Джейн Гудол, шимпанзетата и ние

Shutterstock

Джейн Гудол, шимпанзетата и ние

Автобиографията на най-известната приматоложка в света излиза на български паралелно с участието ѝ на Софийския фестивал на науката на 15 май

3161 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


"Бях на седем. Мисля, че тогава за пръв път реших някой ден да отида в Африка", пише в автобиографичната си книга най-известната приматоложка в света Джейн Гудол, която миналия месец навърши 87 години. Тя е първият учен в света, който наблюдава шимпанзетата в тяхната естествена среда, допреди нея всички научни наблюдения са се ограничавали със зоологически градини и затворени контролирани пространства. Тя е и първата, която дава имена на животните, чието поведение изследва - Дейвид Грейбърд, Голииат, Майк, Джиджи, Фло, Фродо, факт повече от показателен за отношението ѝ - до този момент етолозите ползват само номера.

За невероятния си живот на изследовател д-р Гудол ще разкаже лично на българските си почитатели във видеовръзка по време на Софийския фестивал на науката (15 - 18 май).Паралелно с това ще излезе за пръв път на български език и нейната книга "Моят живот с шимпанзетата", издание на "Жанет 45". Книгата е предназначена за деца, но ще е не по-малко интересна и на порасналите любители на природата. Единствената друга книга на Джейн Гудол, преведена на български, е в "Сянката на човека" (1982 г.), но тя е отдавна изчерпана и не е преиздавана.

В автобиографията си "Моят живот с шимпанзетата" д-р Джейн Гудол разказва за вълнуващите и опасни срещи в Африка, но не спестява и препятствията по необикновения ѝ път на жена учен в епоха, когато жените в родната ѝ Англия все още се борят с много предразсъдъци. Когато през 1960 г. ѝ предлагат да замени удобствата в Англия с шубраците на Гомбе в Танзания, Джейн Гудол въобще не се замисля. Смелостта на 26-годишната Джейн не е изненадваща за близките ѝ - тя мечтае за работа сред животните от малка, още откакто баща ѝ подарява плюшеното шимпанзе Джубайли. Малката Джейн се привързва към играчката си, както и към всички животни, които открива в английската провинция, където израства. Времето ѝ минава в изследване на поведението на патици, гъски, коне и кучета.

Неслучайно един от хората, на които се възхищава, е първият етолог, австриецът Конрад Лоренц. "Моят живот с шимпанзетата" е ценна, защото освен със сведения за живота на Джейн, който е разказан увлекателно, книгата изобилства от интересно поднесени научни факти. На чудатостите на Конрад Лоренц е отделено немалко място: как имитирал квакането на гъските, докато накрая постигнал успех и успял да убеди новоизлюпени гъсочета да го последват, все едно е тяхна майка. Той не е единственият учен, който получава място в автобиографията на Джейн, в нея тя концентрира вниманието си не само върху собствения си живот и научни постижения, но включва исторически детайли за епохата, говори за научните открития, фундаментални за развитието на човечеството - все пластове, които дават перспектива и обогатяват знанията.

Джейн Гудол е първият човек, допуснат толкова близо от шимпанзета, като награда за нейното безгранично търпение и добронамереност. В продължение на шейсет години д-р Гудол изследва отношенията помежду им, в семейството, в обществата, които формират. Но тя открива и много повече: те се целуват и галят като хората, минават през тийнейджърски период и всъщност приличат много повече на нас, хората, отколкото предполагаме или отколкото сме склонни да допуснем. Шимпанзетата водят политически борби и тук идва едно незабравимо сравнение, което Гудол прави в интервюта през последните години между поведението на някои от водачите сред животните, които изучава, и някои политически лидери в САЩ или по-конкретно предишния президент Доналд Тръмп. Нейните твърдения са били потвърдени и от друг известен приматолог, Франс де Ваал, авторът на "Политика на шимпанзетата: власт и секс сред маймуните".

Незабравими са записките на Джейн Гудол върху "дъждовния танц" на шимпанзетата. Книгата ѝ и най-вече нейният подход, чудото, което постига, като скъсява дистанцията с дивите животни, биха могли да научат на много неща и малките, и големите читатели. Наука се развива от смели и търпеливи хора, които не се отказват лесно. Цели шест месеца Джейн не може да се доближи до обекта на своите изследвания на повече от половин километър, постепенно стопява дистанцията на 90 м, след това 27 метра и накрая шимпанзетата я остават да им подаде банан. Тези успехи внушават едно - не е важно дали ученият е мъж или жена, англичанин или кениец, важно е да уважава природата и да има неугасваща любознателност и много търпение.

Въпреки всички опасни моменти по време на нейните изследователски експедиции най-опасни се оказват хората и по-специално бракониерите, с които тя се бори цял живот, както и опитите върху животни, които се опитва да спре, наред с изсичането на горите - естественият хабитат на шимпанзетата. Усилията си е фокусирала в института "Джейн Гудол" и програмата "Корени и разклонения", създала е TACARE - общностна програма за опазване на природата, два приюта за осиротели шимпанзета. Основната ѝ цел е да постигне по-хуманно отношение към животните. Член е на борда на проекта "Нечовешки права", а през 2002 г. Джейн Гудол е обявена за Пратеник на мира на ООН, почетен член е на Световния съвет за бъдещето. Усилената ѝ работа като активистка я отвежда до различни краища на света въпреки напредналата ѝ възраст (вече 87 години), но на въпросите как издържа на натоварването и няма ли да намали темпото, тя винаги отговаря, че именно заради възрастта си трябва да увеличи темпото, защото няма време, а има още толкова много спешна работа, която трябва да бъде свършена за земята, природата и животните.

Джейн Гудол ще се срещне виртуално в пряка връзка от апартамента си в Лондон с участниците в Софийския фестивал на науката. Заглавието на срещата е "Защо имам надежда за едно по-добро утре" и ще се проведе на английски език с превод на български, на 15 май, събота, от 20:00 до 21:00 ч. Срещу билет от 5 лв. може да присъствате в зала "Космос" на София Тех парк, откъдето ще говорят домакините на фестивала. Преди това публиката ще може да гледа "Джейн Гудол: надеждата", двучасов документален филм на National Geographic. Прожекцията е безплатна.

Акценти от XI издание на Софийския фестивал на науката (15 - 18 май), организиран от Британския съвет

Както винаги, разнообразието и любознателността са водещи при избор на теми и лектори на фестивала на науката, но тази година програмата е толкова богата, че със сигурност ще ви докара до състояние на FOMO - страх да не изпуснете нещо. Ако сте впечатлени от малко познатите досега съдби на жени, направили революционни открития в науката, сега ще имате възможност да се срещнете с един такъв пример и да ѝ зададете въпросите, които ви вълнуват: Джослин Бел Бърнел ще говори за три прочути жени астрономи, живели в периода 1750 - 2016 г., самата тя е астрофизик, откривателка е на пулсарите, с което отваря хоризонтите пред нов клон на астрофизиката.

Благодарение на нейната работа научният ѝ ръководител е отличен с Нобелова награда за физика. Джослин Бел Бърнел е гостуващ професор в Оксфордския университет и ректор на университета в Дънди, Шотландия. Проф. Бърнел е била президент на Британското кралско астрономическо общество, през 2008 г. става първата жена президент на Института по физика на Обединеното кралство и Ирландия. Проф. Бърнел получава награда след награда, както и 3 млн. долара към Breakthrough Prize. Нейната лекция ще е на английски език с превод на български.

Oсвен в звездите по време на фестивала посетителите ще могат да се вгледат и в еволюцията или как е еволюирала самата идея за еволюция. Поводът е 80-годишнината на Ричард Докинс, а екипът на Ratio по забавен начин ще ви преведе през тази част от науката така, че да си тръгнете по-умни.

Дейвид Боуи пък вдъхновява д-р Тома Щилиянов, който ще покаже защо ние, хората, сме супергерои и възможно ли е нашето тяло да е най-доброто оръжие за оцеляване в света.

Няма как на фестивала да не бъде засегната и тежката тема за надвисналата климатична катастрофа. Оказва се, че морските треви могат да са едно от решенията на проблема. Шведският учен Пер Мокснес ще използва екосистемите от морски треви в Швеция, за да илюстрира колко ценни са те, защо са застрашени и какво може да се направи, за да ги защитим. Той е професор по морска екология и управление на крайбрежните екосистеми в университета в Гьотеборг, Швеция.

Пълната програма, билети, зали и часове ще намерите на страницата на Британския съвет в България.

"Бях на седем. Мисля, че тогава за пръв път реших някой ден да отида в Африка", пише в автобиографичната си книга най-известната приматоложка в света Джейн Гудол, която миналия месец навърши 87 години. Тя е първият учен в света, който наблюдава шимпанзетата в тяхната естествена среда, допреди нея всички научни наблюдения са се ограничавали със зоологически градини и затворени контролирани пространства. Тя е и първата, която дава имена на животните, чието поведение изследва - Дейвид Грейбърд, Голииат, Майк, Джиджи, Фло, Фродо, факт повече от показателен за отношението ѝ - до този момент етолозите ползват само номера.

За невероятния си живот на изследовател д-р Гудол ще разкаже лично на българските си почитатели във видеовръзка по време на Софийския фестивал на науката (15 - 18 май).Паралелно с това ще излезе за пръв път на български език и нейната книга "Моят живот с шимпанзетата", издание на "Жанет 45". Книгата е предназначена за деца, но ще е не по-малко интересна и на порасналите любители на природата. Единствената друга книга на Джейн Гудол, преведена на български, е в "Сянката на човека" (1982 г.), но тя е отдавна изчерпана и не е преиздавана.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    7777 avatar :-|
    7777

    Чела съм "В сянката на човека." Хареса ми много.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал