Ваня на макс

dir.bg

Ваня на макс

Ваня Николова, сценаристката на някои от най-успешните български сериали и предавания през последните години, мрази прилагателните и слуша внимателно

4139 прочитания

dir.bg

© dir.bg


Кариерата й не започва с игралния филм "Голата истина за група "Жигули" (реж. Виктор Божинов), макар че би бил чудесен първи ред във всяка биография. Много преди това сценаристката Ваня Николова си е създала име на остроумен и талантлив разказвач.

"Първият уикенд изпреварихме "Годзила срещу Конг"! Чакахме резултата все едно сме на финал от Шампионска лига", казва по телефона Ваня Николова, сценаристка на новата музикална комедия, поставила рекорди в българските кина по време на пандемия. Напрегнатият ден е вече зад гърба й, а това, което предстои, е още една седмица на триумф, в която филмът ще надмине и втория блокбъстър за десетки милиони - "Мортал Комбат". "Сигурно кетърингът им на снимачен ден струва колкото целия ни бюджет - отбелязва Ваня парадокса на ситуацията, - а това означава едно - ако има добро българско съдържание, то привлича повече хората." Всъщност през цялата си кариера на журналист и сценарист - от първите репортажи в списание "Клуб М" до последната реплика в "Голата истина за група Жигули", Ваня Николова прави точно това - добро съдържание. Затова биографията й е като нейните сценарии - кратки ударни редове, изписани с главни букви: сценарист в "Сблъсък", автор и продуцент на тв шоуто "Тройка по никое време", главен редактор на списание МАХ, сценарист в два много успешни сериала - "Под прикритие" и "Връзки".

Момиче с потенциал

"Предполагам, че във всяка работа има и малко наследственост. При мен идва от баща ми. Но той е еднакво добър и в цифрите, и в думите. Аз наследих само второто." Така започва историята на Ваня Николова с писането. Семейната библиотека в Горна Оряховица заема цяла стена и тази любов към литературата е най-благодатната почва за един разказвач: "Преди да започнеш да пишеш професионално, е наистина важно все нещо да си чел. Да знаеш къде си ти и къде са другите. Една книга винаги ме е прелъстявала със стил, ритъм, игра на думи, блестящ хумор или мисли, които да надграждат моите." Различни автори са били от значение в различни периоди от живота й - Илф и Петров, Маркес, Вонегът, Реймънд Чандлър, но днес няма един фаворит. "Напоследък се хващам, че чета най-вече биографии и всякакъв тип докуметалистика, която ми помага и в работата." Последното й откритие е "История на Древния Рим" на Мери Биърд заради невероятната ерудиция и увлекателен стил на авторката.

Интересът й към думите я отвежда в София, преди да е навършила 18. "Първите дни се чувствах като момиче от Тексас, което идва в Ню Йорк. Струваше ми се, че никой в този град не говори "правилно". После разбрах, че е обратното." Плановете й са да учи право или журналистика, но двойката на изпита по литература бързо затръшва вратата на Софийския университет под носа й. "Последният ми шанс беше изпитът по история. Изкарах 5.25 и ме приеха. Сега съм много благодарна на тази грешка, защото историята е науката, която първа ме научи да разказвам", споделя сценаристката.

И наистина, ако върнем лентата назад, в края на 90-те ще я видим в задимената редакция на списание "Клуб М", с цигара между дългите пръсти и лице, приведено към монитора. Първото място, на което шлифова перото си. Тя е на 23, редактор-репортер, който търси сюжетите си под ръбовете на обществото - там, където е твърде мръсно и опасно за момичета. Но младостта и смелостта вървят ръка за ръка и Ваня непрекъснато се рови в истории от градското бунище. Среща се със затворнички с доживотни присъди, елитни проститутки или кралици в джебчийството не само защото обича да говори с хора, които обикновено не обичат да говорят. Репортажите от най-неугледните места на България през деветдесетте са още една тренировка за бъдещата й работа на сценарист. "Когато описваш живота на някого, няма значение дали е в репортаж или във филм, ти винаги си разказвач и винаги се опитваш да накараш човек да те следва от начало до край."

Няколко години по-късно, през 2006 г., в жълта рокля на Guy Laroche и с блясък в очите, тя е главен герой на нощта, в която списание Max с размах заяви, че стъпва на родна земя. Ваня е първият главен редактор - жена в двайсет и една годишната история на италианското мъжко списание. "Когато издателката Кристиана Илиева ми се обади, очаквах, че ще ме покани като автор, и даже се изненадах, че някой изобщо ме помни като такъв, защото от пет години работех в телевизия. Вместо това получих предложение да поема списанието", спомня си Ваня. С екипа си получава пълен картбланш: "Max беше най-великолепният период, защото работехме в пълен комфорт и можехме да правим всичко, което ни хрумне."

С тоталната свобода идва и тоталната отговорност: "Вече бях проучила пазара. По това време на него имаше 600 списания - от списание "Пчеларство" до "Ева" и "Плейбой". Ние бяхме 601-ото и трябваше да водим битка за тези читатели." Тя залага на това, в което винаги е вярвала - доброто локално съдържание. Зад кориците с красиви жени се крият тежки репортажи, чувството за хумор в авторските анализи изобщо не е безобидно, а типичните за жанра лайфстайл интервюта стават нетипично нахални и провокативни, особено когато отсреща са политиците. "Никога не съм вярвала, че трябва да следвам сляпо интересите на публиката. Тя често не знае какво иска. Също като мен, когато тръгна за нови обувки. Харесвам ги чак когато ги видя на витрината. Затова исках хората да следват нас. Тогава Max се сдоби с отлични автори, а моята цел като главен редактор беше да ги откривам." Година по-късно резултатът е налице и списанието влиза в топ 10 на най-продаваните български издания. "Вдигнахме собствената си летвата високо, често пъти текстовете се пренаписваха отначало или отиваха директно в коша, понякога се престаравахме, но резултатът е, че много читатели помнят Мах и до днес."

"Публиката често не знае какво иска. Също като мен, когато тръгна за нови обувки. Харесвам ги чак когато ги видя на витрината."

Ваня винаги е била "маниак на думите", особено когато пише. Сякаш ги налива с капкомер: "Номерът е с малко да кажеш много. Знам, че е възможно да кажеш нещо по един начин, а отдолу да изскочат двеста други значения." Понякога обаче няма втори план. Като решението й да се раздели с Мах през 2009 г. Отнема й година да приеме болезнения урок: "Ако ти си женен за работата си, тя определено не е женена за теб." В този период на пауза се потапя в света на телевизионните сериали: "Бях толкова депресирана, че исках да живея с проблемите на другите, а не със собствените си." Този повратен момент обаче я изпраща точно там, където се намира сега: "Работя като сценарист вече единайсет години и всеки път, когато съм искала да се откажа, ме е намирал някакъв проект и съм оставала."

Спри или Ваня ще стреля

Животът й намига за бъдещето на сценарист още докато работи в "Сблъсък". Познат от Щатите, близък с актьора Уилям Дефо, я моли за няколко недели да бъде негов гид, докато снима в града. "Беше смешно, защото с моя приятелка и нейната червена таратайка мъкнехме с нас Уилям из софийските кръчми и барове, а от "звездата" нямаше никакъв помен. Беше един страшно скромен нюйоркчанин, само че попаднал в София." На раздяла Дефо споделя, че има продуцентска къща и издирва добри сценарии. "Ако разполагаш с нещо, изпрати ми го", казва той на Ваня вместо довиждане. Вратата към професията обаче се отваря пред нея години по-късно след раздялата с Max. Тогава се включва в сценарния екип на първия сезон на сериала "Под прикритие". И на 34 влиза в ролята на абсолютно начинаещ: "След списанието си казах, че не искам повече да нося отговорност за нищо и за никого. Първите седмици бях като първокласник на 15 септември. Не знаех нищо за тази професия. Но вариантът е или да се удавиш, или да изплуваш. Стана така, че в края на първи сезон останах да дописвам диалозите сама", разказва сценаристката. Темпото на работа е убийствено. Снимките започват на два готови епизода и трябва да се наваксва. "Усещаш как влакът те блъска всяка седмица. Трябваше да се вадят по 60 сценарни страници полезно съдържание и в същото време да не блокираш продукцията. В края на този първи сезон имахме почти инфарктни ситуации, а някои сцени буквално дописвахме на терен."

Докато пише диалози, Ваня започва да пренася житейския си опит върху хартията. Най-полезният й инструмент се оказва любопитството, което носи у себе си: "Държа очите и ушите си постоянно отворени. Освен това съм отличен слушател. Интересно ми е как хората реагират, какво ги мотивира, какво ги движи, когато правят изборите си. В главата ми е пъзел от истински истории."

Нарича себе си "уличен психолог" съвсем основателно. През годините е влизала под кожата както на бизнес акули в костюми по поръчка, така и на улични бойци. На дивана в редакцията на Мах двата свята често сядат един до друг, а Ваня е цялата в слух. Междувременно колекцията й от реални разкази расте и се намесва в подходящия момент, за да разреши сценарен проблем или да й помогне в изграждането на пълнокръвни образи. Вярва, че никой не може да се мери с Големия сценарист - самия живот. Дава пример със съдбата на млад спортист, който след състезание печели купата. По време на награждаването момчето скача с трофея във въздуха, а куче, стреснато от суматохата, подскача заедно с него и го захапва за слабините. "Това са от онези истории, които понякога преобръщат живота ни. Не мога да измисля нещо подобно, но мога да го запомня и да го използвам", подчертава Ваня.

Другата й сила? "Заслушвам се в разговорите на околните. Веднъж писателят Георги Мишев ми каза: Научих се да пиша, когато започнах да подслушвам." И при мен е така. Докато чакам някого на обществено място, "подслушвам". Особено интересни са ми учениците. Днес например минах покрай миловидно момиче с чисто бяла риза, къси дънкови гащи и безкрайно дълги крака, която казваше на приятелите си: "Легнах в пет, станах в девет, повърнах и цял ден бях чук..." Като човек, който си изкарва хляба с думите, иска гласовете на героите й да звучат автентично. Затова се стреми да е в пълен синхрон с езика и неговата динамика. "Понякога ми се случва да имам сцени с тинейджъри и посттийнейджъри. Тогава звъня на децата на приятелки. Последния път трябваше да питам как едно момиче на 16 би обидило друго момиче на 16. Всеки таксиджия би завидял на това, което чух. В случаи на съмнение или откровено незнание винаги търся хора, които говорят езика на социалната група, за която пиша", споделя опита си Николова.

Първият й учител по жаргона на подземния свят е журналистът Слави Ангелов, тогава консултант на "Под прикритие". И сцените са като престрелка, в която вместо куршуми свистят реплики. Причината? Ваня Николова не понася прилагателните: "Със сценариите се научих да пиша просто и ясно. Киното е действие, т.е. за предпочитане са глаголите. Прилагателните - вън." Благодарение и на силния диалог сериалът за престъпния свят се превръща в категоричен успех. След два изтощителни сезона, като тя е главен сценарист във втория, Ваня слиза от този свръхскоростен влак, за да поеме глътка въздух. "Спях по 3-4 часа на денонощие и бях много уморена", коментира тя паузата, която си дава.

"Истината е, че моята движеща сила е страхът от провал. Не искам да се срамувам от това, под което стои името ми. Давам си сметка, че е поведение, типично за хората от малките провинциални общности. Там, където всички се познават и е важно "какво ще кажат другите". За съжаление не мога да се отърва от това чувство."

Някъде по това време разлиства няколко стари броя на Amica и попада на поредица от свои кратки текстове, посветени на отношенията между мъжете и жените. "Видях един паноптикум от избледнели любовни истории и това се превърна в идея за сериал. Заглавието "Връзки" изпревари сюжета с една-две години, в които то човъркаше упорито ума ми", спомня си Ваня. После епизодите, разказващи за модерното семейство на архитектката Мика и брачния терапевт Тони, добавят още един ударен ред в биографията й.

"Всичко, което пиша, е лично", казва Чарли Кауфман, холивудски сценарист звезда. Ваня също може да го потвърди: "Даже в най-малките епизодични роли оставям много от себе си. Появите на добър актьор, който е за кратко във филм или епизод, ме задължава да насоча прожектора си към него, защото той има точно пет минути и зрителите трябва да го запомнят. Но признавам, че беше истинско предизвикателство да разработвам злодеи като Петър Туджаров (Михаил Билалов) и адвокатката му (Койна Русева) в "Под прикритие" или невротизираната архитектка Мика (Лилия Маравиля) и веселата й свекърва (Анета Сотирова) във "Връзки". В "Жигули" беше още по-забавно, защото трябваше с Нели Димитрова да създадем характери, които да не си съвпадат в нищо, както и да не приличат на никой от персонажите, с които бяхме работили до момента."

Между сценариите Ваня успява да напише и моноспектакъла "Бум-бум: Еволюция на престъпното мислене" за актьора Михаил Билалов - още един силен проект. В кариерата й сякаш няма стъпка накриво. "Истината е, че моята движеща сила е страхът от провал. Не искам да се срамувам от това, под което стои името ми. Давам си сметка, че е поведение, типично за хората от малките провинциални общности. Там, където всички се познават и всички ти казват "внимавай да не се изложиш" и "какво ще кажат другите". За съжаление не мога да се отърва от това чувство." Именно заради него тя не обича компромисите: "Аргументът "оцелявам" не ми е достатъчен. Гледам да правя няколко неща едновременно, за да може едното да ме поддържа и да не ми се налага да правя глупости."

Интересно дали за толкова време в бекстейджа Ваня Николова някога не се е изкушавала да излезе под светлините. "Веднъж ми се случи. Бях на десет и си забравих стихотворението", отговаря ми тя. Оттогава е наясно, че сцената не е за нея, което изобщо не я притеснява: "Защото тези на сцената правят това, което са написали онези зад нея." Нещото, което Ваня Николова умее най-добре.

Кариерата й не започва с игралния филм "Голата истина за група "Жигули" (реж. Виктор Божинов), макар че би бил чудесен първи ред във всяка биография. Много преди това сценаристката Ваня Николова си е създала име на остроумен и талантлив разказвач.

"Първият уикенд изпреварихме "Годзила срещу Конг"! Чакахме резултата все едно сме на финал от Шампионска лига", казва по телефона Ваня Николова, сценаристка на новата музикална комедия, поставила рекорди в българските кина по време на пандемия. Напрегнатият ден е вече зад гърба й, а това, което предстои, е още една седмица на триумф, в която филмът ще надмине и втория блокбъстър за десетки милиони - "Мортал Комбат". "Сигурно кетърингът им на снимачен ден струва колкото целия ни бюджет - отбелязва Ваня парадокса на ситуацията, - а това означава едно - ако има добро българско съдържание, то привлича повече хората." Всъщност през цялата си кариера на журналист и сценарист - от първите репортажи в списание "Клуб М" до последната реплика в "Голата истина за група Жигули", Ваня Николова прави точно това - добро съдържание. Затова биографията й е като нейните сценарии - кратки ударни редове, изписани с главни букви: сценарист в "Сблъсък", автор и продуцент на тв шоуто "Тройка по никое време", главен редактор на списание МАХ, сценарист в два много успешни сериала - "Под прикритие" и "Връзки".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал