20 въпроса: Албена Шкодрова

20 въпроса: Албена Шкодрова

4140 прочитания

Ако Албена Шкодрова би била предмет, то това би бил мощен звезден телескоп. Като дъщеря на българския астроном проф. Владимир Шкодров Албена гледа към Космоса без страх, но взорът ѝ е по-често фокусиран върху готварските тефтери на майките ни от времето на комунизма. Интересът на Албена е храненето, там тя търси ключа към обществените и междучовешките отношения. Това я подтиква да напише "Соц гурме" - една от десетте най-продавани книги на 2014 - 2015 г.

Албена е завършила българска и славянска филология и международни отношения в Софийския университет, специализирала е политика и икономика на Европейския съюз в Лондонското училище по икономика и има докторска титла по история от Брюкселския свободен университет и Льовенския католически университет. Филология, икономика и история са само малка част от темите, които вълнуват Албена.

Еднакво вероятно е да я намерите да бере ягоди в градината на градския кооператив в Льовен (град в Белгия, дом на най-стария университет в Европа) със съпруга си, фламандския режисьор Лоде Десмет, и трите им деца - Яна, Елена-Ми и Артюр, и да разлиства архаични готварски книги в библиотеката, откъдето черпи вдъхновение за следващия си изследователски проект.

Като какъв човек се определяте?

Безпокоен, палещ се, неловък, копнеещ за всичко отдалечено.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Започвам все повече да възприемам като прост човешки дълг това да изразяваме мислите си и да не се предаваме на усещането, че мнението ни няма значение за никого.

С това изобщо не искам да кажа, че трябва да казваме или показваме непрекъснато и всичко, което ни мине през ум. Точно обратното. Понеже да изразяваме идеите си е най-доброто ни средство да въздействаме на средата около себе си, то е и голяма отговорност. Колкото по-обмислено го правим, толкова по-добре.

Като изразяваме идеи, определяме поне донякъде начина, по който се свързваме със света. С хората около нас. Нищо повече или по-малко от това.

Любимият ви момент от деня?

Зазоряване.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Изисква търпение, каквото не притежавам. Вече стотици пъти съм удряла дъното и съм се отказвала от нея. Понеже ми е познато, съм се научила да си съскам през зъби: стой мирна до утре сутрин!

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Опитвам се да разбера историята чрез нещата, които хората правят всеки ден. Чрез едно ресторантско меню или една мечта да разплета една цяла епоха. Търся големи истории в дребни неща.

Как си почивате?

Като не правя план. Но с две неизраснали деца това е голям лукс.

Какво ви зарежда?

Чешитите сред нас, тръгването на път, движението, дълги слънчеви дни и белите пространства: различните tabulae rasae, които животът тук-там отваря и ти позволява да се посветиш на дребно демиургстване.

Какво ви разсмива?

Синът ми: притеснителен, но роден актьор, който у дома с бликаща фантазия и неуморно влиза в роли, за да забавлява себе си и околните. Но като цяло напоследък ми липсва веселие, не ми достига хумор. В Белгия ми липсват българските истории с техните забавни контрасти и крайности.

Какво ви натъжава?

Изтичането на времето.

Какво ви вбесява?

Изтичането на времето. Някой или нещо да ми го източва.

Личност, на която се възхищавате?

Тук мога да съставя топ 100, и първите 30 ще са заети от хора във и от България, които удържат на всичко, което им се случва, и остават себе си. Намирам ги за възхитителни! Мария Попова (Brain Pickings и прекрасната книга Figuring, която реабилитира жените в интелектуалната история). Възхищавам се на характера и таланта на Капка Касабова и Виргиния Захариева, Деси Гаврилова и Диана Иванова, на Стояна Георгиева и Любослава Русева, на Олга Николова и Райна Гаврилова, на Екатерина Петрова. На Марин Димитров и Христофор Караджов. На Нери Терзиева и Мария Касимова за големите им сърца. На Ясен Петров за бездънните му благородство и интелект. Възхищавам се на дъщеря си Яна, която е едва на 25 и в Сан Франциско публикуват резултатите от изследването ѝ в Белгия за защита на частното пространство и личните данни в интернет. На Хане де Ягер за хуманната философия, която развива. На Ками Дорма Шерпа, която е имала странноприемница в Непал, на три дни ход от Еверест, но след заплахи от изнудвачи е мигрирала в Белгия и сега се грижи за три деца и мъж-дете, а и за моя дом, с достойнство и интелигентност. Въпреки болките в рамото и носталгията, без да се оплаква. Имам много герои(ни) и сега несправедливо пропускам повечето от тях!

Кое свое качество харесвате най-много?

Намирам за спасително, че някак доста бързо и безотказно събирам енергия да стана след всяко падане. Засега

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Искам да слушам повече и да виждам повече хората около себе си. Често в главата си гоня някакви идеи и не забелязвам това, което се случва под носа ми. Искам да съм по-последователна. Да мога да правя избор, поне понякога. Да не преживявам затварянето на всяка врата в живота ми като отрязване на крайник.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Безсмъртие (това е безразсъдно желание. Ако имаше вероятност да ми се случи, щях да мисля дълго преди да го изрека).

Последният подарък, който направихте/получихте?

Може би не последния, но най-трогващият беше от дъщеря ми Елена-Ми. В края на миналата година, докато бях в София, ме удари кола. Бях с разнообразни травми по лицето. Когато се прибрах в началото на декември, Елена-Ми ми подари един от тези коледни календари, в които всеки ден отваряш по едно прозорче и намираш вътре нещо. В този случай беше пълен с козметика. Беше прекрасно: отваряхме кутийки заедно ден след ден, правихме си маски, пръскахме се с витамини, гримирахме се - всякакви глупави неща - и аз всеки ден отново и отново преживявах, с висок градус на емоционалност заради това, че след инцидента се питах дали ще видя децата си отново - възкресяването на лицето си под вълшебните оцапани пръстчета на малката ми дъщеря.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Напоследък съм вманиачен фен на RoamResearch, което бих нарекла "платформа за мислене" (Благодаря на Иво Величков, че ме светна!). Други маниаци като мен я наричат втори мозък.

Гледам да правя ежедневно обиколка на няколко медии: български, белгийски и любимата ми тройка за международни новини: The New Yorker, The New York Times и BBC.

Къде бихте искали да живеете?

Навсякъде! Не съм в състояние да избера. Дори не мога да реша дали искам да живея в центъра на град или в перма-гора!

Коя е последната книга, която прочетохте?

Year of the Monkey - "Годината на маймуната" на Пати Смит. Като сън е, бродиш в мъглата, натъкваш се на вещи, които ти говорят, и хора, които мълчат, и виждаш красота в старостта.

Най-интересното място, на което сте били?

Етиопия. Искам пак. Не можах да ѝ се наситя, а и мина време. Салвадор в Бразилия: мистичен, страшен и вълнуващ, антиутопичен. Буенос Айрес, Ерусалим, Източна Турция при първо посещение. Ню Йорк - никога не ме разочарова!

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

По-скоро мисъл, извадена от ръкава ми на дървен философ: И да не спаси света, любовта е хуманен начин да го осмислим.

Ако Албена Шкодрова би била предмет, то това би бил мощен звезден телескоп. Като дъщеря на българския астроном проф. Владимир Шкодров Албена гледа към Космоса без страх, но взорът ѝ е по-често фокусиран върху готварските тефтери на майките ни от времето на комунизма. Интересът на Албена е храненето, там тя търси ключа към обществените и междучовешките отношения. Това я подтиква да напише "Соц гурме" - една от десетте най-продавани книги на 2014 - 2015 г.

Албена е завършила българска и славянска филология и международни отношения в Софийския университет, специализирала е политика и икономика на Европейския съюз в Лондонското училище по икономика и има докторска титла по история от Брюкселския свободен университет и Льовенския католически университет. Филология, икономика и история са само малка част от темите, които вълнуват Албена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал