зад него. Започва като басист на Емил Димитров и Лили Иванова в края на 60-те години, но също така участва в "Бъндараците", една от първите рок групи у нас, пробила си път точно когато Пражката пролет носи поредна вълна на консерватизъм към западната музика. Марков създава "Тангра" през 1976 г. През групата минават множество вокалисти и музиканти, но за слушателите те са най-добре разпознаваеми в два периода. Като мелодична рок група в самото начало на 80-те с Цветан (Чочо) Владовски (1956 - 2006), с когото записват песни като "Нашият град" и "Любовта, без която не можем", и в средата на десетилетието, когато придобиват контракултурна значимост, абсорбират ню уейв естетиката и със Стенли (Станислав Сланев) създават "Оловният войник", "Жулиета", "Бъди какъвто си".

Важна част става и кийбордистът Дани Ганчев, който впоследствие прави паралелна кариера в Словения и Белгия. "Косьо умееше да създава атмосфера и да сближава хората. Умееше да намира и прилага силните страни на всеки", спомня си Гaнчев, а повече за ключовите моменти от историята на групата може да прочетете тук. "Имаше пълно единомислие, не беше нужно да си обясняваме нещата, бяхме едно цяло."

Марков често си обяснява успеха на песните с това, че те носят послания, важни за младите по онова време. Това бързо създава чувство на общност отвъд канона. "Ние много държахме на текстовете си. Мисля, че в това беше силата на "Тангра" - носехме със себе си едно послание. И имахме какво да кажем на хората. Нашите концерти бяха много по-интересни, отколкото плочата", казва Марков през 2010 г. за музикалния сайт We Rock."

Направеното от "Тангра" през 80-те директно вдъхновява следващото поколение групи. "Когато бях на 18 години, ги видях в Лятното кино на Казанлък, онемях, не можех да повярвам, че това се случва в България. Изглеждаха и звучаха брутално различно от всичко останало тогава. Изведнъж мечтата ми беше да се запозная с някой от тях", казва пред "Капитал" Георги Георгиев, китарист на "Остава", които записват кавър на "Бъди какъвто си" през 2005 г. "Те бяха истински новатори в поп и рок музиката, а и е забележително, че Марков остави следа и с двете фази на "Тангра". Песни като "Оловният войник" и "Черно-бяла снимка" въобще не се усещат остарели."

Така стоят нещата

"Залите бяха пълни, хората пътуваха заради нас, фенове ни следваха навсякъде със същите като нашите дрехи. Ние бяхме първите в България, които прокараха новата вълна с дрехи и прически, най-вече музика. Даже когато се разхождахме в градовете преди концерт с дълги палта до земята, хората влизаха от интерес да видят какви са тези, след това мълвата тръгваше, те оставаха много доволни и салоните се пръскаха", спомня си Стенли в интервю за "Капитал" от 2010 г.

Енергията през първата половина на 80-те прелива в умора и напрежение през втората. "Поомръзнахме си след интензивния концертен живот, когато живеехме повече петимата, отколкото някой със семейството си. През 1986 г. пристигна договор за работа по заведения в скандинавските страни и другите се навиха да отидат там, защото тук вече им беше омръзнало. Аз отказах да замина и няколко месеца по-късно групата се разби. Знаех, че щом отношенията ни тук не са добри, навън ще се влошат повече." Впоследствие Стенли пее с групата "Спринт" в Русия, а ентусиазиран от новините за падането на тоталитарния режим, се връща в България и започва соло кариера. В интервюта Марков посочва и други причини - изискванията на "Концертна дирекция" за 250 концерта годишно и система, в която обикновено музикантите са последните, до които стигат средства.

След разпадането на групата, през 1992 г., Марков и Кирил Маричков от "Щурците" създават радио "Тангра", една от първите музикални радиостанции, посветена изцяло на рока след промените от 1989 г. Радиото става повод и за някои от първите концерти на западни изпълнители в България. Междувременно Марков се отдава на по-техническата част от музиката и работи в студиа в Париж и Лондон. "Тангра" се събират през 2002 и 2016 г.

"Няколко поколения българи са израснали и са възпитани с песните на "Тангра" в дух на свободолюбие и непримиримост. Косьо и безбройните му живи и вече починали приятели бяха част от този бунтарски дух, който съхрани страната и вдъхна оптимизъм за по-добър живот - преди и сега", написа от неговия профил във фейсбук съпругата му Лора, която е родена в САЩ.

До последен дъх

Въпреки че за "Тангра" често се говори с носталгия и в минало време, групата всъщност съществува в нов състав след краткотрайното събиране през 2016 г. със Стенли.

"Почитател съм на "Тангра" от 12-годишен, когато за първи път бях на техен концерт в София. Преди три години, когато Косьо ми предложи да стана новия певец на "Тангра", не се замислих и за миг", казва пред "Капитал" Борислав Мудолов, познат още като Боби Косатката, сегашният фронтмен на "Тангра". Новият състав, в който са също двама от основателите на Gravity Co., веднага започва репетиции и събиране на идеи за албум. Излизат няколко песни, но пандемията спира плановете за турне, включително концерт в зала 1 на НДК. Борислав, подобно на други близки на Марков хора, си го спомня като безкомпромисен лидер.

"Косьо беше двигател и сърце, вдъхновител и мениджър на групата едновременно. Но най-важното - той беше приятел и мечтател, страхотен човек, с неизчерпаема енергия, младежки дух, поглед в бъдещето с неспирни планове и непрекъснат източник на идеи", добавя Борислав, който е гласът и на групата Der Hunds. "До последно работихме върху нови песни и част от тях останаха незавършени. Съкрушени сме от загубата му."

* Заглавието е вдъхновено от реакцията на режисьора Теодор Ушев след смъртта на Марков: "За един от последните оловни войници в тая територия - поклон и огромно благодаря за вдъхновението и смисъла. До последен дъх."

Сборните албуми "Антология 1" и "Антология 2" са онлайн в Spotify.

На същата дата загубихме още две личности с принос към българската култура - фотожурналиста и съосновател на сайта "Въпреки" Стефан Джамбазов и журналиста, преводач от френски и дългогодишен зам. главен редактор на вестник "Култура" Христо Буцев. На 17 март, след усложнения от COVID-19, почина поетът и художник Борис Роканов.

"Огромна загуба за българската музика". Това са думите, които най-често се срещаха, след като на 15 март след усложнения от COVID-19 на 71-годишна възраст почина Константин Марков, основател на "Тангра", една от групите, които намират отдадени слушатели независимо от смяната на поколенията. Размерите на загубата са трудни за описване, защото става въпрос за композитор с над половин век присъствие в културния пейзаж на България, чиято музика говори нещо на всеки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.