In memoriam: Адам Загаевски - поетът, който живя в проза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

In memoriam: Адам Загаевски - поетът, който живя в проза

In memoriam: Адам Загаевски - поетът, който живя в проза

Големият полски поет, писател, есеист и преводач документира в творчеството си политическите трусове и поколенческите кризи

Светослав Тодоров
2755 прочитания

© Krysztof Dubiel


Полският поет Адам Загаевски (1945 - 2021) почина на Световния ден на поезията - 21 март. Той оставя творческо наследство, което му отрежда място сред най-уважаваните личности в литературата на Източна Европа и го поставя до Нобеловите лауреати Чеслав Милош и Вислава Шимборска.

Роден е през 1945 г. в Лвов, днешна Украйна, но след Втората световна война семейството му е изселено в Гливице. След завършването на гимназия той се отправя към Краков, града, с който животът му е най-свързан. Завършва психология и философия, но 60-те години го водят към студентските бунтове и литературата - тогава той започва да пише протестни стихове. През 1968 г. става част от литературния кръг Teraz, който критикува пропагандата на тоталитарния режим, наложения социалистически реализъм в изкуството, антисемитските настроения на властта. Стаената енергия в края на десетилетието се разгръща напълно през 70-те години. Авторите тогава поставят началото на полската нова вълна в поезия. Първата книга с поезия на Загаевски излиза през 1972 г., а три години по-късно и дебютният му роман.

През 1980-1981 г. живее в Западен Берлин, през 1982 г. заминава за Париж. През 80-те прозата, поезията и есетата му намират все повече международни читатели. Сред близките до Загаевски интелектуалци в Париж e роденият в България и реализирал се във Франция философ Цветан Тодоров (1939 - 2017). Между 1988 и 2006 г. преподава в Хюстън, САЩ, а впоследствие и в Чикаго. Публикуваната в New Yorker поема "Опитай да възпееш осакатения свят" е реакция след терористичните атентати на 11 септември 2001 г. и се превръща в един от най-известните му текстове. Загаевски остава отдаден на писането до последно: през 2014 г. излиза стихосбирката Asymetria, а през 2017 г. есеистичната A Slight Exaggeration.

На български Загаевски е познат най-вече с антологията "Невидима ръка", в книжарниците от специализираното изцяло в поезията издателство "ДА", в превод и селекция на Силвия Борисова.

Адам Загаевски определя поезията на първо място като възхвала на света. "Срещу популизма има различни методи за борба - във всяка страна съществува интелектуален елит. Популистите обичат да се подиграват на този елит и казват, че това са мошеници, заели нечие чуждо място - но елитът е тази група хора, която защитава истината, казва Загаевски по време на гостуването си в България през 2016 г., когато е гост на Софийския международен литературен фестивал. Макар че сега самото понятие за истина е заплашено - Тръмп лъжеше безогледно стотици пъти, но нищо не му се случи." В силно католическата Полша Загаевски заема и по-рискова позиция по отношение на вярата си. "Не бих казал, че съм атеист, което не означава, че съм свързан с която и да било църква."

От позицията на по-зрялата си възраст той преосмисля идеализма от младостта си. "За себе си и приятелите си мога да кажа, че дълго време живеехме в някаква илюзия, че светът бавно се превръща в едно по-добро място и че някои престъпления принадлежат изцяло на миналото", казва Загаевски пред сайта "Аз чета" по време на гостуването си у нас. "Не че някога сме живели в рай, но имахме усещането, че престъпленията, страхът и ужасът, глупостта бавно, но сигурно изчезват. Знаете ли, ако живеете с отворени очи, ще видите, че това изобщо не е вярно. Човечеството е такова, каквото винаги е било - най-доброто и най-лошото. Съществува някак си едновременно между двете крайности."

Загаевски казва, че се страхува съвременният човек да не изгуби търсенето на красотата и магията, но същевременно знае, че те не са задължително животоспасяващи. "Мисля, че красотата не може да помогне, когато човек е отчаян, когато е в тежко положение, но има такива моменти, които са изпълнени с красота - природата, музеите, четенето, и това е нещо като противопоставяне на ужасите", казва Загаевски пред сайта "Свободно поетическо общество". "Поезията е момент на някакъв екстаз, на някакъв вид просветление, това важи за изкуството като цяло, но това няма нищо общо нито с ужаса, нито със страха, просто това са два различни вида съществуване."

"Промяна"

От месеци не съм написал

нито един стих.

Живях покорно, четях вестници,

мислех за тайната на властта

и защо сме послушни.

Гледах залезите на слънцето

(пурпурни, изпълнени с безпокойство),

слушах как глъхнат гласовете на птиците

и как мълчи нощта.

Виждах слънчогледите, обронили

глави по сумрак - сякаш тромав палач

крачеше през градините.

По парапета се трупаше

сладкият прах на септември, а гущерите

се криеха в цепнатините.

Ходех на дълги разходки,

само за едно зажаднял:

за светкавица,

за промяна,

за тебе.

Полският поет Адам Загаевски (1945 - 2021) почина на Световния ден на поезията - 21 март. Той оставя творческо наследство, което му отрежда място сред най-уважаваните личности в литературата на Източна Европа и го поставя до Нобеловите лауреати Чеслав Милош и Вислава Шимборска.

Роден е през 1945 г. в Лвов, днешна Украйна, но след Втората световна война семейството му е изселено в Гливице. След завършването на гимназия той се отправя към Краков, града, с който животът му е най-свързан. Завършва психология и философия, но 60-те години го водят към студентските бунтове и литературата - тогава той започва да пише протестни стихове. През 1968 г. става част от литературния кръг Teraz, който критикува пропагандата на тоталитарния режим, наложения социалистически реализъм в изкуството, антисемитските настроения на властта. Стаената енергия в края на десетилетието се разгръща напълно през 70-те години. Авторите тогава поставят началото на полската нова вълна в поезия. Първата книга с поезия на Загаевски излиза през 1972 г., а три години по-късно и дебютният му роман.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.