20 въпроса: Ива Тодорова

20 въпроса: Ива Тодорова

3708 прочитания

© Цветелина Белутова


Може би вече познавате "непорасналото дете" Ива Тодорова от нашумелия й авторски моноспектакъл "Приятно ми е, Ива!" в"Театър 199". Преди две години той донесе на създателката си две награди "Икар" - за водеща женска роля и за драматургичен текст, както й "Златен кукерикон 2019" за изключително театрално постижение. (Ива Тодорова е член на журито на тазгодишните награди "Икар"). Тя определя спектакъла си като жанров хибрид между стендъп комедия и поезия, експеримент, който разчита на смеха, за да преведе и нея, и нас през някои универсални трудности ("Исках животът да са качи на сцената такъв, какъвто е"). Ако сте били на поне едно от представленията, помните мигновената връзка, която Ива създава с публиката - доверието, емоциите и топлината превземат салона и размекват дори костюмираните зрители.

Ива цитира думите на своя преподавател проф. Крикор Азарян, че фантазията и фантазирането трябва да се масажират ежедневно. "Аз наблюдавам много, общувам, не прекъсвам абсурдните връзки, които съзнанието прави, подстрекавано от литература, филми, интересни разговори."

Освен актриса и човек на думите пристрастената към пътешествията и добрите каузи Ива от години се грижи професионално за рекламата на Списание 8.

Следващите представления на "Приятно ми е, Ива!" в "Театър 199" са на 7 и 24 май.

Като какъв човек се определяте?

Състрадателна и любопитна.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Цялостта на творението и неразривната ни зависимост един от друг и от природата. Едно - то.

Любимият ви момент от деня?

Дълбока нощ.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Автентичност, концентрация, вдъхновение.

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете?

Играя си. Събирам едни хора в една стая и им разказвам приказки, за да заспят. Който не заспи, се смее, без да го гъделичкам.

Как си почивате?

С екстремни спортове, танци, блеене, съзерцание, кроене на планове, въпреки че в момента, изглежда, сякаш плановете са забранени, затова да ги наречем мечти.

Какво ви зарежда?

Вдъхновяващи личности и общуването с тях, дори непряко - през филм, сюжет, книга, картина и т.н. Планината и морето, пътуването по света - затова сега се чувствам доста разбъркана, разместена - не на себе си. Много ми липсва шляенето, откриването на разлики между културите, срещите с абсолютно непознати хора, с които на измислена, съставена от всички езици, които знаем, реч можем да си споделим най-съкровени тайни и да олекне тази тежест в сърцата.

Какво ви разсмива?

Децата. Неудачите. Безсмислици, несъответствия.

Какво ви натъжава?

Подмяната - "истината в служба на лъжата" я нарича Шекспир. Но най-често всемирната тъга идва без конкретна причина.

Какво ви вбесява?

Насилието. Усещането за безсилие. Липсата на възпитание, такт. Безсмислен хейт.

Личност, на която се възхищавате?

Много са, но конкретна личност - Татяна Лолова. Нарочно я споменавам, защото не искам да я забравяме. Не се сещам за друга такава, за която в деня, в който ни напусна, скърбеше цялата нация. Всички, независимо от пол и възраст, професия, местоживеене. Представяте ли си? Всички медии говореха за това, дори в края на официалните емисии, в края на "Референдум". Сякаш е национален герой. Това е прецедент. Тя е ерудит, артист, носител на чиста комедия, не сарказъм или сатира, а чиста, щедра комедия, това е следствие на чисто, щедро сърце, висок професионализъм и хигиена на отношенията, морал. Прекрасна е, не искам да говоря за нея в минало време.

Кое свое качество харесвате най-много?

Че мога да превърна най-голямата житейска трагедия в комедия и най-смешната, нелепа ситуация в дълбока притча.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Аз съм златна медалистка в съмнението и отлагането. Не ги искам. Също, че ходя изгърбена, изглежда просто, но не мога да го поправя.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Вечна младост и добро настроение.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Нощем ставам да пия вода и вървя като сомнамбул, по усет, който е слаб - събарям, чупя. Така счупих един магнит - скъп спомен. Моят приятел беше станал рано, купил лепило и аз като се събудих, магнитът беше залепен. Това е страхотен подарък, нали? Понякога след представление хора от публиката ми оставят подаръци на сцената: тава с баница, крем против бръчки, компот, изрисувано камъче.

Много обичам да получавам подаръци, жестове и се радвам на всички. Много обичам и да подарявам, обичам да е персонално точен, но и изненадващ подарък.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

"Синоптик", facebook и spotify.

Къде бихте искали да живеете?

Аз доста попътувах, живях в най-хубавата Италия, но сега ми е добре тук въпреки странната инфраструктурна естетика, която се поддържа в държавата.

В Коста Рика също бих живяла.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Наука за дишането". Има ли още хора, които четат по една книга открай до край?

Най-интересното място, на което сте били?

На сцената и в очите на любим.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Приятно изкараното време не е губене на време. Познай себе си.

Ако ги обединим, ще стане "Приятно ми е, Ива!". ☺

Може би вече познавате "непорасналото дете" Ива Тодорова от нашумелия й авторски моноспектакъл "Приятно ми е, Ива!" в"Театър 199". Преди две години той донесе на създателката си две награди "Икар" - за водеща женска роля и за драматургичен текст, както й "Златен кукерикон 2019" за изключително театрално постижение. (Ива Тодорова е член на журито на тазгодишните награди "Икар"). Тя определя спектакъла си като жанров хибрид между стендъп комедия и поезия, експеримент, който разчита на смеха, за да преведе и нея, и нас през някои универсални трудности ("Исках животът да са качи на сцената такъв, какъвто е"). Ако сте били на поне едно от представленията, помните мигновената връзка, която Ива създава с публиката - доверието, емоциите и топлината превземат салона и размекват дори костюмираните зрители.

Ива цитира думите на своя преподавател проф. Крикор Азарян, че фантазията и фантазирането трябва да се масажират ежедневно. "Аз наблюдавам много, общувам, не прекъсвам абсурдните връзки, които съзнанието прави, подстрекавано от литература, филми, интересни разговори."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал