Марийке Лукас Райнефелд: Искам героите ми да имат моята свобода
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марийке Лукас Райнефелд: Искам героите ми да имат моята свобода

Марийке Лукас Райнефелд: Искам героите ми да имат моята свобода

Холандският автор и носител на International Booker пред "Капитал" за последиците от религиозното възпитание и успеха

Светослав Тодоров
2053 прочитания

Марийке Лукас Райнефелд e литературен феномен. След успешен дебют в поезията авторът продължава с романа "Неудобството на вечерта" (2018), който след успеха си на нидерландски намира световна аудитория. Две години по-късно англоезичният превод печели International Booker.

Това е исторически успех: Райнефелд (р. 1991) се превръща в първия холандски автор с подобно отличие. По същото време излизат втори роман и втора книга с поезия - общо четири заглавия, преди да навърши 30 години.

Романът "Неудобството на вечерта" е особен случай, тъй като е едновременно изключително високо оценяван и съвсем не за всеки.

Авторовото алтер его е 10-годишната Яс, която подобно на Райнефелд губи брат си в ранна детска възраст и израства в изключително консервативно католическо семейство. Прототипът на изолираното село е Нойвендайк, родното място на автора. Всички детайли в семейните отношения и тягостната атмосфера във фермата им изграждат едно постоянно напрежение, от което Рейнефелд не дава никаква почивка. На финалните страници може да се почувствате все едно сте гледали два филма на Ларс фон Триер един след друг.

Първоначалният местен успех на романа се крие в надникването на проблеми, които са едновременно актуални, но рядко разглеждани по подобен начин: ревностните християнски общества са особена тема в Холандия, тъй като контрастират на мултикултурната атмосфера на големите градове. Така Райнефелд е към ден днешен един от най-известните европейски писатели и със сигурност най-известният жител на селото.

Идва и още един специфичен момент около тези събития. Райнефелд се определя като небинарен човек, тоест не се асоциира твърдо с мъжкия или женския пол, използва местоименията they/them (те/тях, във форма на т.нар. единствено "те" на английски език), но Zij/haar (тя/нея) на нидерландски, където подобна форма в единствено число липсва.

Авторът беше и част от широко коментирания казус, в който афроамериканската поетеса Аманда Горман избра Райнефелд за преводач на нидерландски - последва разпалена дискусия в социалните медии, която критикува избора в посока, че трябва преводач от африкански произход да работи по текстовете. Докато споровете докъде могат да стигнат политиките на идентичността продължават, Райнефелд се оттегли от мястото си, оставяйки поемата Everything Inhabitable, в която пише, че разбира ситуацията.

Романът е вече в книжарниците от ICU, а преводът от нидерландски е на Мария Енчева. Как звучи книгата в оригинал? "Райнефелд пише детайлно, увлекателно и съзерцателно, без да накърнява въображаемата действителност на дете, което с последни сили търси спасение и любов в обкръжение, което сякаш е застинало и постепенно се разпада", казва Енчева.

"Неудобството на вечерта" е писан в продължение на шест години, публикуван е на нидерландски през 2018 г. и оттогава превзема света. За някои романът ще бъде ново преживяване, но за вас той е вече нещо отминало. Какво в книгата ви се струва все още близо до вас и какво вече усещате като чуждо?

Да, често ми е сюрреално да говоря за "Неудобството на вечерта", особено след като завършвам втори роман и историята в него заема много повече място в мислите ми. Но Яс пътува с мен, където и да отида: като говоря за първия роман, държа героите в него близо до себе си. Особено трудно преживяване при появата на "Неудобството на вечерта" беше да "пусна" героите в големия свят. Сега знам, че винаги ще бъдат с мен.

Има моменти от сюжета, от които вече усещам определена дистанция, питам се "нима аз написах това". Но не се отричам от тези сцени, дори и сега подходът ми да би бил друг - вероятно именно тези крайности са направили книгата уникална. Мисля, че се идентифицирам с героинята на различни степени във времето. Имаше период, в който се разпознавах в Яс много по-малко, но откакто се върнах към поезията, мисля, че отново я виждам в себе си. Особено в страха и фантазията й.

Родното ви село Ниуендайк е само на час с влак от Амстердам, но религиозната тежест в ежедневието на хората, изглежда, кара дистанцията да изглежда много по-голяма. В сюжета отделни попкултурни препратки и консуматорски изкушения са единствените пролуки към съвременния живот. От дистанцията на времето намирате ли и нещо полезно от подобен житейски опит?

Действително имах много религиозно възпитание. От една страна, то беше репресивно и често плашещо, но от друга, именно заради тези специфични ранни години напълно се посветих на овладяването на най-красивия език, превърнах се в писател. Порастването в малък свят дава едновременно сигурност и ужас. Преживях и двете.

Когато живеех на село, не можех да разбера, че има и богатство в тази среда, но сега мога да филтрирам всичко през писането и да разбера, че всъщност е имало и нещо ценно във всичко това.

Опитомявате ли поета в себе си, когато пишете проза, и обратното - писателят, когато пишете поезия?

Двете се съчетават. Едното не изключва другото. Никога няма да напиша история без поезия вътре и никога няма да напиша стихотворение без известна проза в него.

Предполагам, че с настъпването на ограниченията покрай пандемията срещите и обмяната на мнения с читатели са станали по-разредени или изцяло онлайн. Поколенчески вие сте автор, който винаги е живял с интернет и социалните медии - това носи ли естествена защита срещу вълната от мнения, когато името ви е в новините, или дистанцията все пак е необходима?

Намирам за много полезно да следя читателските мнения, независимо дали хората се разпознават в това, което пиша, или напротив.

Когато вторият ми роман излезе, имах големи притеснения как ще бъде посрещнат, но за щастие ревютата бяха много позитивни. Тогава разбрах, че сигурността, че си харесван, е всъщност нещо много нетрайно. Въпреки хвалбите случвало се е да не заспя, тъй като току-що през очите ми е минал негативен коментар. Предполагам, че това е двойната природа на социалните медии: всичко може да бъде потърсено и последвано, но, от друга страна, са полезни - в момента са единственият ми контакт с читателите.

До каква степен небинарността, отказът да се дефинирате като мъж или жена, има участие в изграждането на персонажите, ъгъла, от който пишете?

Това нямаше особена роля в първия роман. Може би чрез поезията започнах да си задавам повече въпроси около половата си идентичност и мисля, че темата е по-разгърната във втория ми роман. В него главният герой мечтае да бъде момче. Но мисля, че това се получи до голям степен от само себе си, не планирах да отведа историята в тази посока.

Може би занапред основните ми персонажи ще гледат света от този ъгъл, тъй като аз не възприемам хората като твърдо мъже и твърдо жени. Вероятно темата ще проникне в историите естествено. Искам героите ми да имат свободата, която си давам. Свободата, в която всичко е позволено.

Марийке Лукас Райнефелд e литературен феномен. След успешен дебют в поезията авторът продължава с романа "Неудобството на вечерта" (2018), който след успеха си на нидерландски намира световна аудитория. Две години по-късно англоезичният превод печели International Booker.

Това е исторически успех: Райнефелд (р. 1991) се превръща в първия холандски автор с подобно отличие. По същото време излизат втори роман и втора книга с поезия - общо четири заглавия, преди да навърши 30 години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.